Мястото на хората от ДС е на позорния стълб, а не в медиите

Стефан Тафров е български дипломат, политик, журналист и преводач. Роден е през 1958 г. в София. През 80-те години на миналия век участва в неформалните граждански сдружения, противопоставили се на комунистическия режим, включително и на гоненията срещу българските турци. Тафров е един от основателите на в. “Демокрация”, на СДС, първият началник на международния му отдел и първият външнополитически съветник на президента Желю Желев. Заместник-министър на външните работи е в правителствата на Филип Димитров и на Иван Костов. Бил е посланик на България в Италия, Великобритания, Франция и в ООН. Името му се свързва с признаването от България на Словения, Хърватия, Македония и Босна и Херцеговина на 15 януари 1992 г. и с избирането на страната ни за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН (2002-2003 г). В началото на годината бе един от двамата български кандидати да оглави делегацията на Европейския съюз в Грузия.

Г-н Тафров страната бе разтърсена от факта, че 170 бивши и настоящи дипломати са свързани с бившата Държавна сигурност. Кое е най-фрапиращото от тези разкрития и какви са най-важните изводи, които трябва да си извлечем от тях?

Най-важно е да се разбере, че тези, които са обслужвали в миналото интересите на БКП, на комунистическата партия-държава, не са работели за интересите на България и българското общество. Проблемът е, че когато се зачетем в списъка, изваден от Комисията по досиетата, разбираме, че голяма част от тези хора са преминали курсове в КГБ. Между България и Съветския съюз е имало споразумение, което предвижда всички офицери от определено равнище нагоре в структурите на бившата Държавна сигурност (ДС) да се обучават там. В КГБ те са били научени да вербуват както българи, така и чужденци на постовете, където са отивали като дипломати. Тяхната задача е била да вършат мръсната работа, да слугуват на КГБ. Държавна сигурност е защитавала не български интереси, а тези на Съветския съюз. ДС е била инструмент на БКП, а не на страната ни.Мисленето е свързано с разбиране на характера на комунистическата система. Ще ви цитирам какво представлява ДС, така както е формулирано в указ 1670 на Държавния съвет от 20 август 1974 г. “Държавна сигурност е специлизиран орган на управление, включен в системата на МВР. ДС е подчинена на министъра на вътрешните работи, който от своя страна отчита дейността си пред Централния комитет на БКП.” Ако някой се е съмнявал за връзката между ДС и БКП, да отвори Държавен вестник от 1974 г. Те сега твърдят, че работели за държавата. Коя държава, господа?! Комунистическата партия-държава, а не българската държавност. БКП, която разруши българската държава, която направи във външнополитически план България най-верния слуга на Съветския съюз.

Смятате ли, че ако сравним ситуацията в България с тази в другите източноевропейски страни изводите за нас са плачевни?

Това, което е видно отвън е, че България контрастира по много отрицателен начин с другите източноевропейски страни. Ние като член на ЕС харчим от еврофондовете парите на европейските данъкоплатци, а сме представени във Франция и Германия от дипломати, които са били свързани с ДС. Какво си казват тези страни в момента: “България е изпратила в нашите столици хора, които работят за една организация, с която в миналото ние се борехме и уж победихме”. Питат се още защо поляците, чехите, унгарците успяха да се отърват от тези кадри, а българите не можаха. Другите източноевропейски страни нямат нито един дипломат с подобно минало. И това е така, защото те направиха лустрация. А там, където нямаше формална лустрация, като в Унгария, просто се провеждаха проверки и не се изпращаха ченгета за дипломати. Не е сложно това да бъде постигнато и у нас, стига да има политическа воля.

България разполага ли с млади, добре подготвени кадри?

Разбира се, че да. Аз съм бил член на две комисии за подбор на млади дипломати-първо по време на външния министър Иван Станчов и след това по време на управлението на Иван Костов, където външен министър бе Надежда Михайлова. Тогава се явиха много способни хора и първоначално те намериха своето място в Министерството на външните работи. Впоследствие обаче голяма част от тях напуснаха. Тяхното кариерно развитие беше възпрепятствано от ченгетата в дипломацията, които просто не им даваха възможност да се развиват. При положение, че е изминало толкова много време от края на комунизма, че толкова млади хора са завършили престижни университети в България и чужбина, е просто абсурдно да се говори за кадрова криза. Промяната ще се случи, както при другите източноевропейски страни, ще се сменят поколенията в дипломацията, което е естествен и органичен процес.Искам да отбележа още, че по времето на тройната коалиция бе приет закон за дипломатическата служба, с който се въведе фигурата на постоянен секретар в МВнР. Той има огромна власт и е най-висшият кариерен дипломат. Веднага след приемането на закона обаче кой застана на тази длъжност – Коста Андреев, офицер от ДС! Естествено, че той ще привлече своите хора. Мога да дам и пример от времето на Жан Виденов за влиянието на старите кадри. Началник на дирекция “Кадри”, който колеше и бесеше в министерството, бе Горан Йонов. Той впрочем след това стана посланик в Швеция. Оказа се, че Йонов е преминал 10-месечен курс в КГБ. Целта на закона, приет от тройната коалиция, бе да се укрепи властта на ченгетата в МВнР. Видно е от факта, че 36 действащи посланици са били свързани с ДС.

Вие сте бил зам.-външен министър в правителството на Филип Димитров и на Иван Костов. Защо тогава не бяха приети закони, които да доведат до отварянето на досиетата?

В началото на 90-те години обаче демократичната общност бе силно инфилтрирана от ченгета. Много от тях по линия на СДС, но и на БСП, попаднаха във важни институции, от които зависеше този процес, като например в Конституционния съд. Имаше решение на Конституционня съд по време на управлението на Костов, което му върза ръцете да приеме по-всеобхватен закон, който да позволи отварянето на досиетата на по-широк кръг от ченгета. Правителството на Иван Костов започна откриването на досиетата, но имаше очевидна глуха и много ефективна съпротива от страна на бившите агенти на ДС срещу тоталното разкриване на досиетата. Не трябва да се забравя и фактът, че правителството на ОДС дойде в момент на пълна икономическа катастрофа, предизвикана от БСП. Ние се намирахме в извънредна ситуация и първата ни задача бе тя да се преодолее.

Във външнополитически аспект какви последствия ще има този скандал? Говори се, че някои от приемащите страни са призовали за изтегляне на посланиците.

Последстивията вече са налице. Приемащите страни никога няма да отправят подобно искане в официален вид, но те са го казали, както заяви външният миистър Николай Младенов. В четвъртък на срещата на Европейската народна партия, тя зае официална позиция и заяви, че България трябва да се отърве от ченгетата в дипломацията. А в ЕНП влизат управляващата партия в Германия, Франция и т.н. Това са формациите на германския канцлер Ангела Меркел и на френския президент Никола Саркози. Ние очакваме от тези страни да ни приемат в Шенген. Това е една конкретна задача на българската дипломация, по която тя в момента трябва да работи. Как да действа в тази посока посланикът ни в Берлин, след като е ясно вече, че той е ченге. България не може да се бори за Шенген с посланици-ченгета.

Кога изразът “нова пиеса, стари актьори” ще спре да бъде актуален в България?

Когато нещата се променят. Или България ще се модернизира, ще се промени, ще стане една истинска европейска страна, член на Европейския съюз и НАТО с ясни ценности, основани върху консенсус по отношение на миналото, или просто ще си останем бедна, изостанала и нещастна държава, както написа сп. “Икономист”. Нищо не ме ядосва повече от това да ми кажат “Айде стига сте се ровили миналото.” Не, ние не правим това. Както се вижда от историята с ченгетата-посланици, миналото ни удря по главата периодично и непрекъснато. А когато не ни зашлевява през лицето, си действа подмолно. БКП и ДС са антинационални организации, обрекли България на историческо изоставане. До 1964 г. България е бил по-богата от Гърция, защото все още и имала инерция от периода преди комунизма. Сега българите ходят да работят в Гърция, а не обратното. Това е историческата истина. Ако сега не се изполва това справедливо обществено негодувание срещу факта, че чудовищен процент от българските посланици са свързани с ДС, и не се промени фундаметлно отношението към ДС, ще изпуснем още един шанс да придвижим България напред в 21 век.
Ако все пак има някакъв положителен ефект от този скандал, то той е, че отново се поставя на дневен ред характерът на самата Държавна сигурност и на комунизма. Тези разкрития възстановиха общия дебат на тази тема. Част от обществото ни е неспособно да се справи с миналото, да каже: “Лошото е лошо, хубавото е хубаво”.

Каква е ролята на медиите за тези процеси в обществото?

В медиите се появяват видните дейци на Държавна сигурност и тяхното мнение се приема. Мястото на тези хора е на позорния стълб, ако не и в затвора. Човек като Димитър Иванов, шеф на политическата полиция по времето на комунистическия режим, е разбил живота на хиляди хора. Миналата година онемях, когато го видях на 10 ноември сутринта по телевизията да коментира, това никъде го няма. Представяте ли си 20 години след Втората световна война и рухването на нацизма свободна медия в демократична Германия да покани за коментар Химлер – шефа на Гестапо. Докато това не престане и не настъпи обществена непоносимост, няма да вървим напред. В другите страни, съпоставими с нас, се е установило едно общо настроение на непоносимост към тайните служби, репресивния апарат на комунистическия режим. А тук непрестанно се обяснява какви патриоти са били бившите ченгета. Като толкова се гордеят, защо никой не си го напише в CV-то?!Излязоха и досиетата на журналисти, но те продължават да се изявяват на телевизионния екран, да пишат по вестниците, да ни учат на морал. После искаме обществото, особено младите хора, да разбере за какво точно става дума. Те ще прочетат това, което съм казал пред вас, но и ще чуят коментари на бивши агенти-по този начин се объркват представите им. В резултат на това хората си казват: “Тези са като онези, всички са маскари и манипулатори”. Ето това е успешно реализираният план на БКП и неговия инструмент в годините на прехода-да накарат обществото чрез непрекъснато облъчване да повярва, че всички политици са маскари и манипулатори.

в-к “Новинар”, интервю на Мария Манчева, стенограма БТА