Да гласуваме преди бандата, която управлява България, да стане мафия.

Ярки гласове на демократичната общност – артисти, интелектуалци, икономисти, общественици – събраха над 1000 привърженици на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ на живо в София в неделя и още десетки хиляди онлайн на среща с мисия „Да събудим България“.

За смисъла на избора, за нас и за бъдещето, защо не е добре да се откажем, защо не е хубаво да сме “изморени” от избори и защо не трябва да оставяме България на онези, които искат да ни върнат обратно в миналото? Говориха евродепутатът Христо Петров (Ицо Хазарта), финансистът Левон Хампарцумян, оперната певица Александрина Пендачанска, музикантът и предприемач Денис Ризов, председателят на “Правосъдие за всеки” Велислав Величков, външнополитическият експерт Весела Чернева, икономистът Евгений Кънев и социологът и общественик проф. Георги Фотев.

Вижте някои акценти от техните изказвания:

Евродепутатът Христо Петров (Ицо Хазарта):

За първи път от доста време насам се чувствам истински обнадежден. За все още краткото ми време в европарламента виждам огромна подкрепа и уважение към България.

Всеки знае израза „Държавата – това съм аз“. Приписваме го на самозабравил се владетел отпреди няколко века, но забравяме, че засяга всеки от нас.

Да припомним – най-тъмно е преди да изгрее слънцето.

Финансистът Левон Хампарцумян:

Благоденствието е относително. Според стандартите на Световната банка сме богата държава. А много хора се чувстват благоденстващи с бутилка ракия и сателитна телевизия.

През 1996 г. държавата се търкаляше надолу и мислехме, че сме стигнали дъното. „Надолу няма граници“, ми каза тогава посланикът на Ливан.

Ако не се мобилизираме и не успеем да убедим повече хора в рационални идеи, а не в чудеса – като автомобила с 5000 конски сили (един инженер да бяха поканили телевизиите да обясни, че това е невъзможно), не можем да вървим напред.

Били се изморили хората да гласуват. Да не ходим на Сточна гара да товарим цимент?

Оперната певица Александрина Пендачанска:

Българската интелигенция никога не инициира провеждането на един разговор, който по същество е не само философски, но и политически. Това е разговорът за щастието. Заслужаваме ли ние, като народ, да бъдем щастливи, да се борим и да изживяваме и ние своя стремеж към щастие? Моят отговор е категорично ДА.

Справедливото общество е основа за стремежа на хората към щастие. И тук разговорът рязко става чисто политически: може ли един народ, чийто правораздавател е Делян Пеевски да живее в нещо, приличащо на щастие? Можем ли изобщо да бъдем щастливи в среда, в която болезнено липсва именно справедливостта?

Правителствата на Кирил Петков и на Николай Денков просъществуваха твърде кратко. Но те вървяха в правилната посока – наред с всичко друго успяха да увеличат доходите и да намалят дисбаланса между супер богатите и бедни българи. С това допринесоха за едно по-справедливо, по-щастливо общество. Но поради нежелание у другите политически сили да работят именно в тази посока, ПП-ДБ не успяха докрай да осъществят своите намерения.

Днес няма нито една друга политическа сила в България, която да се бори за защитата на правата на живот, на свобода и на стремеж към щастие, освен коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“. Затова аз заставам твърдо зад вас и казвам: „Да се погрижим за щастлива България“ с номер 26 в бюлетината!

Председателят на “Правосъдие за всеки” Велислав Величков:

Винаги съм обяснявал защо е важно хората да имат гражданска позиция. Изборът е да си гражданин или поданик на васал.

След 1997 г. тръгнахме нагоре. Първите демократични правителства ни дадоха надежда. След това дойдоха НДСВ, тройната коалиция и започнаха да предават държавата в ръцете на мафията. Надеждата започна да се губи след 2013 г., когато хиляди на протест премахнахме един корпулентен като шеф на ДАНС, а правителството не даде оставка.

Последваха погроми. Чак през 2021 дойде правителството на Кирил Петков, което беше свалено със зле организиран парламентарен преврат. Най-важната задача е в оставащата седмица до изборите да върнем смисъла у хората да гласуват – за да кажат, че не искат да живеят в организирана престъпна група.

Как точно ще направиш бойкот като не гласуваш? В Италия имат мафия. Казаха ми – вие нямате мафия, имате банда. За да не стане бандата мафия, да излезем и да гласуваме.
Демокрацията се лекува с избори, когато е заболяла. Онези, които не гласуват, се обричат сами.

Външнополитическият експерт Весела Чернева:

Неутралитетът не е ценност. Който го твърди, трябва да знае, че цената за българското общество ще е много висока. Можем пак да станем периферия на Европа, да не можем да пътуваме свободно.

Свободата е ценност, за която е наша отговорност да се борим всеки ден.

Някои, заради свои малки каузи, мислят да не гласуват. Ако смятате, че сме достойна европейска страна, трябва да можем да я защитим. Не можем заради малките каузи да загърбим големите.

Икономистът Евгений Кънев:

„Вдъхновява ме“ това, което виждам сутрин по телевизорите. Как без проблеми новият областен управител на Пеевски оттегля забраната на дейност на една фирма на Капитан Андреево. Как сплашват журналисти, които нямат право да питат. Как посетители не една прожекция на Исторически парк във Варна са сплашвани. Ако тези неща не накарат хората да гласуват – какво може?

Има два вида вот – малък и голям. Малкият е гражданският – на тези, които протестираме, за да има институции, справедливост. Масовият, социалният, е на тези, които искат нещо за себе си. Тези два вота последно се събраха през 1997 заради Виденовата зима. Не можем да си позволим такава ситуация, за да се вдигнем отново.

Социологът и общественик проф. Георги Фотев:

Не е възможно да кажеш „не искам да гласувам“. Защото Аристотел е казал още, че не може да бъдеш човек извън обществото. Който не гласува, той е роб. Защото отказва да участва в решаването на съдбините на обществото.

Със сълзливи тюхкания и вайкания 70% негласуващи го признават с героизъм. А това е отказ от себе си. Не се обръщам със съчувствие към тези 70% – никакво съчувствие, това е дълг! Щом си в обществото, носиш отговорност за него и за себе си.

В исторически период сме. Виждаме в медиите срещу кого водят тотална война, срещу реформаторите тук, които искат да променят обществото. Без да имат аргументи.

Нямаше никаква грешка в управлението на Денков. Не можеше да им предварително написан договор, защото изобщо нямаше да има правителство. Защо не можеше да бъде коалиция, както критикуват глупави анализатори? Защото има две политически сили с несъизмерими различия.

Едните са за край на корупцията, да защитаваме себе си като помагаме Украйна. А другите, в момента, в който дойде въпросът за корупцията, свалиха това правителство. Кирил Петков изгони руски шпиони. Това не се прощава. Асен Василев нападат, защото са дремещи марксисти. Той искаше трудът да се заплаща добре, ако държим да сме богата държава.

Питам студентите си: Вие знаете ли в какво общество живеем? А те чакат да им кажа. И аз им казвам: “Живеем в общество, в което милиционерската школа в Симеоново е нещо по-голямо и по-важно от Харвард.”

Аз ще гласувам за “Продължаваме Промяната – Демократична България”. Не просто гласувайте, гласувайте за тях!