Добре е най-сетне да има закон, уреждащ дейността по охрана на високопоставени държавни служители и представители на държавната власт. Добре е тази дейност да бъде законодателно, а не апокрифно, както досега, уредена. И ние от РБ бихме подкрепили подобна законодателна уредба, ако беше разумна и ако променяше традициите на подобна охрана, здраво заложени в късно комунистическия режим. За конкретния законопроект, който можем спокойно да наречем Закон за управление, безопасност и охрана, ние ще гласуваме по съвест и аз призовавам всички народни представители да гласуват по съвест, защото в случая се поставя не въпросът за узаконяването на дейността по охрана на най-високопоставените представители на държавната власт, а защото се поставя един много важен въпрос, който засяга всеки един от нас, като хора в най-висшия орган на тази държавна власт, като бивши и бъдещи, или поне с големи надежди да бъдат някога и по-високопоставени лица. Това е въпросът – трябва ли България да запази режим на привилегии за представителите на държавната власт, важно ли е това ние самите да бъдем охранявани и обслужвани по един особен, специален начин, по един особен, специален ред и от особена категория държавни служители, и то военизирани, посветени единствено на тази дейност, дали за нас е важна собствената ни сигурност и собствените ни привилегии, или за нас е важна националната сигурност, разбрана като максимално усилие и максимална инвестиция на публични средства в сигурността на всеки един отделен от 7 млн. български граждани. Защото днес ние трябва по собствената си съвест, всеки за себе си, а не по партийно решение и партийна повеля, да отговорим пред избирателите си за какво харчим 40млн. лв. народна пара годишно? Дали ги харчим за охраната и за сигурността на 7млн. български граждани, които очевидно дават средно по около 6лв. собствени пари годишно на НСО, или за няколкостотин привилегировани лица, на които, поне до момента, не занехме имената, а трябваше да четем жълтата преса, за да знаем кого охранява НСО и кого не охранява? Чия е националната сигурност – това е въпросът, на който отговаряме днес. Националната сигурност е привилегия на малцина, или националната сигурност е грижа за сигурността на всички? И колкото и дребен да изглежда въпросът с този закон, той не е дребен, защото ние узаконяваме произвол от късния комунизъм, това, което не се е променило в продължение на 25 години и е било нередно през всяка една минута от тези 25 години, както и през предишните. Ние просто, вместо в някаква наредба, постановление, указ, го скрепяваме със закон на един демократичен парламент. Не ми казвайте, че това, което говоря в момента, е популизъм и че такива служби има навсякъде. Това не е популизъм, а е отговорност към чуждите пари – парите на българските граждани и данъкоплатци, защото те са основното, което ние като парламент сме изпратени да охраняваме. Държавният бюджет, разглеждан като парите, които 7млн. български граждани са дали ние да се разпореждаме с тях и ние нямаме право да вземем 40млн. от тях и да ги хвърлим за собствените си привилегии на вятъра. И не казвайте, че такива служби има навсякъде по света, защото такава служба няма в нито една демократична държава, именно защото депутатите в демократичните държави не могат и да си помислят да одобрят бюджет за подобна служба. Служба, която изключва 7млн. без 200-300 от гражданите от обхвата на своята охранителна дейност, няма. Естествено, че има служители, които пазят премиери, президенти, крале и всякакви други важни особи във всяка една държава. Естествено, че има държавни служби, които се занимават с този тип охрана и звена, които се грижат изключително за нея, но те винаги са част от същите тези служби на държавата, които се борят за сигурността на всеки отделен гражданин, а в съвременния, доста смутен и размирен западен свят, към който принадлежим, това означава да се борят срещу терористичната заплаха. Защото какви, извинете ме, са заплахите за президента на републиката, за премиера на републиката, за министрите, за ръководителите на съдилищата в България, ако не заплаха от тероризъм? Само че заплашени от тероризъм са всички български граждани и всички други лица на територията на България и закрилата срещу тероризъм е една и съща когато е за държавния глава, и когато е за най-обикновения български гражданин, или за туриста на летището в Бургас, това е което трябва да проумеем. И когато харчим десет пъти повече пари за охрана на лицата с привилегии, отколкото за охрана на всички останали 7 млн. българи , ние всъщност правим много лоша инвестиция в охраната на нашия държавен глава, на нашия премиер, на нашите министри и на другите прозиволно избрани привилегировани лица, към които се надяваме да принадлежим. Защото там, където се харчат парите за борба с тероризма, там се вижда истинската заплаха и когато хвърляме 40-те млн. другаде, а за заплахите от тероризъм даваме 4 млн., ние увеличаваме шанса, включително високопоставените представители на държавната власт в Бълария, да се превърнат в жертва на тероризъм, защото тези 40 млн. ги спестяваме от сигурността на всички. А ние, уж високопоставените, може би е време да се смирим и да се сетим, че не сме нищо повече, освен един от тези всички българи, за чиято сигурност даваме 4 млн., вместо 40 млн. за НСО. Така че, моят призив е да не подкрепяме закон, който като обхват прави разделение между охраната на обикновения човек и привилегировани хора, и който като военизирана структура, отделна от тази, която се бори с принципната заплаха от тероризъм, всъщност е характерен за мракобесни режими – такива, какъвто беше режима на Тодор Живков в България, който ни завеща Управление “Безопаснот и охрана”, за да го преименуваме и да го оставим същото, каквото е и към настоящия момент. А камериерки, чистачки и други подобни дами с уважавани професии да бъдат част от национална тайна служба за охрана на високопоставени лица, това нещо беше специфично допреди няколко години за режима на Муамар Кадафи в Либия и от неговия край насам, мисля че вече никъде по света няма такива неща. Така че, може би това което трябва да направим, е да отхвърлим още на първо четене настоящия законопроект, да приемем закон за борба с тероризма, в обособена глава от който да гарантираме в много по-голяма степен, отколкото този закон гарантира, сигурността на нашите високопоставени лица и нашите представители на държавната власт. Защото, пак казвам, те не са нищо по различно от всеки друг български гражданин и няма как да бъдат нещо по-различно, защото ако терористичният акт е успешен, идва онзи момент, в който всички сме равни – няма президент, няма депутати, няма чистачки. Така че защитата на всеки един трябва да се подчинява на обща логика, обща стратегия, общи правила и общо финансиране. В заключение, призивът ми е – гласувайте наистина по съвест, гласувайте против собствените си привилегии, гласувайте за сигурността и правата на всички български граждани. Нека да бъдем малко по-смирени и малко по-отговорни към чуждите пари, които харчим в такива моменти. Благодаря.