Докато премиерът Борисов се канеше да протестира на “другия тротоар”, кметът на столичния кв. “Лозенец” Прошко Прошков също намери нестандартна форма за протест. В деня на концерта на AC/DC той се разгневи срещу общината… в социалната мрежа “фейсбун”: “Започвам да се съмнявам, че управленското безсилие и оперативният хаос в общината имат граница…” Коментарът му веднага бе препечатан в електронните сайтове. Какви проблеми мъчат кмета, който се “извика” в интернет? На 36 г. е, инженер по автоматика, член на ДСБ.

След протеста във “фейсбук” се прочухте, г-н Прошков.

Трафикът в деня на концерта бе пренасочен към улици, които се… асфалтираха. Побеснях и си го написах. Не целех да ставам известен. Обадиха ми се приятели, че коментарът е препечатан.

Как не? Вие, кметът, нападате общината. Изпреварихте премиера с вашия протест…

За мен не е ново да протестирам.

Бунтар по природа?

Коментарът е срещу реалността, в която сме поставени районните кметове.

Опишете я.

Ние сме като в капан. Преди 2,5 г. хората ни избраха в преки избори, тоест възложиха надежди върху определени личности. А тези личности бяха допълнително обезправени на фона на предшествениците си, които се назначаваха. Нямаме бюджет и правомощия. Не можем да отговорим на елементарни граждански искания. Въпреки опитите районните кметове да бъдат неглижирани, хората идват при нас. До министър, депутат, до големия кмет по-трудно се стига.

Като дойдат, какво?

Това е въпросът. Ние сме превърнати в буфер на справедливия им гняв. Не можем да решим прости неща -спешно да оправим дупка, да спрем унищожаването на градинка, да сложим три колчета срещу паркиране.

Не е за вярване – харчим пари за избори, а вие и колчета не забивате… Защо?

Това ми е любим пример. Само кризата спасява София от безумното презастрояване
Ако дойдете с обоснована молба, че на еди-коя си улица има проблем с паркиращи автомобили, “моля, поставете колчета”, аз ще препратя вашето искане до Столичната община. В дирекция “Транспортна инфраструктура” има едни комисии и те решават кога да сложат, къде да сложат и колко да сложат. Ние, съжалявам, нямаме правата да възлагаме това директно, нямаме и бюджет да ви решим проблема.

Но накрая все пак проблемът се решава. За колко време впрочем?

На мен ми отне повече от година, за да се поставят антипаркингови стълбове по бул. “Черни връх” – срещу музея “Земята и хората”. Над година! Междувременно се смениха двама заместник-кметове по транспорта. Преди няколко месеца проблемът се реши, но толкова нерви и енергия можеха да отидат за нещо по-полезно, отколкото за безброй писма.

Лесно ви е да критикувате, но ако трябва да вържете бюджета?

Ограничение винаги има. Бюджетът не е способен да действа с магическа пръчка.

Ето, виждате ли?

Но къде са критериите за справедливо разпределение на инвестициите? Аз не се боря да възлагам обществени поръчки, например за дупките. Искам да възлагам на фирмите график за работа. Иначе какво се получава? Асфалтираме дупките на улица “X”. След месец “Софийска вода” сменя водопровод и разкопава същата улица. След три месеца е възможно “Топлофикация” да реши, че й е дошъл моментът за топлопровода и ще го смени и тя. При което, първо, управлението изглежда смешно в очите на хората. И второ, разхищението на средства е очевидно.

Нима има такива случаи?

Има, разбира се. Направи се бул. “Черни връх”. Знаете ли какво се прави там сега? Водопровод и канал.
Разкопан е целият булевард. Изкърпването на дупките струваше около 100 000 лв. Тези 100 000 лв. потънаха безсмислено.

“Отлично” се справяте в кризата… Какво предлагате да се прави?

Задължително да се иска годишната програма на експлоатационните дружества. Да се спре с уж аварийните ремонти. Ако ремонтът е планов, трябват куп документи. За да си спестят административния въртоп, фирмите пращат факс, че станала авария. И почват да копаят.Вътрешнокварталните улици в цяла София са на решето. По-симпатично е да се правят булеварди и големи квадратури върху тях. Но е порочно, защото оставяме хората да си счупят колите. Не е оптимално и самото възлагане на задачата. Не е скъпо да се направи обследване на улицата. Знае се как са подредени дупките, каква е носимостта на асфалта. При закърпване натри дупки една до друга вибрациите на валиращата машина създават напрежение, което ще доведе до бъдещи пукнатини между тях.

– Станали сте спец по дупките, забелязвам…

Не претендирам. Без да иска, човек започва да чете. Ако продължават неразбориите, ще стигна до нивото на завършил пътно инженерство. Не гоним и гаранцията на дупките. Сега съм възложил наш специалист да казва кои са в гаранция и моля, да се оправят без пари. Не одобрявам и тампонирането – без да режем, засипваме дупката с асфалт. Струва пак толкова.

Нормално ли е да се оставя асфалтът нарязан?

Не е, освен ако не се е наложило от екстремно събитие – ураган, буря. Нямаме право и друго – да тормозим хората, асфалтирайки в час пик. Няма цивилизован град, който да си го позволява. Редно е да става нощем.

Защо не се прави? Може би е по-опасно?

Не е, ако маркираме добре мястото на ремонта.

По-трудно?

Напротив, и екипите го предпочитат.

По-скъпо е?

Категорично не. Впрочем, бих се учудил, ако работниците искат да се трудят в час пик – създават се повече предпоставки за транспортни произшествия.

За да видят хората, че общината работи?

Точно така. Но една община работи добре, когато не я забелязваш. Добър е този, крито не навлиза в личното ти пространство, за да те смачка – било то човек, било институция.

Какво излиза – избираме ви пряко, а вие имате право само да протестирате.

Прекият избор се наложи по битови причини – БСП се надяваше да вземе районни кметове и да детронира ГЕРБ в София. БСП получи двама кметове и загуби ентусиазъм да продължи с децентрализацията. Аргумент срещу финансовата.децентрализация е, че щяло да има и районни съвети и това да раздуе бюджета. Не е така. В Германия членовете на общинските и районните съвети не получават заплати. Това са граждански активни хора, които с удоволствие се кандидатират. Сесиите в общинските съвети в Германия са вечер от 18 до 20 ч. Защо не направим същото и у нас?

Какви инвестиционни проекти има в най-скъпия квартал на София сега?

Метрото, водопроводът на бул. “Черни връх”. Няма малки инвестиционни проекти, свързани с всекидневието.

Защото е презастроен?

И аз негодувах срещу презастрояването, преди да стана кмет. Но видях, че проблемът не е в строителните разрешения, а в плановете, приети основно в края на 90-те. В София почти няма общинска.собственост вече. Аз съм за реституцията. Но реституция навсякъде и на всяка цена беше грешка. Върнаха се имоти в двор на училище?! Сега масово излизат решенията от делата, започнали през 90-те. Спечелилите могат да строят. Ако нещо спасява столицата от безумното уплътняване, това е кризата. То би било законно, защото планът е такъв. Абсурдно, но факт.