Проф. Димитър Камбуров: Последиците от екокатастрофата в Керч ще разберем много по-късно

– Проф. Камбуров, случаят с екокатастрофата в Керченския пролив вече заглъхна в медиите. Какви са все пак според Вас изводите за страните от Черноморския басейн, които могат да бъдат направени от случилото се?
– Мисля, че не само заглъхнаха вестите в печата във връзка със случилото се в Керченския пролив, но прекомерно малко се обърна внимание на този много неприятен факт, който аз ще свържа с друго, което очаква България и Бургаска област малко по-късно. Като че ли обхванати от онова състояние на безпаметност, когато се занимавахме в разстояние на две седмици с избори, балотажи, оплаквания и жалби във връзка с недемократичния начин на протичане на вота, корупцията, подкупите, този много важен въпрос остана назад. А той трябва да ни накара да заострим нашето внимание.

Случилото се в Керченския пролив е един пример на безотговорност. Въпреки закъснелите предупреждения на бреговите служби, че се задава щорм и ситуация, при която всички плавателни съдове трябва да се концентрират в пристанища и заливи, някои от тях се оказаха на дъното. Около 4000 тона бе изливът на мазут и около 6800 тона сяра. Това именно доведе до една тежка екологическа катастрофа, която се изразява и в силното замърсяване на бреговата ивица и едно огромно петно от 800 метра, което вече премина пролива и се насочи към Черно море. Около 30 000 птици са мъртви. Какви ще бъдат по-нататъшните щети за околната среда, предстои тепърва да се отчете от експертите.

Бих искал да акцентирам и върху друг аспект. България е член на съвета на държавите от Черноморска икономическа зона (ЧИЗ). В устава на ЧИЗ са залегнали две неща, на които искам да обърна внимание. Всички държави членки се задължават при екологически замърсявания в областта на Черно море да уведомяват правителствата и респективно държавите членуващи в ЧИЗ. По желание на представители на правителствата специалисти могат да участват в експертизата по определяне степента на замърсяване, която е възникнала при един или друг случай, независимо от коя държава. Това са два основни пункта от устава на ЧИЗ, които не са спазени и в първия случай на уведомление и във втория случай, когато се касае за участие на експерти от всички страни. Друг факт е, че до ден-днешен нашето правителство нито е поръчало, нито е изготвило оценка на въздействие на околната среда (ОВОС) във връзка с изграждането на петролопровода „Бургас – Александруполис“.

С оглед на това да не съжаляваме какво после може да се случи, особено на хората от южната част на Черноморието, без да изключваме такава възможност от замърсяване и по на север към нашия град и околността, виждам, че тази оценка на въздействие на околната среда е задължителна още преди посещението на Владимир Путин в началото на следващата година. Тогава по всяка вероятност един от основните въпроси, който ще се постави, е за подписването на споразумението за петролопровода. Мисля, че хората трябва да разберат, че въпросната екокатастрофа остана някак си в далечината, забравена, не достигнала до масовия читател, особено в районите по Черноморието – от Дуранкулак до Резово. Много по-късно ще разберем последиците и по отношение на фауната, и по отношение на рибните запаси, замърсяването на водата.

– ДСБ чрез специална декларация, както и чрез изявления на свои представители, алармира, че станалото в Азовско море е предупреждение за рисковете, свързани с „Бургас-Александруполис“. Бихте ли очертали по-конкретно параметрите на евентуалните опасности, съпровождащи този проект?
– Винаги се връщам много назад, защото миналото е една гаранция да не допускаме грешки в бъдеще. Имам предвид това, което се случи в Чернобил. Българите, сред които много деца, бяха на първомайска манифестация три-четири дни след това, без да имат никаква информация.

По същото време аз бях в Германия. Там течеше информация за замърсеноста на въздуха на всеки три часа по телевизията и радиото. Даваха се препоръки към всички семейства, родители, да не пускат децата да излизат навън няколко дни, да не консумират зеленчуци и плодове и т.н. Виждате каква загриженост.
Именно за това ние от ДСБ искаме да бием камбаната и да обърнем внимание както на случилото се в Керч, както и на това, че за всяко икономическо мероприятие или създаваща се структура подобна на петролопровода, трябва предварително да са изчистени всички моменти, свързани с опасностите от замърсяване.

– При евентуална бъдеща авария на нефтопровода в района на Бургас как би се отразило това по-конкретно на Варна?
– Възможностите за замърсяване на Варна не са изключени, въпреки че тенденцията на течението е винаги към южната част на Черно море. Но косвено това ще се отрази особено на южните части на Варненска област – Старо Оряхово, Шкорпиловци, Бяла, които са в непосредствена близост с Бургаския регион.

– В Бургас отново се говори за референдум относно „Бургас – Алексадруполис“. Мислите ли, че подобно всенародно допитване би могло да повлияе на вече взети решения и подписани договорености?
– Мисля, че винаги държавата трябва да се съобразява с мнението и оценката на живеещите в регионите по отношение на опасностите от замърсяване. Доколкото знам от представителя на ДСБ за Бургас, депутата Светослав Малинов, такъв референдум се очаква да се осъществи и е един от моментите в програмата на новоизбрания кмет на Бургас г-н Димитър Николов.

– Какво се случи и какви бяха реакциите, след като ДСБ разпространи декларацията, и имате ли съмишленици от страна на другите партии?
– Примерно отзивът в повечето столични вестници беше с кратки информации, и то в незабележимите колони. За други по-интересно беше да смущават гражданството с поредното убийство или с промени в структурата на някакви политически партии. Този въпрос остана някак си в забвение. Рано или късно обаче екологическите проблеми в една държава се явяват като тежка заплаха за здравето на гражданите. Затова не трябва да се отминават с лека ръка.

– А какви ще бъдат бъдещите ви действия?
– Референдумът в Бургас. Ние от ДСБ поставяме акцент върху проблемите, които касаят въпросите за околната среда и здравето на хората.