Политическа оценка на ДСБ за извършеното от правителството на Симеон Сакскобургготски в областта на инфраструктурата

СЕКТОР „СЪОБЩЕНИЯ“
Един от най-сериозните провали на управлението на НДСВ и ДПС е в Сектор „Съобщения“.
През 2001 г. правителството пое сектора при действаща правна рамка и независима регулация, при добро управление и разработена стратегия за приватизация на най-печелившата българска компания БТК ЕАД, при наличие на два GSM оператора и технологични предпоставки за ускорено въвеждане на трето поколение мобилни комуникации. Беше завършен преговорен процес с Европейския съюз по Глава „Комуникации и информационни технологии“.
Три години по-късно не е изпълнена нито една от целите на управленската програма на правителството на НДСВ и ДПС. Очертава се задълбочаваща се криза в сектора, което предопределя лоша перспектива за инвестиционния климат. Поради корпоративен натиск и породен от некомпетентност хаос действията на правителството на Сакскобургготски бяха съпътствани от намеси на съдебната власт. Правителството нанесе сериозни вреди като:
1. Подмени състава на независимия регулаторен орган ДКД и освободи високо квалифицирани специалисти;
2. Приватизира най-доходоносната българска компания БТК ЕАД на цена, съставляваща двугодишната й нетна печалба. Ощети българската държава в полза на купувача, заради чиито интереси замрази инвестиционната програма и цифровизацията на телефонните абонати;
3. Повиши неаргументирано цените на телефонните услуги, което ощети българските граждани и облагодетелства купувача. За тригодишния период цената на таксовия импулс се повиши над два пъти;
4. Издаде трети GSM лиценз без търг или конкурс на цена, съставляваща ¼ от реалната пазарна стойност. Последва решение на ВАС за замразяване на лиценза;
5. Освободи незаконно председателя на КРС, след което ВАС обяви решението за нищожно;
6. Не хармонизира новоприетия Закон за далекосъобщенията с новата правна рамка на Европейския съюз.
СЕКТОР „ЕНЕРГЕТИКА“
Дълъг е списъкът от провалите и вредите на правителството Сакскобургготски в този сектор:
1. Започна непрозрачно раздържавяване, без да защитава българските интереси и без да изготви Стратегия за приватизация в енергетиката.
2. Обслужва финансови интереси на различните лобита в НДСВ, ДПС и БСП със създаването на Национална ядрена компания.
3. Спря раздържавяването на Мини „Марица – изток“, с което създава несигурност за инвеститорите и работниците.
4. Изостави или забави с години подготвените от правителството на ОДС големи инвестиционни проекти:
Строителството на хидроенергийната каскада „Горна Арда“ (Отговорност за този провал носи лично министър-председателят Сакскобургготски);
изграждането на язовир „Яденица“ (необходим за присъединяването ни към общоевропейската енергийна система);
Въвеждането на заместваща мощност в ТЕЦ „Марица – изток 1“;
рехабилитацията на ТЕЦ „Марица-изток 3“.
5. Нанесе много тежък удар на българските граждани с двойното увеличение на цената на електроенергията за трите години на управление. Високите цени изразяват липса на чувствителност към проблемите на обикновените хора, защото чрез голямата печалба прикриват лошия мениджмънт, слабата финансова дисциплина, корупцията и неефективните решения в сектора.
Продаде електроразпределителните дружества при социално непоносима цена на тока и гарантиран пазар. Именно това определи интереса и достигнатите цени в офертите на купувачите.
Престъпи волята на Народното събрание и решението на съда като прие да затвори предсрочно блокове 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй“. Партньорскатате проверка даде положителна оценка на блоковете, но правителството отказа да преговаря за преразглеждане на сроковете за затварянето им. С бездействието си то обезсмисли досегашните усилия за защита на националните интереси.
Правителството на НДСВ и ДПС създаде у обикновения българин усещане за несигурно бъдеще, породено от неаргументираните увеличения на цената на електроенергията , от хаотичните и рисковани решения за бъдещето на енергетиката, от изоставените или забавени инвестиционни проекти.
ПУБЛИЧНА ИНФРАСТРУКТУРА И РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ.
Управлението на НДСВ и ДПС получи от правителството на ОДС инфраструктурни проекти, готвени с години и с осигурено финансиране. Какво се случи през изминалите три години:
1. Забави или изостави строителството на европейските транспортни коридори на наша територия: автомагистрали „Тракия“, „Марица“, Хемус“, „Струма“ и „Люлин“.
2. Замрази или разсрочи строителството на ж. п. линии, пристанища и летища. Не изпълнява Програмата за оздравяване на 400 км железен. Не започна електрификацията на линията Пловдив – Свиленград. Не модернизира пристанищата в Бургас, Русе и Лом. Проектът за летище София е в начална фаза.Спряна беше работата по проектите за Дунав мост-2 и тунела под връх Шипка.
3. Забави катастрофално и водната програма. Не завърши язовир „Христо Смирненски“. Прекрати работата по довършването на водоснабдителните системи в областите Благоевград, Монтана, Габрово, Шумен, Хасково, Смолян, Пазарджик и др.
4. Уволни висококвалифицирани специалисти и така пропиля потенциала за управление на големи инвестиционни проекти, финансирани със средства на Европейския съюз.
5. Обрече на бездействие цели области на икономиката. Спря структурната реформа в строителната индустрия и промишлеността за добив на строителни материали.
6. Не предвижда прозрачни и публични процедури за концесионирането на летищата Варна и Бургас. Ще извърши престъпление ако не защити националните интереси при тези доходоносни обекти.
7. Не намали лицензионните и разрешителни режими и не насърчи българските и чуждестранни частни инвестиции, което възпира растежа, възпрепятства създаването на работни места и увеличаването на доходите на населението.
Инфраструктурата е мотора на растежа. Този мотор беше спрян. След три години управление вместо да се генерира целенасочена политика за икономически растеж и да се увеличи относителния дял на инвестициите спрямо БВП от 20.5% на 24%- 25%, днес сме свидетели на техния спад.
Правителството въобще не разбира как да се справи с този сериозен управленски проблем. Липсва визия, липсва ясна програма за увеличаване ръста на БВП на минимум 6.5%, което би ни доближило до европейското качество на живот.