1. Финансовото осигуряване на елитния спорт е в дисбаланс със спорта за всички.За елитен спорт през последните 4 години планираното държавно финансиране е 170 869 783 лв, от които 91 724 346 лв за олимпийска подготовка. За ученически спорт и спорт в свободното време – 49 056 890 лв. Съотношението е 3,5:1в полза на елитния спорт.

2. Нивото на физическото развитие и физическата дееспособност на децата и учениците, в сравнение с предишните поколения – техни връстници, е рязко занижено. Само 4% от българите са членове на спортни клубове, 3% посещават клубове за фитнес и здраве и 3% – други видове клубове.

3. Налице е силна е раздробеност на спортните клубове, които са базовите структури на националния спорт. От 5 046 спортни клуба, регистрирани в Националния регистър към ММС, над 90% имат в състава си по един, двама, най-много трима специалисти.Освен спортните услуги, които пряко предоставят, те трудно могат да поемат по-сериозни задачи по подготовка и развитие на спортистите, поддръжката и модернизирането на спортните бази и съоръжения.

4. Сериозен е проблемът с кадровото осигуряване на системата, в която работят все повече хора без необходимата квалификация.Спортно-педагогическите кадри (инструктори, помощник-треньори, треньори, ст. треньори и главни треньори), регистрирани в Регистъра на ММС, наброяват 3 872 души. От тях около 1 000 души са със средно образование, а голяма част от треньорите (висшисти и среднисти) са без треньорска квалификация, дори и без друга спортна квалификация.

5. Съпоставянето на броя на спортно-педагогическите кадри с броя на спортните клубове показва, че в голяма част от клубовете не се предоставят качествени спортни услуги и не може да се очаква развитие на спортно майсторство.

6. Преобладаващата част от спортно-педагогическите кадри са поставени в трудната позиция да бъдат и треньори и организатори, да отговарят за набавяне на финансови средства и за поддръжка на спортната база, както и за организацията и провеждането на спортни състезания.

7. На държавно ниво все още не е разработен и приет статут на треньора и статут на спортния мениджър.Ниското заплащане на спортните кадри, липсата на квалификационни нива и нормативни документи, гарантиращи социална сигурност в тази професия, принуди много квалифицирани треньори да напуснат страната или да сменят професиите си.

8. Научните изследвания и научното обезпечаване на подготовката и възстановяването на спортистите са концентрирани върху малък брой елитни спортисти.Не е разработена национална програма за научно осигуряване на спорта.

9. Липсват органи, които ефективно да прилагат държавната политика в системата на спорта на регионално ниво.

10. Местната власт няма последователна политика към спорта. Тя се определя изключително от волята на кметовете и много често е насочена към спечелването на изборите за следващ мандат.

11. Недостатъчни са средствата, които общините отделят за спорт – от 1 до 3 лв на жител годишно, а минималните диференцирани средства, предоставяни от държавата за физическо възпитание и спорт на децата, учениците и студентите не са променени от 2006г.

12. Повечето общини не назначават на работа утвърдени специалисти, нямат програми за развитие на спорта, като част от регионални програми за развитие на спорта, нито прилагат утвърдената европейска практика с функциониращи съвети, които действат като консултиращи и контролиращи органи за спорта.

13. Силно е подценен ученическия и университетския спорт. Почти изчезнаха ученическите спортни школи, а в университетите, където учат, живеят и спортуват над 200 000 студенти спортът се развива единствено на основата на ентусиазма на отделни преподаватели, без възможности за развитие на високо спортно майсторство.

14. Спортната база в повечето учебни заведения е амортизирана и като качество не отговаря на европейските стандарти и изискванията на младите хора.Липсата на адаптирана спортна база и недостатъчния брой специалисти съществено затрудняват и развитието на спорта за хора с увреждания.

15. Не е разработена Национална инвестиционна програма за спортно строителство, която отчита реално нуждите и перспективите за развитие на физическото възпитание и спорта в общините, българските училища и университети.

16. Рязко се увеличава броя на спортните федерации чрез създаване на спортни клубове с фиктивна дейност, с единствена цел да се усвояват държавни средства. Около 10% от спортните клубове са регистрирани в Националния регистър на ММС повече от един път.

17. Редица министерства, които имат пряко отношение и отговорности към развитието на физическото възпитание и спорта (МОН, МЗ, МТ, МТСП, МО, МВР, МРРБ) не подпомагат ефективно работата на Министерството на младежта и спорта, което на практика е оставено само да работи за постигането на национални цели и задачи в условията на ограничен бюджет.

18. Доброволческата дейност в спорта не е регламентирана, което лишава елитния спорт и спорта за всички от непряка финансова подкрепа, която в страните от ЕС се оценява на милиарди евро годишно.

19. Липсват реални икономически стимули за бизнеса за финансова подкрепа на спорта.

20. Анализът на изпълнението на целите и приоритетите на Националната програма “България 2020” в областта на развитието на физическата култура и спорта за периода от началото на 2013г. до средата на 2015г. показва, че в този период не е отчетен напредък в изпълнение на заложените мерки и цели. Това означава, че в практически план системата на физическото възпитание и спорта в България не работи ефективно.

ПП “Демократи за силна България” приема, че националната система на физическото възпитание и спорта се нуждае от сериозни реформи за реализирането на които е необходим консенсус, както на ниво политически партии в Народното събрание, така и сред българската общественост.

Физическото възпитание и спортът трябва да се превърнат в национален приоритет, защото заедно с науката, образованието и семейството те са най-сериозната инвестиция в бъдещето на България.