Г-н Москов, управляващите успяха ли да докарат българина до състояние на анестезия?

Анестезията е предизвикано състояние на липса на съзнание с цел междувременно на човек да му бъде направено нещо добро за здравето. Ако говорим за начина, по който се развиват икономическите процеси в България, то по-скоро не става дума за анестезия, а за някакъв тип кома, предизвикана насилствено.

Какъв е начинът за излизане от тази кома?

Пътищата са много, а доколкото говорим за политическо решение, то е ясна оценка от ГЕРБ, че пътят не е този. Следва формиране на ново мнозинство в парламента, което да бъде подчинено на изпълнението на ясна реформистка и антикризисна програма.

Това означава ли минаване през предсрочни избори?

Най-добрият вариант за България е формиране на едно принципно ново, т.е. формиране на ново мнозинство в този парламент на база на различни от настоящите принципи. Предсрочни избори под егидата на президента Първанов и формиране на служебно правителство на Първанов не вещаят нещо по-различно от това, което е в момента, особено в сферата на големите руски инфраструктурни проекти.

Не преувеличавате ли ролята на Първанов в евентуални предсрочни избори, къде е дясната опозиция?

Не разсъждавам по темата кой ще предизвика предсрочни избори, ако приемем, че това е някакъв вид решение на сегашната ситуация. Конституцията казва, че в състояние на предсрочни избори държавата се управлява от служебно правителство, назначено от президента. А доколкото президентът идеологически и физически е баща на най-мащабните, най-корупционните и най-несъответстващите на евроатлантическата принадлежност на България големи проекти, това не бива да бъде допуснато.

В контекста на скандалите в изпълнителната власт, свързани с АЕЦ “Белене” – какво е обяснението ви за ролята на Борисов в тях?

Ако разсъждаваме за това, което се случва зад кадър, можем да изградим много и вероятно интересни конспиративни теории. На публичен план виждам борбата на икономическия министър този проект да не се случва, или поне да не се случва по начина, по който арогантно бива предлаган и налаган от “Росатом” и руската страна. От друга страна, не мога да разбера каква е причината толкова месеци наред, след като в предизборната програма на ГЕРБ беше записано и сделката ни беше разказана като “най-мащабния корупционен проект на тройната коалиция”, а самият Борисов нарече това нещо “Гьол за шарани” да продължаваме да водим разговори не дали, а кога ще строим АЕЦ “Белене”. Нашата позиция е категорична – трябва първо да бъдат изработени критериите на ЕС за световна ядрена безопасност, т.е. начинът, по който оттук нататък на някого може да бъде позволено да строи атомна централа където и да е по света. Защото видяхме драмата на една максимално уредена държава като Япония. Това бе драма, свързана с недостатъчно добра преценка какво би могло да се случи във времето. Ходът с тримесечен мораториум означава следното: в съзнанието на всеки от нас доминантата за това, че атомната централа, ако не бъде изградена по съответните критерии за сигурност е бомба с потенциален ефект, ще отмине. След три месеца в Япония всичко ще е свършило, макар с цената на много жертви и екологична катастрофа за региона. В новините трагедията няма да е тема №1. Тогава разговорите могат да бъдат с друга теза, че токът ще ни бъде по-скъп и т.н. Но дори и това не е така. Печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за миналата година е по-малка от печалбата на консорциума “Марица-изток”. Помислете си осем милиардна инвестиция, както твърди руският представител, при печалба 60 милиона на година за колко време може да бъде изплатена. Тоест на нашата територия в рамките на десетки години извън нашия живот ще има нещо, което вероятно формално ще се води българска собственост, но ще работи, за да изплаща на руските вложители техните капиталовложения. Освен това Русия ще разполага с картбланш оттук нататък за строителство на атомни централи на територията на ЕС, защото вече има такъв прецедент. И къде е той – на територията на България.

Как си обяснявате трайната тенденция на увеличаване на недоверието в ГЕРБ и падането на рейтинга на Борисов?

Рейтингът на ГЕРБ пада, защото може би днес тази партия е най-мащабната опозиция на желанието на хората, които гласуваха за нея на изборите. ГЕРБ на изборите през 2009 г. каза, че ще потърси сметка от представителите на тройната коалиция за това, което са вършили, и за това, което не са свършили. Обеща да провежда бърза реформистка и антикризисна програма. И точно зад тези намерения на ГЕРБ застана тогава Синята коалиция и подкрепи едно правителство на малцинството. Днес ГЕРБ нито търси отговорност от хората на тройната коалиция – техните кадри продължават да бъдат на всички нива в управлението, а пък за намерението за ясни реформи и изпълнение на антикризисна програма въобще не може да се говори. Нито една съществена реформа не е проведена в последната година и половина. Това обяснява и разочарованието на хората. Казвам го с притеснение, защото докато в БСП това е повод за някаква радост, която е разбираема (единственият начин БСП да идентифицира себе си като политическата сила, която е срещу ГЕРБ), при нас такъв разговор няма. Ние стоим на позициите, на които сме били и по време на изборите. За нас е сериозно разочарование, че една партия, която е член на ЕНП, каквато е ГЕРБ, пристъпи всичките си предизборни ангажименти.

Съзнателно ли избегнахте тезата си за рейтинга на Борисов, който е изключително важен за него?

Министър-председателят като че ли е влязъл в ролята на кръстоносец, който се опитва да изпълни мисия, която е богоугодна. Друг е въпросът, че между мисия и мания разликата е много малка. В политиката човек трябва да бъде реално стъпил на земята, което се надявам да прави г-н Борисов. Той трябва да отчете, че ходът, който е предприел с все по-леви позиции, е всъщност пътят, който беше предложен от посткомунистическата олигархия на г-н Сакскобургготски. Помните как завърши този поход.

Тогава защо Синята коалиция окончателно не се еманципира от ГЕРБ?

Не мисля, че някога е имало състояние, в което Синята коалиция да не е била еманципирана от ГЕРБ. Ние сме самостоятелна политическа сила и от самото начало не сме част от управлението. Ние бяхме част от мнозинството, което формираше подкрепата за това правителство, защото за нас беше и продължава да е важно да бъдат направени нещата, които и ние, и ГЕРБ обещахме да бъдат направени. Искам да подчертая, че с ГЕРБ не сме политически противници. ГЕРБ и Синята коалиция са конкуренти и смея да кажа конкуренти на база и на терена на Синята коалиция. Защото в тази конкурентна борба ние сме останали при обещанията си и при целите и принципите си. ГЕРБ постепенно напуска това поле и отива по посока на БСП. ГЕРБ ни е конкурент и ние ще покажем, че сме по-добри.

Ваши представители участват в това управление…

Това е спекулация. Участниците на ниво експерти или заместник-министри са там в лично качество. Моля, нека да е напълно ясно – съвместно управление има тогава, когато е разписано споразумение за такова управление със съответните цели и със съответните позиции, които политическите сили заемат в изпълнение на тези цели.

Вашето управление стана жертва на клиентелата, която сами си отгледахте. Същият ли е феноменът на настоящото управление?

В момента феноменът е, че въпреки публичната риторика зад кулисите са същите хора, които дирижират политиката и определят посоката на финансовите потоци – както при тройната коалиция, така и при настоящото управление. При тройната коалиция това бяха хората, абонирани за големите обществени поръчки, които формираха една много мощна – и финансово, и като лостове за влияние – олигархия. Сега, по времето на ГЕРБ, тази олигархия отново бива спонсорирана през лостовете на държавата, като й се осигурява монополно положение на пазара. И това е големият проблем.

Ще бъдете ли кандидата за кмет на София?

Аз съм един от шестте човека, който са потенциални кандидати за кмет на София. Между СДС и ДСБ преговорите текат и в момента. Която и от тези основни кандидатури да бъде официална за кмет на София, столичани ще имат достойна личност и ясна алтернатива на това, което става в момента и на БСП. Срокът, който са си дали ръководствата за окончателен вариант на кандидатура, е 15 април.

И президентската ли ще стане ясна тогава?

За нея също текат много интензивни преговори. Този път с яснота, че има много по-важни неща от чисто партийната доминация на една или друга фигура. Целта е да излъчим кандидат за президент, от когото дясно мислещите хора в България да не изпитват притеснение.

Иван Костов ли е една от възможните ви кандидатури за президент?

Всяка една кандидатура, която националните преговорни екипи излъчат, ще бъде възможна.

Какво е отношението ви към проекта на Софиянски за “Десен алианс” и водени ли са преговори с вас за влизане в това обединение на десните партии?

Между СДС и ДСБ има твърда уговореност, че основните параметри на бъдещите кампании за президент и за кмет трябва първо да бъдат предмет на консенсус между тези две политически сили. Ние сме и ще бъдем отворени за всяко едно разумно предложение, за всяка една добронамерена и реално съществуваща подкрепа. Искам да направя разграничение между заявка за подкрепа и реална подкрепа. В политиката има стойност не просто желанието да помогнеш, а реалният принос, който можеш да имаш към един политически проект – както интелектуално, така и в чисто електорален план.

Не разбрах, ще станете ли част от Десния алианс на Софиянски?

Целта на Синята коалиция е да се превърне в основа на един широк дясноцентристки блок, който да изразява по автентичен начин настроенията на модерно мислещите хора.

Наясно ли сте с десния проект на Любомир Павлов и различен ли е той от този на Софиянски?

Това е един и същи проект. Разумът изисква първо всеки да погледне при себе си, да прецени собственото си минало, собствената си възможност за бъдеще и тогава, колкото и мощен медиен рупор да има на разположение, да не се опитва да завладява общественото мнение и съзнание. Това е най-мекият вариант за определяне на случващото се на медийната сергия.

А Пламен Юруков къде се позиционира?

Не мога да кажа. Преди време той обяви, че е отвратен от политиката и се връща в бизнеса. Разбирам, че напоследък има други планове и му пожелавам успех.

Петър Москов е роден на 17 декември 1970 г. в София. Завършил е Медицинския университет в София със специалност анестезиология и интензивно лечение. Специализирал е във Франция, Великобритания, Испания и САЩ. Работи в УМБАЛ “Св. Анна”, където е старши асистент в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение. Един от учредителите на ДСБ. От юли 2007 г. е член на Националното ръководство на партията. В момента е общински съветник и един от тримата номинирани кандидати за кмет на столицата от партията на Иван Костов.