„На четири очи“ с Иван Костов

Водещ: Здравейте! На Сирни заговезни започва разговор за държавата и за десницата с Иван Костов. Здравейте, г-н Костов!
Иван Костов: Здравейте!
Водещ: Искам веднага да ви попитам, защо вашата партия – ДСБ, се отказва от всички комисии парламентарни, които се съставят в Народното събрание? И сега искам да ви попитам, не се ли интересувате от това, какво е причинило трагедията при Червен бряг? Как изгоря този влак и хората, предимно?
Иван Костов: Първо ми позволете да поискам прошка.
Водещ: Позволявам ви.
Иван Костов: Защото днес е ден за прошка и аз се обръщам към вашите зрители, към вас, към хората в студиото, такъв е обичаят. Разбрах, че ще питате или ще говорите по този повод още веднъж. Иначе, интересува ни, разбира се, само че в комисия, на която е отнето правото да осъществи парламентарен контрол върху изпълнителната власт за нейните действия по повод на пожара. Ние няма смисъл да участваме, защото, ако тази комисия не се стреми да изясни отговорността и да адресира, няма смисъл да работи. Другото, което е записано, е рутинна дейност на Комисията по транспорта. Така, че в комисия, която само ще прикрива или ще бъде параван… Вижте, нека кажем така: хората знаят вече къде е отговорността – тя е на управляващите. А защо има отговорност? Защото не може без причина да изгорят девет души. Не може без причина, без нарушаване на правилата, без липса на организация или липса на контрол, или лошо управление, не може това да се случи. Защото железниците са една вековна институция, там много трудно възникват пожари, много трудно се превръщат в огромни трагедии, както в случая.
Водещ: В същото време са и една институция, както казахте, в много тежко състояние и вие знаете това.
Иван Костов: Тя е в много тежко състояние и тази комисия няма да направи нищо добро за железниците. Защото тя ще се базира на проверки, на анкети, които ще проведе самото министерство, а всъщност хората, върху които пада отговорността за тази трагедия, тези хора ще проверяват сами себе си, което не е редно.
Водещ: Нали за това има хора от опозицията вътре, може би ще научите повече неща?
Иван Костов: Говоря, че комисията в парламента ще работи с материали, които ще й даде Министерството на транспорта, а всъщност трябва да се проверят и действията на Министерството на вътрешните работи. Защото стана ясно, че на петия ден едва са отишли специалисти по запалването, пожарникарски инспектори.
Водещ: Така е. Аз също смятам да попитам министър Мутафчиев във втората част защо така се е случило.
Иван Костов: Само, че трябва да попитате Румен Петков, не него.
Водещ: И него бих попитала, но…
Иван Костов: Тъй като наистина е недопустимо. Тоест, трябва комплексно да се проверят. А в същото време изпълнителната власт сама себе си проверява, което не е добре.
Водещ: И от комисията „Куйович“ обаче се отказахте? Там вашата партия доста неща знаеше, факти, и говореше.
Иван Костов: Отказахме се по същите причини. Ясно е, че тези комисии се създават, за да служат като параван, за да замазват, да скриват осъществени нарушения, тежки грешки, провали и така нататък. Няма смисъл да участваме в такава комисия още един път. Още повече, пак повтарям, тя ще функционира не на паритетен, дори не на принципа на взаимно доверие, уравновесяване между опозицията и управляващите, а ще функционира на базата на мнозинството. Нека да напомним, че на два пъти в Народното събрание имаше комисии, които се базираха на паритетен принцип – такава беше комисията „Лим“ за случая със смъртта на децата в река Лим. Такава беше и комисията, която се направи за разследване на скандала с педиатричната клиника. И двете приключиха с много добър резултат. Тази за педиатричната клиника спря осъществяването на едно тежко закононарушение, защото щеше да се вземе този кредит и щеше да се строи.
Водещ: Но вие така не помагате и на колегите си, особено за комисията „Куйович“. Чувала съм ваши депутати, които казват факти, които знаят много неща, може би пък щяхте да помогнете, както се казва.
Иван Костов: В комисията „Куйович“ отказаха на опозицията управляващите да изпълнят предложенията за разследване. Те са в няколко точки, по всяка една от точките управляващите отказаха да поканят свидетели, хора, които искаха да свидетелстват или да предоставят документи.
Водещ: Чувствахте се ненужни?
Иван Костов: Как да работи една комисия без документи и без да изслушва хора, които са специалисти? Не може.
Водещ: Добре, сега малко сменям темата, но много ми е любопитен вашият прочит за спрените, три пъти вече, пари от Брюксел за България по ИСПА, по ФАР и по САПАРД?
Иван Костов: Може ли преди това да кажа две думи за траура, защото не е хубаво наистина да се спекулира с темата, но след трагедията трябваше да има траур. И траурът обикновено е на другия ден или най-много на по-следващия ден.
Водещ: Но там се търсеха още хора, все пак.
Иван Костов: Трагедията е на 28-ми. На 1-ви беше ясно, че са починали достатъчно много хора, за да има национален траур, ако искате така да го кажем. Не беше редно да се изчакват тържества, да се правят концерти, приеми и така нататък. Всичко можеше да бъде подредено по друг начин. Този траур някак си се класира зад тържествата, зад руската делегация, зад честванията, което… Знаете ли, трагедията на няколко семейства изведнъж се оказа малозначим факт по отношение, примерно, на празника на Освобождението, който трябвало да бъде честван.
Водещ: Важна дата е, свързана е с националното ни самосъзнание, с историята.
Иван Костов: Да, важна дата е и въпреки това трябва да имаме уважение към тези хора, ако искаме да бъдем истински европейци. Тяхната трагедия трябваше да получи почит, за съжаление не стана. Няма да продължавам по тази тема. Що се отнася до спрените пари – ние отдавна предупреждаваме.
Водещ: Какви факти имахте, за да предупреждавате? Имахте някакви наблюдения или някакви конкретни факти?
Иван Костов: Преди всичко, ако се вгледате внимателно тръгнаха много обяснения, много коментари във връзка със спирането. Причините са две – корупция и липса на потенциал. Под липса на потенциал се разбира неспазване на законите, несъблюдаване на правилата, които са вътрешни. Примерно, допълнителни финансирания, които отварят от страна на българската държава, които отварят врата за корупционни плащания на изпълняващия проекта, примерно, фирма или институция и т.н. Тоест, по линията на липсата на потенциал. Защото има едно общо пренебрежение към закона, особено към големите, тежките министерства например – Министерството на финансите. Действително, в момента абсолютно виновно за пренебрежението си по отношение на цяла маса нормативни документи.
Водещ: Например, това е особено важно?
Иван Костов: Те са написани, примерно, в тези 25 точки, с които беше спряна програма ФАР, където основно оперира Министерство на финансите. Но отделно корупционните, за които почти в прав текст Европейският съюз вече заговори и изказва неудовлетворението си, че българската страна се прави, като че ли тези практики не съществуват. Това не може да продължава дълго време. Знаете ли, в петък в Народното събрание се води дебат, защото се преустройва една съществуваща банка…
Водещ: И става банка за развитие, да.
Иван Костов: Тя става банка за развитие и се чудехме, защо е необходимо да се влиза в Народното събрание? И се оказа, че банката искат да я конструират така, че през нея да минава Кохезионният фонд – европейските пари, структурните фондове, Социалният фонд да минава от там и фондът за регионално развитие. Тоест, банката да стане нещо като „Банка на европейските пари“ и това нещо да се концентрира не на базата на конкурси, на базата на открито състезание между банките и която даде най-добри условия по конкретния проект, тя да обслужва този проект. Оказва се, че управляващите искат в една политическа ангажирана и управлявана институция да минават европейски пари.
Водещ: Защо политически ангажирана?
Иван Костов: Защото политически ангажирани са всички институции, които управляват от страна на държавата. Там обикновено се назначават хора от страна на управляващите, нали? И са прозрачни тези намерения да се създават през законите вратички, за да се упражняват корупционни практики.
Водещ: А самия факт, че има една такава банка не е ли добре, за да могат пък точно тази концентрация да създава чувство, че могат да се контролират много по-лесно парите, практиките?
Иван Костов: Не. Оказва се, че практиките не се контролират точно от администрацията. Така че администрацията, ако има още един инструмент под формата на банка ще бъде още по-неубедително. Администрацията трябва да дойде на себе си, а не да критикува Европейския съюз, да се озърта и да търси настрани виновни, а трябва просто да си дадат ясна сметка, че вървейки по този път. Особено тези министерства двете, които са изключително важни – Министерство на финансите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството. През тях, фактически, ще минава значителна част от европейските структурни фондове и ако те са на мушката на обвинението на Европейската комисия, ясно е, че в България скоро няма да има успех в усвояването на европейските пари. А смисълът на всяко управление е да отвори широко вратата и да направи България бързо развиваща се с европейска помощ. Всъщност това беше стратегическата цел на влизането в Европейския съюз. Сега точно това се поставя под съмнение, точно това се компрометира. Точно в това основно направление България спира и няма смисъл след това да си задаваме въпросите, защо недостатъчно бързо растат доходите, защо недостатъчен е икономическият растеж и т.н.
Водещ: Вие имате ли някакви факти за корупция по тези програми, за които говорим? Защото по време на дебата не стана много ясно. Значи, някой отвън нещо знае. Вие знаете ли тук?
Иван Костов: Специално по програма САПАРД, според мен, това са нарушенията, за които разследванията се забавиха твърде дълго време и не влизат в съда. Това са нарушенията, за които медиите предупредиха преди много време и между другото това нещо става ясно, особено в електронните медии. Що се отнася до програма ФАР и другата програма, която е свързана с Министерство на регионалното развитие и благоустройството – програмите по глава „Транспорт“ – там е съвсем очевидно. Там има конфликт на интереси между възложителя и една от фирмите, която всъщност е братова фирма, която получава поръчките и на това министър-председателят се направи, че не разбира къде е конфликтът на интереси и не го виждал. Всъщност конфликтът на интереси европейците наричат така една от формите на корупции. Когато лице, овластено на определено място, разполагащо с разрешение да ползва или да разходва пари, използва тази позиция, за да облагодетелства близкостоящи до него хора. Тоест, той и като администратор и от другата страна като брат е в конфликт на интереси. Това е чиста корупция. Това е форма на корупция.
Водещ: Вие имате ли наблюдения дали в други страни е имало такова спиране в кратък период от време на пари от Европейския съюз?
Иван Костов: Нашите медии излязоха с информация, че имало спиране на програми. Но това на мен, което ми прави впечатление, което прави впечатление на моите колеги, че Европейският съюз не затяга, така да кажем, режима отведнъж с всичките си възражения. Вижте как го прави – прави го през месец, през две-три седмици, непрекъснато. Като че ли прилага наказателни мерки, които включва една след друга по отношение на българската изпълнителна власт. Това прави впечатление и това говори за една решимост. Така го тълкуваме ние. Една решимост българската изпълнителна власт да бъде принудена да се съобразява с европейските норми. Нещо, което в момента не става, за съжаление.
Водещ: Това си мислех, че понякога ние се чувстваме след такива мерки не като членове на Европейския съюз, а като кандидат-членове. Наблюдават ни като малки деца. На мен лично ми е обидно това, което се случва с българските фондове, с това спиране на фондове. От друга страна обаче има и друга гледна точка – в самия Европейски съюз се разрази един такъв скандал – корупционен. Има и трета гледна точка, дори казват, че има рецесия, че се опитват да свият разходите на Европейския съюз и да се възползват от нашите грешки, за да ни спрат парите.
Иван Костов: Не, не.
Водещ: Казвам ви няколко гледни точки, които има.
Иван Костов: Това са съвсем наивни обяснения. Европейският бюджет не зависи от икономическата конюнктура – парите са внесени и те трябва да бъдат усвоявани, да бъдат разходвани, така че последният аргумент е абсурден. Извинете, но и другите са от същия тип. Не бива вие самата и нашите зрители да затаяват лоши чувства по отношение на Европейския съюз.
Водещ: Само разсъждавам, само се опитвам да разбера какво се случва.
Иван Костов: Европейците също си имат трески за дялане. Оттук не следва обаче, че те не могат да бъдат взискателни по отношение на българските институции. Разбирате ли? И проблемът е в едно – че в Европейския съюз, когато се установяват тези практики се реагира веднага. Отиват си много хора, сменя се комисия, сменят се комисари, изобщо настъпва промяна в режимите на функциониране, правилата се сменят. Защото хората гледат много сериозно на противодействията на корупция. Тук при нас нищо не се прави. Ето случаят с конфликта на интереси в „Републиканска пътна инфраструктура“ – нищо не се направи. Случаят със злоупотребените пари на ФАР – също все още не се прави нищо.
Разбира се, че прокуратурата ще внесе тепърва някакво обвинение. С програма ФАР и с други нарушения от най-различно естество също не се предприема нищо. И затова тона в писмата – направете еди-какво си до 17 март, направете еди-какво си до 31 март, иначе ние ще преразгледаме…
Водещ: Това как ще се отрази на българската икономика, спирането на тези средства? Аз чета за евентуални фалити на бенефициенти на тези фондове. Това дали изобщо ще се отрази много зле на цялата икономика и частично на хора, които се възползват от тези средства.
Иван Костов: Ще се отрази зле на най-динамичната, най-бързо развиваща се част от българската икономика. Тази, която трябва да тегли, да модернизира, да носи новото, да развива скъпо платените, добрите работни места. Спира се, така да се каже, авангардът. И всичко започва да се движи по рутинния бавен начин. Това е, което става, след като се спрат тези водещи програми.
Водещ: Точно това се чудех, какви ще бъдат последствията за икономиката?
Иван Костов: Вижте, всички програми на САПАРД са въвеждане на технологии, развитие на производства, развитие на земеделско производство или на преработващи индустрии, програмите по изграждане на инфраструктура с построяване на пътища, магистрали и т.н. Всичко, от което имаме нужда и което се намира действително в авангарда на развитието. Когато това се премахне, ние си оставаме с дупките по пътищата.
Водещ: Аз пак ще сменя темата, но ми е важно, макар че все по-важно ще става всъщност. Поутихнаха споровете около енергийните проекти, които бяха подписани у нас по времето на посещението на г-н Путин, но аз искам да ви попитам по-конкретно. Управляващите казаха, че проектът „Бургас- Александруполис“ е стартиран по времето, когато вие бяхте премиер, а и както се казва, сте подали картбланш.
Иван Костов: Не, не му е даден картбланш. Не е вярно, това е лош прочит.
Водещ: Добре, кажете ни какво е вашето участие в този проект?
Иван Костов: Когато Русия и Гърция имат желание да се проучи идея за построяване, българската страна трябва да се държи като добър съсед. Тя трябва да съдейства. Това е било в онова време. Българските интереси бяха чудесно изразени, даже от предишния министър на икономиката и по отношение на пристанищата, и по отношение на комплексната експертиза за влиянието на околната среда и върху българския туризъм на такъв проект. Когато ние участвахме в това, ние казвахме, че ще има такава комплексна експертиза.
Водещ: Тя все още не се е състояла. И сега управляващите казват, че ще има такава експертиза, и че тя не се е състояла.
Иван Костов: Да, но привеждат в действие проекта, като че ли нея вече я има. Разбирате ли? Това е проблемът. Тези неща могат да се задържат, да се види наистина от експертите дали това няма да разруши околната среда. А със сигурност три терминала в Бургаския залив ще съсипят залива и Южното Черноморие. Това е много над това, което ние имахме като полезрение през 1997-2001 година.
Водещ: Какво вие смятахте, че ще се случи?
Иван Костов: Аз считам, че ще дадат ход на нефтопровода „Бургас-Александруполис“, въпреки това, че 93% от гласувалите бургазлии са против. Вероятно и общините надолу по Южно Черноморие също ще бъдат против този нефтопровод. Комплексната проверка за влиянието върху околната среда и туризма е най-важното нещо, около което България трябва да вземе решението си.
Водещ: И то предстои да бъде направено.
Иван Костов: Тогава ще стане ясно, дали нашите опасения като опозиция са основателни или оптимизмът на управляващите има повече основания за бъдеще. Но аз пак повтарям, моето дълбоко убеждение е, че три терминала вътре в Бургаския залив, с акостиращи стохилядитонни танкери, спиращи срещу Поморие, буквално срещу главната улица – това наистина ще съсипе туризма. Няма как това нещо да не съсипе туризма.
Водещ: Понеже казахме, че днес е Сирни Заговезни – ден за прошка, ние записахме двама човека, които свързваме със синята идея. Това е бившият президент д-р Желю Желев и един от бардовете на синята идея Васко Кръпката. Предлагам ви техния прочит на това, за какво трябва да искат прошка сините лидери.

***

Репортер: Желю Желев, първият председател на СДС. Връща лентата с петнайсетина години назад.
Желю Желев: Има едно нещо, което е повече от грешка, граничеща с престъпления. Това беше провалът на българския преход в най-важната му и трудна икономическа част. Точно обаче, когато СДС дойде на власт, след вторите избори от 13 октомври 1991 година, когато получи в своите ръце всички власти – и местна, и изпълнителна, и законодателна, и президентската институция тогава и предстоеше, трябваше да се премине към най-трудната част на прехода – икономическите реформи. Точно тогава десните лидери, на СДС, лидерите и на други по-крайно стоящи десни партии решиха, че те могат да поведат война с всички: с тиражната част на пресата, с двата синдиката, с Българската православна църква, с извънпарламентарната, но демократична опозиция, с ДПС и накрая с президентската институция. Аз ги предупреждавах тогава няколко пъти: тази политика е убийствена, тя ще завърши с катастрофа за СДС.
Репортер: Така се стигна до „Боянските ливади“, припомня Желев – пресконференцията, след която кабинетът на СДС тръгна стремглаво надолу.
Желю Желев: Те докараха нещата до там, че СДС загуби своето мнозинство, разцепи се след спечелени избори – БСП отново стана мнозинство в парламента. Взе и поиска тогава, ни в клин, ни в ръкав, вот на доверие и получи вот на недоверие. И падна правителството.

Репортер: Васко Кръпката, един от черноработниците на българската демокрация, както сам се нарича. Смята, че е по-достойно да се оттеглиш, отколкото да стоиш във властта на всяка цена. И на свой ред открива други грехове на десните лидери.
Васко Кръпката: Както се казва, пред прошката всички сме равни и според мен всичките лидери, сините лидери, вкупом трябва да искат прошка за… Така пътьом се сещам за две неща: първото нещо е, че не направиха една здрава, силна дясна медия, която да отговори на червената пропаганда и повечето демократично мислещи журналисти са извън борда. И да поставят така нещата, че червените лидери да искат прошка от народа си. Защото сините лидери са правели грешка, а червените са правели грехове. И второто нещо, за което се сещам, за което сините лидери трябва да поискат в днешно време прошка – това са няколкото хиляди репресирани от комунизма хора, които са лежали по затвори, по лагери. Тези хора бяха изтикани в шеста глуха още в началото на демокрацията.
Репортер: Музикантът е сред онези симпатизанти, които вярват, че десницата ще се изправи.
Васко Кръпката: Демократично мислещите хора в тази държава са с подтиснато самочувствие, те са с наведени глави. Но все се надявам, че ще стане някакво чудо, защото „Ролинг Стоунс“ са на турне.

***

Водещ: А вие надявате ли се на чудо, г-н Костов? Вие, например, от син избирател има ли за какво да поискате прошка?
Иван Костов: Не, аз от всички бих поискал прошка, защото закъснелите реформи, които ние проведохме 1997-2001 година бяха много болезнени. Много болезнени, много тежки. Бяха платени много скъпо. Точно, защото бяха закъснели. Но трябваше да се проведат. За болката обаче и за терзанията, които хората са преживяли, аз искам прошка. Искам прошка и за друго – че ние променихме живота им, говоря за този при социализма, по един начин, който те не харесват. Една значителна част не харесват. Вероятно има един процент, който харесва живота си, но една значителна част все още са с усещането, че са платили огромна цена, а новото не е дошло при тях с добрите си неща, с положителните последици. Аз съм дълбоко убеден, че ние ще стигнем и до тези положителни ефекти.
Водещ: Вие още ли не вярвате на социолози, г-н Костов? Напоследък демонстрирате твърдо недоверие.
Иван Костов: Защото всеки път, когато те са се произнасяли, специално по адрес на ДСБ, са грешали.
Водещ: На последните избори казаха, че няма да вкарате евродепутат и не вкарахте. Горе-долу познават напоследък. Ето и днес има в „Барометър инфо“ едно изследване, вероятно сте го чели, казват, че имате един процент и половина.
Иван Костов: Да, аз за тези проценти обаче, с които не ни достигнаха да влезем – те бяха съвсем малко.
Водещ: Малко бяха, но резултатът е нулев.
Иван Костов: Резултатът е нулев, но той можеше да бъде, например, два депутата.
Водещ: Можеше, ако се бяхте обединили със СДС.
Иван Костов: Така е, така е.
Водещ: Както се получи, според мен, в столицата.
Иван Костов: Но причината да не се обединим беше друга и вие добре знаете, че Петър Стоянов, след президентските избори, каза: „Обединени не означава по-силни, нали?“. Излезе с една друга теза, всеки да търси своето поприще особено, след като беше номиниран и водеше листата.
Водещ: Сега обаче, когато и да дойдат изборите за парламент, дали извънредно или редовно, няма никакво значение – решени ли сте да се явите със СДС с обща листа? Води ли се такъв разговор?
Иван Костов: Ще кажа откровено, ние сме започнали самостоятелна подготовка да се явим на избори и сме убедени, че ще прескочим четири-процентната бариера, защото сме сериозна алтернатива. Ние сме истинска алтернатива по всичко на управляващите днес. При това сме непримирима алтернатива в поведението си, в действията си, в позициите, които заемаме по отношение на всеки управленски ход едва ли не.
Водещ: Тоест, ще се явявате самостоятелно ли?
Иван Костов: Започнали сме подготовка да се явим самостоятелно на избори. Отворили сме вратите, не сме ги затворили пред никой. Но ние искаме, ако ще вървим заедно с някой, това да бъде на основата на съгласувани програмни принципи. Да е ясно защо сме заедно.
Водещ: Но с отделни листи? Аз знам, че водя практически разговора, но според мен за избирателя е важно не дали сте истинската алтернатива, а дали ще бъдете представени в парламента или дали ще участвате в бъдещото управление.
Иван Костов: Когато казвам, че сме истинска алтернатива, това е характеристика на ДСБ, която избирателят трябва да отчете, когато гласува на изборите. Няма как да не я отчете, защото ако говорим за парламентарен живот, за парламентарна дейност, ние безспорно сме хората, които носим идеите на опозицията.
Водещ: Добре, но пак ви казвам, за избирателя не е важно колко добра опозиция сте, а дали ще бъдат представени в управлението. И дори вие да прескочите бариерата, допускам и този вариант, ако сте една малка партия, една малка парламентарна група това какво, как да кажа, удовлетворява избирателят? Всеки избирател иска партията му да е на власт и той затова гласува за нея, а не за да бъде малка опозиционна формация.
Иван Костов: Така е, особено там, където има две партии. Където има две партии винаги избирателят гласува за едната, за да отиде на власт, защото ако не отиде неговата, ще бъде другата. Но в Европа, където европейската демокрация познава многопартийно участие и различни политически спектри, управляващата коалиция, примерно на г-н Проди, имаше в състава си 11 партии, ако си спомняте. Така, че в европейските страни в Белгия, в Италия и на други места управляват коалиции. Така, че това е вярно, което вие казвате, но още по-вярно е, и във всички случаи без него не може – да оставаш верен на принципите и ценностите, зад които си застанал. Да не мамиш хората, да не заиграваш с тях.
Водещ: Добре, но сега какво ви пречи да има някакъв общ проект със СДС, ако Петър Стоянов, допускаме, че е бил причината да няма преди и вие сам признавате, че ако се бяхте обединили щяхте да имате евродепутати. Сега каква е причината да няма общ проект между СДС и ДСБ?
Иван Костов: Една причина е да речем, отношението към Движението за права и свободи, ако искате да говорим директно.
Водещ: Директно искам да говорим.
Иван Костов: Директно, отношението към ДПС на ДСБ, е, че тази партия след осем годишно участие в управлението трябва да отиде в опозиция. Трябва да се преразгледат всичките й действия в управлението, трябва да се ревизира поведението й в управлението и трябва да се произнесат новите управляващи за дейността й, защото тя е оставила много следи. Включително и корупционни практики. В много отношения даже не ги и отричат самите им лидери. Ето това е отношението на ДСБ. Отношението на СДС още през лятото на миналата година е съвсем друго, но нека те да говорят сами за своето отношение.
Водещ: Да, ще попитам г-н Юруков. Тогава какво ви пречи?
Иван Костов: Друго е, че ние трябва да съгласуваме политическите си действия в управлението. Ако сме алтернатива трябва да бъдем политическа алтернатива. Трябва да е ясно точно защо отиваме в управлението. Хората, които са зад гърба ни, които ни вярват, те не са хора, които могат да бъдат вдъхновени от протестен вот.
Водещ: Не са.
Иван Костов: Те не са такива хора, те не гласуват за нас, защото не харесват другите. Те гласуват за нас, защото сме такива, каквито сме.
Водещ: Въпросът е, дали това е достатъчно да бъдат защитени впоследствие /…/ ?
Иван Костов: Техните виждания, техните интереси през техния поглед правим политиката, което е много важно. Нека в България да има и такова нещо.
Водещ: Вие не се ли чувствате човекът, който минира дясното обединение?
Иван Костов: Не, напротив. Аз казвам – ние сме отворени.
Водещ: Имате и негативно отношение към ГЕРБ, които бяха приети в Европейската народна партия, вие единствени гласувахте „въздържали се“.
Иван Костов: Ние гласувахме „въздържали се“, аз пак ще повторя, защото за нас в много отношения ГЕРБ не е българска дясна политическа партия. Не е дясноцентристка и ние сме казали в едно нарочно писмо до лидерите на ГЕРБ, в позицията си до ЕНП, защо не са. Защото не осъждат комунизма, защото оставят служители на Държавна сигурност в редиците си, защото правят коалиции с БСП и т.н.
Водещ: Вие също направите коалиция с БСП като гласувате срещу бюджета?
Иван Костов: Не, бюджетът в София е слаб.
Водещ: ДСБ и БСП, казват другите…
Иван Костов: Не правим коалиция, ние гласуваме против бюджет, който не е добър. Никога в София не е имало толкова много пари и толкова много дупки. Никога не е имало толкова много парични възможности и градът не е изглеждал толкова жалко, както е напоследък. София се управлява зле, бюджетът се управлява много лошо, лошо се стопанисват парите на софиянци, не сме доволни от това – тук няма нищо общо нито БСП, нито с който и да било друг.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор.