Костов към Борисов: Защитете България от Путин

Следва да отговаря Бойко Борисов – министър-председател на Република България, който първо ще отговори на питане от народните представителиИван Костов и Иван Николаев Иванов относно противодействие на заплаха за сигурността на страната.

Господин Иванов, заповядайте да развиете питането.

ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър-председател, на 1 септември 2009 г. руският президент Путин Ви е заплашил, че ако няма напредък по руските енергийни проекти в страната ни, българите рискуват да останат на студено през зимата. Тези думи на Путин имат своята мрачна предистория, защото осем месеца по?рано – на 6 януари 2009 г. едностранно бяха спрени доставките на руски природен газ за България. В продължение на 16 дни българската икономика претърпя загуби в размер на 500 млн. лв. по оценка на тогавашното правителство. По-голямата част от българските домакинства на централно топлоподаване останаха на студено. Студено беше в българските училища, социални домове и други обществени сгради. Това събитие само по себе си, дори да не бяха казани тези думи на Владимир Путин, означаваше, че българското правителство трябваше да вземе много сериозни мерки за повишаване на енергийната сигурност на страната, повишаване сигурността на доставките на природен газ. Впрочем, господин министър-председател, това е изискване на директива на Европейския съюз, на който съюз ние сме страна членка.

Днес, две години и половина след това събитие, съответно две години откакто тройната коалиция падна от власт и Вие поехте управлението на страната, България продължава да бъде едностранно зависима от доставките ни на руски природен газ чрез „Газпром“.

Бяха набелязани, включително със съдействието на Европейския съюз, редица мерки за намаляване на тази зависимост, но към момента, господин министър-председател, нищо не е реализирано. Няма построена нито една междусистемна връзка със съседните страни на България. Няма дори първа копка, която да е поставена на която и да е междусистемна връзка. Няма построено второ находище на природен газ в Галата. Няма реализирани или дори подписани проекти за доставки на компресиран газ или за доставки на втечнен природен газ. Още не е започнало дори разработването на находището от шистов газ в Северна Добруджа. И накрая, господин министър-председател, дори нямаме договори за доставка на газ от същия този монополист – „Газпром“. Нещо повече, имаме информация, че руската страна иска да пакетира тези преговори с преговорите за друг изключително спорен руски проект и неизгоден за страната ни – договорът за строителството на АЕЦ „Белене“.

По този повод, загрижени за националната сигурност, част от която е енергийната сигурност на страната, отправяме към Вас следния въпрос: какво предприехте за противодействие на тази заплаха за сигурността на страната? Анализирахте ли евентуалните вреди за нашата икономика и българските граждани от враждебни действия на Русия като тези през януари 2009 г. и приведохте ли в действие контрамерки за намаляване на едностранната зависимост на страната ни от руските енергийни доставки? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.

За отговор – Бойко Борисов – министър-председател на Република България.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, господин Иванов! Уважаеми гости от репресираните от комунистическия режим! Въпросът, който ми задавате, е актуален. Аз съм имал няколко разговора, включително и при посещенията, с премиера Путин. Държа да отбележа, че в един от тях водихме разговор относно газовата криза. Действителна подобна реплика от типа „не е хубаво да сте на студено“ е казана, но тя не е казана в смисъл, че видите ли, ако не изпълните другите проекти, ще ви оставим на студено.

Много трудни бяха преговорите за доставки на газ. Знаете за посредниците, които отстраняваме. Знаете колко неизгодни са договорите, които са подписани. Мисля, че те вървят към успех.

Пропуснахте да кажете, че с газовото находище и това, което в момента добиваме като газ от Черно море от концесията на „Мелроуз“ е една от стъпките.

Отново да се върна – диверсификацията относно доставките на природен газ и относно единствено само от Русия, което е едно наследство. Между другото нашето геостратегическо положение е такова. Следобед БЕХ ще подпише, както преди месец, с една от големите френски компании – да не кажа най-голямата – „Ареба“, меморандум за сътрудничество и взаимопомощ. Така днеска следобед ще подпишат с „Уестинхаус“. Така че ние работим много активно с всички, които предлагат технологии и работят в посока – имам предвид за проекта на ядрената енергия и доставката на ядрено гориво, изграждането на хранилища за отработено ядрено гориво.

Много са темите, по които може да се работи, господин Димитров, понеже се обаждате. Френски газ няма да доставяме.

Едно от основните неща, и за радост само преди два дни в Брюксел еврокомисарят Йотингер, заедно с дирекциите в Европейската комисия, министър Трайков беше там, а от руска страна мисля, че е бил Шматко по „Южен поток“. За наша радост за този проект и за координацията му Европейската комисия ще преговаря с руската страна от името на всички държави, които участваме в него. Така че няма защо да се притеснявате в тази посока.

Особено важно за нас (това ще го прочета, защото са цифри) е реализацията на проекта за изграждане на трансграничен реверсивен газопровод България-Гърция с приблизителна дължина 170 км, от които 145 км са на българска територия. За проекта е осигурено финансиране от Европейската енергийна програма в размер на 45 млн. евро. Към момента съвместно инвестиционно дружество провежда процедура за избор на изпълнител на ОВОС „България?Гърция“, подробен устройствен план „България“ по градски проучвания, изготвяне кадастрална документация в Гърция и технически проект за двете територии. Очаква се тези дейности да бъдат изпълнени за период не по?дълъг от 13 месеца. Очакваме газопроводът да влезе в експлоатация през 2014 г., като причината за този срок са дългите и тромави процедури по ОВОС, подробният устройствен план и сервитутни права. Този проблем е разпознат и Европейската комисия подготвя регламент, който да унифицира и улесни тези процедури във всички европейски страни.

Освен това знаете, че благодарение на българския парламент, по онова, което беше ратифицирано по проекта „Набуко“, също се върви много активно. България там е изпълнила всичките си ангажименти. Хубавото пък на него е, че президентът Барозу лично го прие като приоритетен проект на Европейската комисия. Събра ни шест премиери на държавите, които участваме в него. Така че относно диверсификацията и влиянието на доставките на газ и други енергийни източници Европейската комисия работи много активно в момента. Към днешна дата вече имаме готови стрес-тестовете, които трябва да се проведат и на Козлодуй, и съответно за евентуални нови централи, които ще се правят в Европа. Така че и в тази посока ще стартираме нашата дейност.

„Русе-Гюргево“ е системна връзка с обща дължина 23,8 км, от които 15,4 км са на българска територия. Финансирането за проекта е осигурено от Европейската енергийна програма в размер на почти 9 млн. евро.

За „Мелроуз“ ви казах.

За нуждите на страната ни ежегодно в подземното газово находище „Чирен“ се нагнетява природен газ, който би могъл да се използва за покриване на сезонните неравномерности в потреблението, а също така и в случаи на кризисна ситуация.

Разбира се, има и много други мерки. В момента активно се работи за реализация Турция – България преди реализацията на „Набуко“, и евентуално с по-малка тръба да доставяме и да си направим диверсификацията. Така че в тази посока първата и приоритетна задача на новия заместник-министър, който сложихме, е да се справи и да наваксат сроковете. По тази тема и министър Трайков се съгласи с мен, знаете, публично, че забавихме темпа за реализирането на тези проекти. Надявам се, в много кратки срокове да се навакса.

Понеже няколко пъти споменахте премиера Путин, още веднъж се връщам. Да, имахме няколко много тежки разговори с него, но мисля, че в края на всичко това той разбра, че проектът „Бургас-Александруполис“ не е изгоден за България. Всички се съгласихме, че най-важна е екологичната оценка.

Що се касае до проекта „Белене“. Предложих му да го заведа, за да види какъв гьол има там и всъщност какво сме заварили.

По „Южен поток“ виждате, че и Европейската комисия работи, защото, ако имаме два потока от газ – и „Набуко“, и „Южен поток“ – мисля, че това е добре и за Европа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов.

Два уточняващи въпроса – господин Костов.

ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми господин министър-председател! Уважаеми колеги, Руската телевизия показа и всички видяхме как господин Путин спира крана за подаване на газ към Украйна и съответно към България в началото на 2009 г. Това означава, че ние сме видели тази опасност с очите си, видели сме последиците от това за България – 500 милиона загуби и стартиране на тежка икономическа криза в страната. Две години и половина по-късно България е в следната ситуация по отношение на енергийната си сигурност: изтичат договорите за доставка на газ; няма осъществени и изградени междусистемни връзки.

В какви позиции – ето го въпросът – Вие заставате да преговаряте с руската страна, след като България не е успяла да изгради компенсиращи междусистемни връзки и продължава да зависи от ръката на онзи човек, който може пак да завърти този кран. Аз не казвам, че това със сигурност ще се случи. Аз казвам, че има риск за енергийната сигурност на България.

Вторият въпрос. Русия е показала вече веднъж, че може да посегне на енергийната сигурност на страната. Изграждането на АЕЦ „Белене“ от Русия по тази технология, с реактор второ поколение, означава, че Русия може да е единственият доставчик на ядрено гориво. По този начин за 4000 мегавата от наличните примерно и работоспособни 6 до 8000, единственият монополен доставчик на ядрено гориво ще бъде руската страна. Как вие ще неутрализирате тази опасност? Четири хиляди мегавата ядрена мощност зависят само от доставките от една страна. Това би се получило.

И последно. Като говорим за енергийна сигурност отново излиза въпросът за новите европейски изисквания за ядрена безопасност. Хубаво е това, което казахте в отговора, че стрес-тестовете ще се наложат и върху проекта, който ни се предлага. Вие трябва вече да сте информирани, този „гьол“, както го нарекохте Вие, е опитът да се изгради антисеизмичната възглавница, върху която да бъде построен АЕЦ „Белене“. Още навремето е станало ясно, че тази антисеизмична възглавница няма да бъде достатъчна, за да посрещне земетресение например от 7,5 степен по скалата на Рихтер, което се случи по времето на земетресението във Вранча, нанесло тежки поражения върху Свищов.

Така че въпросът е: какво ще предприемете в тези направления? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България, господин Бойко Борисов.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, Иванов, все пак не искам да влизаме в хипотези, в които се връщаме в условията на Студената война. Защо?

Първо, газовите ни договори са чисто търговски договори и руската страна има нужда да продава своя газ и да получава пари за това.

Второ, като член на Европейския съюз и на НАТО България в много голяма степен е защитена от подобни преднамерени неикономически действия. Неслучайно започнах и с това, че завчера в Брюксел между Европейската комисия и Ръководството на проектите, не само газови, от Руската федерация се води един дълъг и доста доброжелателен разговор с цел именно недопускане на каквито и да било подобни действия, срещу която и да е друга държава. Знаете, че ние имаме колективен договор Европейския съюз и той може да бъде задействан. Господин Путин прекрасно го знае.

Що се касае до ядреното гориво. Вие знаете, че преди една седмица изградихме хранилище и го пуснахме в експлоатация в Козлодуй – за 50 години, за съхранение на отработеното ядрено гориво.

Днес сутринта имах разговор и с Уесни хаус, които доставят гориво за Украйна за три от реакторите им. Неслучайно казах, че следобед и с тях ще подпишем подобно споразумение, както с френската „Арева“. Много усилено работим в посока да диверсифицираме доставката на ядрено гориво. Вече има такава възможност, така че Българският енергиен холдинг или да не объркам кой трябва да проведе конкурса, или самата АЕЦ „Козлодуй“, ще си пуснат конкурс за доставка на ядрено гориво. съм Убеден съм, че в следващите години не само съхранението, а и доставката на ядрено гориво да бъде диверсифицирана.

На 3 юни, ако не ме лъже паметта, ТЕЦ „Марица-2“ започва да функционира и аз мисля, че в много от посоките, за които казах, за съжаление, тромавите процедури за двете ни реверсивни връзки с Турция и Гърция се позабавиха, но аз мисля, че ще наваксаме темпото. За съжаление тази със Сърбия се бави, но не по наша вина. Сръбското правителство няма пари за него, а нашите са осигурени от Европейската комисия. Така че там изчакваме. С Румъния ще стане. Убеден съм, че няма да имаме подобен проблем в бъдеще.

Големият проблем на руската страна беше да не възпираме „Южен поток“. Ние успяхме да направим така, че Европейската комисия да участва активно във всичките ни преговори и преговорите за в бъдеще, които се водят по този поток, както и „Набуко“. Така че за мен към днешна дата нямаме основание да се тревожим.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.

За отношение – господин Костов.

ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми господин министър-председател, колеги! Ние с моя колега и цялата ни парламентарна група ще сме много по-спокойни, ако Вие се тревожите много повече за енергийната сигурност на страната. Краят на Вашето изказване, който трябва да създаде спокойствие, най-малко ми импонира, защото – ето ги въпросите и Вашите отговори.

Вие казвате: „Русия няма да извива ръцете на България с новите договори за доставка на газ, защото ще ни защитят европейците.“ Ние обаче не сме се защитили, защото не сме изградили междусистемните връзки с Румъния, Турция и Гърция. И към днешна дата, ако започнат преговори, Русия ще може да го прави, тоест казвате: ще разчитаме на Европейския съюз. Да видим дали ще разчитаме на Европейския съюз?! Това е голям въпрос!

Второ, казвате, че ще има диверсифициране на доставките на ядрено гориво. Това нещо е възможно само, ако ядрените реактори в Белене са от трето поколение. Затова аз ви призовавам лично да проконтролирате този, който ще изгражда бъдещи реактори в страната, непременно да гарантира, че те ще бъдат от такова поколение, което да даде възможност да няма монополен доставчик на ядрено гориво. Защото, ако това не се направи, ако се достави реактор от второ поколение, за което самата „Арева“, за която Вие казахте свидетелства след разговор с Вас, че Русия предлага на България реактор второ поколение, което с усилията на „Арева“ може да стане 2,5, но не може да стане трето поколение – ако това се допусне, никакъв Уесни хаус не може да помогне за диверсификацията на доставчиците на ядрено гориво.

Ако това не се направи, ако се достави реактор от второ поколение, за което самата „Арева“, за която Вие казахте, свидетелства след разговор с Вас, че Русия предлага на България реактор второ поколение, което с усилията на „Арева“ може да стане две и половина, но не може да стане трето поколение. Ако това се допусне, никакъв „Уестингхаус“ не може да помогне за диверсификацията на доставчиците на ядрено гориво.

Ние се обръщаме към Вас с призив да бъдете много по-тревожен за сигурността, за енергийната сигурност на собствената си страна. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костов.