Всеки от нас е виждал призив: „Спешно се търси кръв.“

Зад тези няколко думи стои система, която трябва да реагира веднага – при тежка катастрофа, бедствие, масов инцидент или спешна операция.

На този фон Министерството на здравеопазването предлага районните центрове по трансфузионна хематология в Пловдив, Стара Загора, Плевен и Варна да престанат да бъдат самостоятелни лечебни заведения и да станат териториални структури на Националния център в София.

Прочетох внимателно общото становище на директорите на четирите центъра. Те предупреждават, че централизацията може да доведе до забавена реакция при извънредни ситуации, концентрация на критични функции и зависимост от един организационен център.

Посочват и нещо много практично – кръводарителите не се „управляват“ от София. Регионалните центрове ежедневно работят с общини, работодатели, училища, БЧК, военни формирования и местните общности. Според директорите тези отношения трудно могат да бъдат управлявани ефективно от един централен орган.

А недостиг на кръв и кръвни съставки има и сега.

Затова въпросът е съвсем конкретен: анализирани ли са причините за този недостиг и как точно централизацията ще ги реши?

Самите директори настояват подобна промяна да не се прави без оценка на риска за кръвоснабдяването, достъпа на пациентите и готовността на системата при кризи.

Преди да промениш системата, трябва да знаеш какъв проблем решаваш.