Иван Костов: 10 ноември е на БКП

– Г-н Костов, как преценявате развитието на Демократи за силна България?
– Изграждането на Демократи за силна България върви според нашия план за действие. До момента има записани вече над 14 000 членове и симпатизанти и са изградени общински организации в около 75 общини. От тази гледна точка ние вървим в график и сме в известна степен насърчени от лекотата и бързината, с която става изграждането на партията.
– Как приемате определенията „партията на Костов“, „хората на Костов“? Не напомня ли това за Командира?
– Определението „партията на Костов“ се дава от хора, които считат, че ако произнесат думите „Демократи за силна България“ ще допринесат за нарастването на авторитета на нашата партия. Това са хора, които ги е страх от произнасянето на самото име. Така бих коментирал.
– СДС и БСП като че ли влязоха в спор чий е 10 ноември. Чий е той всъщност?
– 10 ноември е на Българската комунистическа партия, нито е на БСП, нито е на СДС. В някакъв смисъл е по-близък на БСП, отколкото на СДС, тъй като СДС не е съществувал като коалиция на 10 ноември, макар тогавашните коалиционни партии да са продукт на 10 ноември. Но иначе той не е и на БСП, той е на бившата комунистическа партия, защото е вътрешнопартиен комунистически преврат.
– ДСБ се проявява като категорична опозиция, като не спестява критики дори и към потенциални партньори. Има ли друга опозиционна сила, с която бихте взаимодействали?
– Ние сме заявили, че сме готови да вървим заедно с такива политически партии, с които споделяме еднакви ценности, еднакви принципи на взаимодействие и имаме еднакви политически опоненти. В този смисъл ние разделяме това, което нарича себе си десница, на проправителствена и на опозиционна. Ние спадаме към опозиционната десница и претендираме да сме водачи на тази опозиционна десница. Но такива опозиционни партии до момента доказали са тези от Народен съюз – БЗНС-НС и Демократическата партия. Разбира се, тук е и нашият партньор в ОДС – Българската социалдемократическа партия.
– Главният секретар на СДС Ваньо Шарков заяви в Русе, че присъединили се към ДСБ сини членове се връщат обратно, приключило ли е самоопределението сред сините членове и симпатизанти коя партия е изразител на техните идеи и желания?
– И главният секретар на СДС и други лидери на СДС като заклинание повтарят думите, че присъединили се към ДСБ сини членове се връщат обратно. Има само един такъв член и той се казва г-н Христо Христов и е от район „Илинден“ в София. За други ние нямаме информация, че са тръгнали по неговите стъпки. Що се отнася до Демократи за силна България, близо половината от членовете на партията не са членували в Съюза на демократичните сили.
– СДС ви обвини директно, че чрез влиянието си в съдебната система ги нападате с решението на СГС за нелегитимни членове на Националния съвет, какъв е вашият коментар?
– Никой не напада Съюза на демократичните сили, въпреки че един от мотивите за нашето напускане беше, че сме установили фалшификация на устава, направена от Надежда Михайлова. Но ние нашия въпрос по тази линия сме го решили с излизането си от Съюза на демократичните сили. Тези, които са останали в СДС, те трябва да отговорят на въпроса защо се съгласяват да вървят след лидер, който си е позволил да подпише клетвена декларация за истинността на документи, които всъщност са фалшифицирани. Това е техен проблем. Нашият проблем беше решен с излизането. Ние нямаме отношение по този въпрос, въпреки че тогавашните ни мотиви бяха, че за лидер, който си е позволил фалшификация на документи, никой няма да гласува сериозно в бъдеще. Това беше една от причините да твърдим, че има лидерска криза в СДС. Сега тази лидерска криза се доказва – в СДС предпочитат да прехвърлят вината другаде. Девет месеца след приключване на конференцията Надежда Михайлова, след като е внасяла различни комплекти от документи, е стигнала до идеята да фалшифицира. Това е неин проблем, а не е на който и да е друг. От тази гледна точка ние не нападаме СДС. Но СДС има тежък въпрос – как ще върви след подобен лидер. Никой досега не е бил уличаван в подобно нещо.
­– Как оценявате организацията на ДСБ в Русе?
– Организацията на Демократи за силна България в Русе оценяваме като добра, като една от организациите, които се създадоха много бързо, с желание, която има своя живот. Надяваме се, че започва да заема политически позиции в общината.
– Колко спечелени депутатски мандати очаквате от Русе?
– Не мога да отговоря на въпроса колко депутатски мандата ще бъдат спечелени, защото това зависи от две неща. Първо, от това как ще бъдат изградени останалите организации на общините в Русенския избирателен район и второ, това ще бъде цел, която ще определи изборният щаб на Русенския многомандатен избирателен район на Демократи за силна България.
– Какво конкретно е нужно на страната две години преди влизането в Евросъюза – например намаляване на данъците, увеличаване на доходите, укрепване на институциите и как това може да се постигне?
– На страната две години преди влизането в Европейския съюз са необходими такива мерки, които бързо да увеличат скоростта на икономическия растеж, за да се компенсира голямата разлика в стандарта и качеството на живота и след това да бъдат укрепени институциите в степен, в която да могат да прилагат европейските нормативи. България няма потенциал да прилага европейското законодателство, особено при положение, че не е постигнато най-важното в една демократична страна – върховенството на закона. При това положение основният проблем на България са слабите институции и ниските темпове на растеж. Разбира се, че може да се постигнат и по-високи темпове на растеж и силни институции. Това е влязло в нашите учредителни документи. Ние в ДСБ казваме, че България може повече. И в тази връзка искам да напомня, че 2001 г. ние обещавахме на страната 6.5% икономически растеж, а хората на Симеон Саксобургготски обещаваха двуцифрени темпове – т.е. 10% и повече. Хората решиха да тръгнат след тези обещания. Оказа се, че НДСВ не може да реализира и 5.5% икономически ръст. Ние знаем как може да се постигне икономически растеж и, разбира се, знаем как можем да укрепим българските институции, защото това е първият приоритет на политическата ни програма.
– Очаквахте ли премиерът Сакскобургготски да приеме тезата ви за отваряне на архивите на ДС?
– Аз не съм убеден, че премиерът Сакскобургготски е приел тезата за отварянето на архивите на Държавна сигурност. Той каза нещо подобно. Тези, които искаха да чуят тези думи, ги чуха, тези, които не искаха – не ги чуха. В този смисъл не е ясно какво той е казал. Ще се разбере по две неща – дали депутатите от мнозинството ще подкрепят проектозакона, който ние внесохме в парламента и второ от това дали наистина ще се разпореди на подчинените му министри и ръководители на ведомства да предадат архивите в Държавния архив.
– Каква роля ще играете вие и ДСБ в следващия парламент?
– Аз вярвам, че ще играем ключова роля.