Националният форум на ДСБ приключи без политическа резолюция, от която да е видно какво поведение си начертава партията в краткосрочен план, и с безалтернативност на лидера. Г-н Костов трудно отронва по някоя дума за перспективите пред десницата, но задълбочено говори за политическото статукво и за своята визия за промяната му.

Преди националното събрание на ДСБ казахте, че не бива да ставате заложник в развитието на партията, но това като че ли стана. Като създател на партията какво е вашето обяснение на този парадокс?

– Не аз съм създал партията, създаде я гражданското общество и ме покани за лидер. Всички си спомняте как възникна “Демократи за силна България”. След като си поех отговорността, вървях честно и почтено по този път и не съм се отклонявал от задълженията, които има един председател.

Искрено се надявам, че няма да има повече въпроси за вътрешното състояние на ДСБ и за състоянието на десницата, а да говорим за това, което повече интересува хората. Обратното означава десницата да се сложи в ъгъла и да й се отреди да се занимава сама със себе си, а всички огромни проблеми на обществото да се оставят единствено на управляващите. Ние имаме обществената роля да представляваме опозицията на хората срещу това управление. А не хора, занимаващи се със себе си.

Поискахте от ДСБ мандат за ръководството от година и шест-девет месеца, т.е. той ще приключи малко преди следващите парламентарни избори – няма ли да е рисковано за партията, ако в предизборен момент се стигне евентуално до лидерско сътресение?

– Поисках мандат, за да пречупя тенденцията на загуба на доверие. Ако не успея, нормално е друго ръководство да опита да направи това.

Има ли друг критерий освен резултата от предстоящите твърде скоро местни избори, по който в рамките на поставения от вас срок ще определите дали доверието се покачва или спада?

– Не може да бъде тайна за политиците в каква посока се движи доверието и подкрепата и как се развиват.

Вие посочвате с конкретните им имена политическите партии, с които не можете да партнирате, за разлика от новия председател на СДС, който избягва да го прави – може ли това да спъне сътрудничеството ви?

– Надявам се, че не. Въпрос на избор и на облик на партията.

Какво ще предприеме опозицията по-нататък във връзка с трудното начало в прилагането на новия закон за архивите на ДС?

– Има комисия, която работи със закон, приет с най-широк консенсус в парламента. Никой не оспори пред Конституционния съд текстове на закона за разлика отпреди десет години. Следователно комисията е обезпечена с всички възможности да изпълни обществената си мисия. Аз не съм разследващ политик или журналист, нито член на комисията. Но ще кажа, че не трябва да се допуска избирателно вадене на части от досиета, да се сочат едни, а да се прескачат други хора. Комисията трябва да кара подред, иначе ще се превърне в копие на Румен Петков.

Ако документите за секретния сътрудник “Гоце” са били известни и през 1997, и през 2001, не чувствате ли някаква вина, че не е било предприето нищо, за да бъде информирано обществото преди президентските избори?

– Аз не съм мутра и никога не бих погазил закона. Ако законът не ми дава право, не бих направил нещо въпреки него. Това, което казвате, означава, че Костов е трябвало да размаха досието на Гоце въпреки решението на Конституционния съд. За пореден път казвам, че това не е било възможно. Никога демократите не трябва да използват прийомите на комунистите и на техния репресивен апарат. Те си служат със средствата, за които вие говорите, а не ние. Щом нещо не е разрешено от Конституционния съд, следва точка.

Бихте могли да предложите кандидатите за президент през 2001 г. да подпишат декларация, че не са били сътрудници на бившата ДС.

– Комисията не поиска декларация от Първанов, защото Конституционният съд вече беше казал, че президентът не подлежи на проверка. Тогава комисията изтълкува това така: щом президентът не подлежи на проверка, и кандидат-президентите не подлежат. Ако комисията беше поискала декларация от кандидатите, Първанов щеше или да подпише фалшива декларация, или да признае още тогава, че е бил секретен сътрудник. Но аз не искам повече да говоря и за Първанов. Има си комисия, тя трябва да представи всичко.

А за какво предлагате да говорим?

– По въпросите, които вълнуват хората, а те са много. Като Странджа например и посегателствата върху българската природа – корупцията, чрез която мафията буквално разкова плана за защита на българската природа, наречен “Натура 2000”. И ако тези дни не се беше приела поправката в закона, която ние предложихме, щяха да посегнат и на Камчийската пясъчна коса, и на другите забележителности. Това е една илюстрация как действа мафията, която е на власт косвено, чрез някои политици, или директно и е в състояние да унищожи най-ценното, което имаме – природата. Събраха се сили в парламента, получи се нещо като бунт срещу мафията. И засега този бунт успя.

А не ви ли притеснява, че разпоредба, която забранява съдебното обжалване, е нож с две остриета, тъй като може да обслужи и някоя користна министерска заповед?

– Става дума за заповеди само за определен срок. Поехме ангажимент да уредим законодателно въпроса с обжалването, но да го направим валидно за много по-кратко време. Например след като се обяви местност за защитена територия, да се обжалва най-късно в следващия месец. А не след като се променят икономическите условия, след като се създаде възможност за бизнес или след като се назначи собствен кмет. Или след като някоя групировка се настани в регионалното или в екологичното министерство. Ако се съкрати времето за обжалване, няма да може мафиотски групировки да търсят властта, за да се посегне на общото достояние.

Като казахте за мафиотски групи, които напират да строят в защитените територии, в тях има и хора, които легализираха безпрепятствено и през управлението на ОДС натрупаните неправомерно пари?

– Говорим за нещата такива, каквито са, но понеже ме връщате в 1997, ще ви припомня: 15 фалирали банки; 79 големи предприятия, обявени в практическа ликвидация; 12-процентен бюджетен дефицит; разпадаща се парична система; изчезващи спестявания на хората и гигантска инфлация. Първо трябва да уточним това добро ли е или лошо? Ако това е добро, то тогава всичко, което е последвало, е лошо. Излиза, че стабилизирането на парите и на икономиката, приватизацията на разбитата и изпокрадена държавна собственост – това всичко е лошо, защото е дало възможност да се изперат някакви пари. Аз мисля, че на тази тема няма смисъл да се говори, докато не се изясни кое е добро и кое е лошо, коя посока е развитие и коя е упадък в българската история. Тогава можем да се върнем към вашия въпрос, а сега можем само да кажем, че имаше шест години време да се проверят всички случаи на пране на пари, ако е имало съучастие в управлението от онова време, да се заведат дела и те да приключат своевременно. Въпросът е и какво е последвало след това, какво се изпира в момента. Защото в момента се изпират гигантски пари.

Какъв е произходът на тези пари според вас?

– Според мен те се генерират в момента. Самата сива икономика възпроизвежда себе си чрез своите канали и своите бизнеси. Ако навремето по-голямата част от тези средства идваха по линия на контрабанда и наркотрафик, в момента това е незначителен източник поради факта, че огромна част от българската икономика функционира като сива. Заради това България изглежда все по-бедна и по-жалка в сравнение със северната си съседка Румъния. Става въпрос за гигантски процеси на разпределение и преразпределение, за укриване на огромни доходи, по които не се плащат осигуровки и данъци. Ако се платят, пенсиите ще се увеличат не с 10, а с 45 процента, както в Румъния.

Условие пред скоби ли е за вашата партия да не се съюзява никога със силен партньор, макар че това би й осигурило достигане до властта?

– За нас големият проблем е, че зад фасадата на демокрацията е мафията. Тя спъва развитието на страната и разлага политическата система. Ние ще бъдем доброжелателни към всички, които искат да се откъснат от тази зависимост.

Тази фасада може ли да бъде демонтирана чрез предсрочни избори, предизвикани от ДСБ, СДС и БНС заедно с ГЕРБ, както си представя нещата Бойко Борисов?

– Първо трябва да има обществен консенсус по въпроса за това, което олигарсите и мутрите направиха от страната, защото то засяга най-вече всички онези хора, които зависят от обществените системи на солидарност. Всеки политик, който позволява зад него да стои мафията и търпи обвързаност, трябва да бъде изхвърлен от политиката, независимо дали ръководи стара или нова политическа партия. Аз приемам консенсуса с всички, които са излезли от тази зависимост. Но да се съюзявам, за да се сменят едни мутри с други, да се смени едното крило на СИК с другото, няма да стане. За такова нещо няма съюз с ДСБ. Нека го правят други.

Но защо задължително трябва да се сменят мутрите, спечелете вие, г-н Костов!

– Съществува следното просто нещо: през 1997 г. намиращата се в хаос и съсипия българска държава се нуждаеше въпиещо от реформи. БСП също знаеше това. Но никой нямаше куража да ги направи, защото всеки страхлив политик, а в България повечето политици са страхливи, си даваше сметка, че ако направи реформите, просто ще бъде унищожен от обществената ненавист. Защото реформите са болезнени. Куражът за реформи се плаща скъпо. Ето ви и отговора – тази е цената, която платихме за крайно непопулярните реформи, от които неотложно се нуждаеше държавата.