Иван Костов: В МО систематично е нарушавано доброто и честно управление

Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, надявам се да стане добра дискусия по този доклад, защото той дава основания за такава надежда.
Силните страни на доклада: той е сгъстен, съдържателен, изчерпателно обхваща проблемите, критичен е и едновременно с това е новаторски. За мен това е един от най-добрите документи, създадени от българско министерство. Рядко срещан стил на изложението, сгъстен и пестелив, отлично организиран като анализ и поднасяне.
Кодът на авторите и използваното понятийно поле покриват изцяло и в дълбочина отбраната и националната сигурност. Докладът е построен върху политическите приоритети на националния консенсус. След направен честен анализ са изведени според нас правилно основните приоритети и политическите задачи на Министерството на отбраната. В изключително трудна обстановка, при крайно ограничени ресурси и липса на време са намерени значителна част от решенията за изграждане на нужната на страна отбрана за овладяване на кризи и за провеждане на неотложните реформи. Критично са проучени и напълно аргументирано по наша преценка са преоценени елементите на отбранителната политика и заварените практики на политическо ръководство и управление на Въоръжените сили.
„В Министерството на отбраната систематично са нарушавани доброто и честно управление, пренебрегвани са установените механизми на планиране, допускани са сериозни нарушения на бюджетната дисциплина, отклонявани са ресурси от осигуряването на войските към други, несвойствени за отбраната дейности. Сключвани са договори при неизгодни условия и са допускани редица прояви на безотговорност и разхищение, граничещи с явна корупция. На политическо равнище лидерството системно е било подменяно с авторитарно и волунтаристично управление, а отбранителната политика е използвана за прокарване на тесни партийни и корпоративни интереси. В резултат целостта на отбранителната политика е нарушена, а нейната обвързаност с целите и приоритетите на общата политика е деформирана“ – казва докладът.
С документа Министерството на отбраната се приближава до този правилен баланс между задачи, ресурси и численост на Въоръжените сили, който отговаря на параметрите на средата на сигурност. Докладът дава надежда, че се тръгва по пътя на премахване на несвойствени на отбраната и Въоръжените сили дейности и преодоляване на моралната деградация в армията. На морално равнище „Министерството и Въоръжените сили се оказаха изправени на ръба на криза. Основните елементи на присъщия за хората от отбраната характер като дълг, честност и почтеност, увереност и самоуважение са провокирани от лошото управление и корупцията в отбраната, засегнати са същностни черти на гражданско-военните отношения и са компрометирани политическото ръководство на отбраната, взаимното доверие между цивилни и военнослужещи и възприемането на армията като морален еталон на нацията“.
За първи път в практиката на Министерството на отбраната от средата на миналия век досега се прави напълно трезва политическа преценка за сравнителното състояние на отбранителните възможности спрямо заделяните ресурси: „Освен негативите от значителния в сравнение със съюзниците ни икономически ресурс, който българското общество ежегодно заделя за поддържане на системата на отбраната и на Въоръжените сили, анализът на показателите за рационалност и ефективност на разпределението и изразходването на този ресурс води до извода, че страната ни поддържа своята отбрана със значително по-ниска ефективност в сравнение с повечето от своите съюзници в НАТО и в Европейския съюз“.
Подобен извод за състоянието на своя сектор трябва да направи всеки министър.
Докладът е най-сигурното доказателство за неоценимата полза от влизането на България в НАТО, за ефективността на североатлантическата колективна система за сигурност. Препоръчвам го на всички, които съжаляват за миналото.
Ще си позволя и няколко препоръки и критики.
Синята коалиция препоръчва да се приложи преизчисляване през стандарта на покупателната способност към всички български отбранителни ресурси. Това ще докаже още по-категорично направения извод, „че в сравнение със своите съюзници Република България поддържа една от най-мащабните и скъпи за данъкоплатеца системи за отбрана и въоръжени сили“. Ще докаже също дълбокото компрометиране „на механизмите и процедурите на системата за планиране, програмиране и бюджетиране в Министерството на отбраната“.
Препоръчваме също да се направи финансова оценка на ползите от колективната система за сигурност, защото страната ни икономисва много разходи и получава многобройни ефекти, включително в научноизследователската и развойна дейност, за които не е инвестирала свои средства.
Според Синята коалиция докладът показва, че съществува драстично разминаване между способностите на различните видове въоръжени сили и броя на генералите и висшите офицери. Като народен представител, отговарящ за парите на българския данъкоплатец, се питам колко генерала и полковника са нужни за да командват двойката изтребители на бойно дежурство на Военновъздушните сили и колко адмирала и капитана първи ранг, за да командват единствено отговарящата на стандартите на НАТО фрегата „Дръзки“ във Военноморските сили.
Министерството на отбраната трябва да отиде на решително съкращаване на висши и средни командни структури във Въоръжените сили и да ги приведе в съответствие с действителните отбранителни способности на страната. Общият анализ на цели, проекти и способности не е достатъчно критичен. Например, Военновъздушните сили трябва да направят откровени заключения за проекта за доставка на осем транспортни самолета „Спартан“ и за причините за авариите с първите от тях.
Министерството на отбраната не е направило задължителните изводи за военно-образователната система. Очевидно е силното разминаване между поддържания от нея капацитет за обучение и нуждите на Въоръжените сили.
Необяснимо е защо докладът не включва действията на президента като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили в мирно време. Докладът не включва никакви действия на президента. Това оставя впечатление, че той напълно отсъства от тази своя отговорност. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на господин Костов? Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, колеги! Господин Костов, от Вашето изказване разбирам, че Вие преценявате необходимостта от висши ръководни кадри от видовете въоръжени сили по наличната в момента техника, която е в състояние да изпълнява своето предназначение.
Аз мисля, че това е малко късогледа преценка, тъй като всяка една държава поддържа офицерски корпус и генералитет, който би трябвало да й дотрябва, за да може да отговори в нужда при една мобилизация при някаква ситуация, когато за броени дни, седмици и месец пълният резерв от запасни и другите контингенти на отбраната да бъдат в състояние да изпълняват своите функции. Така че аз за първи път чувам да се свързва наличието и броят на офицерите с тези 25 или 30 000 военнослужещи в момента. Всички много добре знаем как се стигна до това ограничаване на техниката, което не е от една-две години, то е от 1989 г. насам. Бавно и постепенно намаляваме самолетите и военноморските сили, и така нататък.
Аз репликирам тази част от Вашето изказване и мисля, че не е редно по този начин да се преценява колко генерали, колко адмирали и така нататък трябва да останат на тази база, на която Вие го направихте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли друга реплика? Няма.
Господин Костов, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Радославов, това, което аз считам че е необходимо, е да се постави в съответствие висшите чинове, висшето командване и средното командване към отбранителните способности – не към техниката. Отбранителните способности са реални неща, те са ясни. Министерството на отбраната трябва да има ясна представа какви отбранителни способности са му необходими в условията на колективна система за сигурност.
Това, което е очевидно в момента, е, че има драстично разминаване между действителната отбранителна способност, тоест носенето на бойно, реално дежурство да отговаря на стандартите, възможността за провеждане на общи операции в рамките на колективната система за сигурност и това, което ние имаме като командване. Това е съвършено очевидно. Това става ясно от доклада.
Заради това аз настоявам министърът да бъде радикален. Той трябва да приведе този ръководен състав, защото там са огромните разходи на Министерството на отбраната за личен състав. Това е проста сметка.
Той трябва да направи, разбира се, и разчет за това какви отбранителни способности са му необходими в случай на кризисна обстановка, в случай на военни действия, но във всички случаи и тези разчети няма да оправдаят присъствието на този състав.
Освен това, обърнете внимание на тази част от доклада, в която се вижда какъв огромен капацитет за обучение има, където също има висши военни чинове, които в момента обучават студенти. Те не готвят кадри за армията. Този капацитет, който дори не е запълнен, всъщност продължава да се издържа от Министерството на отбраната и от парите на българския данъкоплатец.
От това искам да не се остане с впечатление, че Министерството на отбраната не е флагманът на реформите в българското правителство в момента.
Аз искам да използвам тази дуплика и да поздравя министър Аню Ангелов, че той действително е образецът на това, което трябва да направят всичките му колеги! Всички трябва да прочетат и да видят начина, по който той обвързва парите на народа с ефектите от сектора, с нуждите, със стратегията, с националните политически приоритети! Бих препоръчал всеки министър – отново искам да повторя този извод, да направи същото по отношение на своя сектор! Това според мен е най-важното. Казвам го за колегите от ГЕРБ, защото когато говорим за реформи, когато говорим за истинска енергия, за истинска компетентност, примерът е Министерството на отбраната. Благодаря ви.