Иван Иванов: Най-силно влияние в енергетиката продължава да има БСП

Българите трябва да могат да избират своя енергоснабдител, твърди експертът

Иван Иванов е роден на 24 юли 1945 година в Пловдив. Завършил е Техническия университет в София, бил е асистент във факултета по автоматика, доцент – доктор е на техническите науки. Член е на Академичния съвет на Техническия университет. Бил е депутат в 37-ото и 39-ото НС от СДС, през 2004 г. става един от съучредителите на Демократи за силна България. Народен представител в 40-ото и 41-вото НС. Заместник-председател на Делегацията на българския парламент в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Иван Иванов чете лекции във Франкофонския отдел по електроинженерство към Техническия университет. Автор е на повече от 60 научни статии, 4 учебника и учебни пособия на български и френски език.

Г-н Иванов, от вчера цените на тока и газа вече са по-високи, а вие предупредихте пред свои избиратели в Старозагорско, че не се налага това оскъпяване, ако се направят правилни разчети. Да очакваме ли потребителски геноцид над гражданите?

Действително цената на тока можеше да бъде задържана на сегашното й ниво. Възможностите са преди всичко в снижаване цената на въглищата, които се произвеждат от мини „Марица-изток“ и са основният ресурс за производство на електроенергия. Специално имам предвид ТЕЦ „Марица-изток 2“, който е най-голямата ни енергийна мощност. Тази цена на тока по определен начин беше изкуствено завишена, за да бъдат прикрити злоупотреби и безстопанственост в тези мини. Получи се странна ситуация, според която цената се оказа по-висока от цените на същия тип лигнитни въглища на международните борси. А когато цената на еленергията се формира въз основа на 60% на въглищата като енергоносител, очевидно че това е първата голяма възможност. Има и втора – свързана е с преносните линии. Загубите по тях в по-голямата част в страните от ЕС е между 5-7%. У нас досега по искане на дружествата загубите им се оценяваха на 18 на сто. Те директно се начисляват в цената на еленергията, която плаща всеки български гражданин.

От какво се формират тези загуби, които българите несправедливо плащат?

Те са два вида – технологични загуби, които могат да бъдат силно снижени, като се подобри качеството на самата преносна линия и на поддържащите съоръжения. И вторите са загубите поради кражби. И в двата случая има възможности тези загуби да се намалят. Реално ДКЕВР направи първа крачка, като намали признатите загуби, но за съжаление само с три процента – от 18% на 15%. Аз обаче имам информация, че действителните нива на тези загуби са в рамките на 10%-12% и ако тези истински параметри бяха заложени, то цената на тока нямаше нужда да се повишава.

Говорите за злоупотреби в „Марица-изток“, кой ги върши и кой ги прикрива?

В дълъг период от време там имаше злоупотреби по няколко направления – ремонтни дейности, доставка на въглища, обработка на скрап и т.н. Всичко това доведе до значителни отклонения на средства, към които ще добавя и търговията с ток, която беше извършена от ТЕЦ „Марица-изток 2“. По тези злоупотреби, направени от 2004 до 2007 г., аз съм подал сигнал до комисията за контрол на ДАНС, откъдето той е препратен до МВР и ДАНС.

И три години по-късно какво се случва с него?

Реално до преди три месеца все още се подаваха сигнали и научавам, че вече ще получим отговор от прокуратурата. Считам, че българската енергетика трябва да премине през един оздравителен период. В тази сфера са съсредоточени огромни финанси и интереси и тя се явява и поле на групови, корпоративни интереси и често там има големи злоупотреби. Енергетиката от години работи само в интерес на определен кръг от хора, а не за обществения интерес.

Кой е този кръг, назовете имена, защото вие ги знаете?

Обвързаността на определени хора с тежки нарушения в енергетиката се доказва с документи и по това трябва да се произнесе съдът.

Назовете поне партиите, тъй като е ясно, че у нас всичко се случва чрез партийни котировки…

Най-силно влияние в енергетиката имаше и все още продължава да има БСП и това го казвам най-отговорно.Това е ключов отрасъл за икономиката още от 1989 година. Бяха създадени ръководни кадри, които продължиха през изминалите 20 години да управляват там.

Как ще коментирате поскъпването и на газа и как тази секира ще се стовари върху българските домакинства?

От днес (б.а.вчера) настъпва изключително тежък период за гражданите и за бизнеса. Причината е, че на 18.12.2006 г. правителството чрез ресорния тогава министър Румен Овчаров подписа прочутото допълнение №11 към договора за доставка и транзит на природен газ от „Газпром“ за България. С това нашата държава се отказа доброволно от изгодния договор за транзит на газ, съгласно който преносът на синьо гориво през България за Гърция, Турция и Македония се заплащаше само срещу 83 долара за 1000 кубика. Този пакт трябваше да е валиден до края на 2010 г. Но Овчаров тогава се отказа от него. Сега социалистите твърдят, че това не било донесло особени загуби за страната ни. Аз обаче ще ви покажа една аналогия – самият Овчаров заявява десет месеца преди да подпише тази промяна: „България ще загуби 1 милиард долара от договора за транзит на газ до 2010 година.“ Това негово изявление е от февруари 2006 г. и е документирано от медиите. С други думи той е знаел какво подписва и въпреки това го е направил. И десет месеца след като е подписал, той обявява, че България щяла да получи две стратегически предимства. Първо, че се осигурявала абсолютната сигурност при доставки на руски природен газ за страната. И второ, че доставките щели да се осигуряват до 2030 г. Е, днес ние можем да кажем, че и двете му твърдения не са верни. Русия ни спря доставките на газ през 2009 г. и тогава претърпяхме загуби в размер на 500 милиона лева по изчисления на тогавашния министър Петър Димитров. Тези поражения, които претъпяхме, не са и няма да бъдат възстановени. Опашата лъжа се оказа и че ще имаме газ-доставки до 2030 г., защото виждаме, че се налагат тежки преговори с Русия за транзит след 2013 г. Очевидно, че „Газпром“ ще си налага изискванията отново.

Каква е ползата държавата да поддържа топлофикационни дружества в тежко финансово състояние, като практически тази услуга от тази зима вече ще е непосилна за много потребители?

Няма съмнение, че има огромен проблем с централизираното парно отопление в големите български градове. Той е възникнал още при създаването на този начин на отопление и невъзможността потребителите да регулират достъпа на тази енергия до домовете си по адекватен начин. Тръбната инсталация преминава през всеки апартамент и искат не искат, трябва да плащат.

Защо отговорните чиновници не желаят да регулират и решат този проблем и тази очевидна несправедливост?

Има възможности за решаването на този проблем. Има пилотни проекти на ЕС, които имат реализация даже и в Русия. Те предвиждат, вместо да се подава топлинна енергия от централизирана станция като „Топлофикация“ в София, се подава газ до абонатните станции, където има възможност за захранването само на определен блок. Така се спестяват топлинните загуби и поевтинява самото отопление. Друга възможност е веднага да се въведе принципът на когенерацията в столицата. Чрез когенерацията ще може да се реализира печалба и ще се намали цената на топлинната енергия в най-населения български град.

Какво ще стане обаче, ако българите масово решат да се откажат от тази услуга?

Винаги има 50% потребители, които отказват, и други 50 на сто, които приемат.

Лошата организация и калпавото управление ли са основните проблеми в енергетиката? И има ли управител на „Топлофикация“ София след Вальо Топлото, който да е изкарал на печалба това дружество?

Уви, не мога да посоча такъв. Има много проблеми, които се оказват нерешими. Например в столицата фирмата има да си взима много дължими пари от гражданите. Абонатите не плащат, топлофикация не се отчита на „Булгаргаз“. Това трябва да бъде решено.

Има ли нужда в енергетиката от посредници като „Булгаргаз“?

Получихме преди дни сериозно писмо от ЕК за това какви мерки ще предприемем, за да отговорим на изискванията на ЕС за създаване на единен енергиен пазар. Това означа, че българите трябва да могат да избират своя енергоснабдител. И в частност, че не е редно „Булгаргаз“ да е единственото дружество, предлагащо природен газ. България ще бъде част от една енергийна революция, която ще се извърши в Европа в идните 10 години.