Миналия петък премиерът Станишев се размина с действителността на българските граждани. Обръщението му към публиката и медиите с което той представи отчета за двегодишното управление на кабинета, започна и завърши с “финансовата стабилност”. Думата “стабилност” се повтаря 16 пъти в 30 минутната му реч. Такава натрапчивост би била оправдана примерно за думата “бедствие”, ако сме преживели земетресение от осма степен по “Рихтер”. Какво всъщност се опита да ни каже той?

Финансовата стабилност (така както я разбират днешните управляващи) се състои от фиксирания курс на лева към еврото, ниският държавен дълг и нарастващите валутни и фискални резерви. Станишев не само подробно ги похвали, но дори ги причисли “към нещата, които сме направили”. Истината е друга. Първо, стабилният лев беше постигнат още през 1997 г. след въвеждането на системата на Паричен съвет, (по-известна като валутен борд). Второ, намаляването на държавния дълг също е следствие от това, че след въвеждането на борда правителството по закон не може да финансира своите дефицити чрез заеми и печатане на пари. И трето, бюджетните излишъци и натрупването на прекомерен фискален резерв (не бива да се бърка с валутния резерв на централната банка) по-скоро забавят, а не ускоряват развитието на икономиката. Всъщност, единствената заслуга на сегашните управляващи към финансовата стабилност е, че не посмяха да обезценят лева спрямо еврото, или изобщо да премахнат валутния борд. Такива предложения имаше и идват все още точно от левите среди.

Изтъкването като основна заслуга на нещо постигнато преди 10 години, при това от други, е не само некоректно. То показва неумение да се оползотвори наследената стабилност и да се създадат условия за висока продуктивност, икономически растеж и повишаване на доходите. Вместо това, стабилността е превърната в универсално оправдание:

– за отлагане на непопулярните реформи в здравеопазването и образованието;

– за ниските заплати в бюджетната сфера;

– за жалките пенсии.

Бюджетните излишъци по същество не са по различни от наглото надписване в една кръчмарска сметка. Заради тях страдаме от лоши пътища, разбита и неразвита канализация, занемарена комунална инфраструктура, хронична недостатъчност – като се почне от лекарствата за раково болните и се стигне до компютрите и бензина в полицейските управления.

Ако опазването на финансовата стабилност наистина изисква толкова жертви, би трябвало да знаем поне какво и как я застрашава? Държавният ни дълг в момента е под 20 % от БВП. Той е един от най-ниските в ЕС и по никакъв начин не заплашва стабилността на държавата. Обяснението с дефицита по текущата сметка пък е неубедително не само за обикновения данъкоплатец. Самото правителството не е наясно и не може да обясни дали и защо този дефицит е опасен за публичните финанси, или за джоба на българина. Ето какво ни казва премиера: “Повишаването на бюджетния излишък е необходимо, от наша гледна точка, като ясен противовес на нарастващия дисбаланс по търговската сметка..” “Бюджетният излишък и ниското ниво на дълга ни застраховат срещу външни кризи”. Бюджетният излишък и прекомерният фискален резерв обаче, не могат да бъдат “противовес” на търговския дефицит дори поради простата причина, че външната търговия отдавна не е държавна дейност. Да се отнемат повече пари от хората поради това, че в страната се вливат пари от вън и заради тях вносът превишава износа, е толкова безсмислено, колкото и жертвоприношенията при слънчево затъмнение. Затова така и няма да чуем обяснение от какво и как фискалните резерви на държавата предпазват гражданите. Все едно да се твърди, че авоарите на богаташа предпазват бедняка от дългове и нищета. (Доскоро левите политици ни убеждаваха, че е обратното.) За какви “външни кризи” говори премиерът, също е неясно. Например сегашният ценови шок се приписва от правителството на “външната” криза с цените на зърното. Предпази ли ни огромният фискален резерв от нея? Разбира се, че не. Истината е, че държавата по закон няма право да гарантира, или да погасява частни дългове, а правителството няма право нито да подпомага финансово търговците, нито да манипулира цените с пазарни интервенции. Забранява ни го (слава Богу) ЕС. Затова големият ни фискален резерв отдавна не е повод за гордост. Той обаче изисква обяснение за какво точно управляващите възнамеряват рано или късно да похарчат отнетите от нас вече 7 млрд. лева. Никой не се осмелява да го даде. Що се касае до “външните кризи” като тези с цените на зърното и суровия петрол, те налагат съвсем други въпроси. Например какви са физическите наличности в държавния резерв? Прекратени ли са злоупотребите там? Наказани ли са виновните? За тези неща отчетът на правителството мълчи. Мълчи и министър-председателят. А мълчанието в политиката е абсолютно основание за недоверие.

Неубедително е и твърдението на премиера, че “В условията на рисково влизане и интегриране в икономическата среда на Евросъюза, финансовата стабилност е израз на лява политика, по същество, излизайки от традиционните шаблони”. Кое е “рисковото” в интегрирането ни в ЕС, налагащо за наша сметка да се трупат бюджетни излишъци? Как Евросъюза заплашва финансовата ни стабилност, та чак лявата политика се е отказала от шаблоните си? Нали ЕС все пак се опитва да ни дава безвъзмездно, а не да ни отнема по 2 млрд. евро годишно. По-важното е прави ли необходимото нашата администрация, за да получим поне част от тези пари. Премиерът не ни каза нищо и по този въпрос. Изобщо дезертирането от темата ЕС в неговото изложение е лош знак за първата година от пълноправното ни членство. Засилват се съмненията за пълен провал с усвояването на еврофондовете. Но не е само това. В доклада, който изобилства със статистически данни, отсъстват следните наистина важни неща: през последните три години, включително и през двете години управление на сегашния кабинет, относителният дял на българския износ за ЕС бележи спад вместо увеличение; в износа за ЕС през 2007 г. най-голям е делът на групата “суровини и материали”, а делът на технологични стоки и изделия за крайните потребители намалява. Скандално е премълчаването и на провалите в борбата срещу корупцията, безсилието на МВР и проблемите на правораздаването. А тъкмо те създават проблеми за качественото развитие на икономиката.

Тук вече нещата опират и до друг много важен пункт в презентацията на двегодишното управление. Инвестициите и конкурентоспособността. Бодрите заключения относно инвестиционното здраве и икономическия растеж на страната са меко казано спорни. Например твърдението, че “През юни реалният растеж на индустриалното производство достигна 14,6 % на годишна база, което ни нарежда на първо място в ЕС по индустриален растеж.” Според официалния сайт на НСИ индексите на промишленото производство на годишна база (юни 2007г. спрямо юни 2006 г.) сочат ръст от 13.3, а не от 14.6 %. Този ръст се дължи преди всичко на “Производство и разпределение на електричество, газообразни горива и топлинна енергия”, където увеличението е 62.3%. През изтеклата година обаче, произведената (и продадена) ел. енергия в натурално изражение е по-малко от предходната. При газообразните горива също няма промяна. Увеличили са се само цените им.

Изхвалването с чуждестранните инвестиции пък е нелепо поради факта, че преобладаващата част от тях са вложения в парцели и недвижими имоти. Делът на технологиите и производството на експортируеми стоки е повече от скромен. Затова вместо скъпи изделия, България увеличава износа на суровини и материали. Какво ще правим като останем съвсем без гори например? Това също са важни въпроси без отговор в отчета на правителството. Не се коментира и защо в България не идват световните марки с високотехнологични производства, а в Румъния те навлизат все повече. Може би защото тогава ще рухне и оправданието, че незадоволителните ни доходи се дължат на ниската база, която е заварило правителството. Преди 6 години базата на доходите в Румъния изчислена в евро беше 20 % по-ниска от тази у нас. Сега румънците заработват и получават средно 1.5 пъти повече пари от българите.

Най-неубедително обаче прозвучаха обясненията за безпрецедентната лятна инфлация. Тя “изяде” повишенията на заплатите и намали реалните доходи на пенсионерите, защото при специфичната потребителска кошница на хората даващи 60 % от парите си за храна, поскъпването на живота е двойно по-високо от средно отчетеното. Според премиера за това са виновни природните стихии, международните цени, туристите, икономическият растеж и нарасналите ни доходи, та дори и ЕС. Без вина е само правителството. За оправдание си посочват и източноевропейски страни, където поскъпването е малко по-високо от това у нас. Засега. Удобно се пропуска, че там няма валутен борд и по принцип инфлационните нива са по-високи. Както и бяха пропуснати “заслугите” на кабинета: за повишаването на акцизите на горивата, алкохола и цигарите; за новите цени на отоплението и безпрецедентния скок при цените на тока за промишлеността; за значителното поскъпване на природния газ след прекратяването на изгодния и сключването на нов неизгоден за България договор с Газпром. Нищо не се чу и за предсрочното въвеждане на ДДС за учебниците, увеличението на всички държавни такси и глоби. Изобщо премълчаното в отчета на правителството тежи много повече от казаното. Затова коментарите от улицата са точни и сурови. Хората просто отсичат: лъжат ни!