– Г-жо Масева, ще стигнат ли месец или два работа на правната комисия за да “ремонтира” проекта за нов Гражданско-процесуален кодекс (ГПК) така, че да вкара в пленарната зала един читав закон?
– Нереалистични са очакванията, че за месец или два може да се направи добър проект. Дори при обсъжданията в правната комисия не се очерта каквато и да е концепция за уредбата, която трябва да съответства на принципа за бързина и ефективност. В този смисъл и правната комисия няма готовност, а тя ще трябва да извърши основната работа. Без концепция за4 седмици, какъвто срок бе даден за внасяне на нови предложения преди второ четене, нищо не може да се постигне. А проектът, който ни беше предложен, е в много суров вид и не може да доведе нито до бързина, нито до ефективност на процеса.
Всъщност с този законопроект правната комисия трябва да почне отначало. Да си изясни какво се цели, с кои институти може да се постигне и как да се постигне баланс между бързина и ефективност. Такъв дебат обаче въобще не е воден.
Смешно е да очакваме, че за един месец ще бъдат коригирани антиконституционните текстове, ще бъдат измислени съвършените процедури, ще бъде осигурено равенството на страните и отстранени всички скрити и явни недостатъци на този проект. Най-добре беше той да бъде отхвърлен, а експертите, които са работили по него, както и отговорното Министерство на правосъдието, да го поправят в по-спокойна обстановка, като вземат предвид и забележките на депутатите. Само така бихме могли да постигнем един разумен, балансиран и съвременен ГПК.
– Добре, защо се стигна дотук? Знаеше се, че се работи по този важен и сложен закон, проектът получи финансиране по ФАР, и изведнъж на финала всички, включително и мнозинството в парламента, констатират, че проектът е некачествен.
– Работата върху ГПК беше обгърната в тайнство, а това е един изключително неприемлив подход. На практика ние за първи път видяхме проекта едва при внасянето му в парламента. Народното представителство, членовете на правната комисия, включително и от мнозинството, само бяха чували, че се работи върху нов ГПК, но нямаха никаква представа за него. Подобно нещо е недопустимо, особено когато се твърди, че се променя концепцията на гражданския процес.
Друг е въпросът, че съгласно новия чл. 2 а от Закона за нормативните актове, приет сравнително скоро – през 2003 г., МС е длъжен да уведоми всички лица, които ще бъдат засегнати от новия закон, преди неговото приемане. Това трябва да стане чрез изпращане на проекта до представителните организации на засегнатите гилдии, публикуването му в печата или в Интернет. А засегнатите да имат поне 1 месец да представят предложения или възражения. Кодифицирането на нормативната уредба е истинско изкуство но същевременно и един дълъг процес. Аз дадох пример в пленарната зала с немския граждански законник, който е готвен 25 години. А ние ще приемем нов ГПК не само в изключително кратки срокове, но и без реално да е имало обществена дискусия. При това в нарушение и на друг законодателен принцип – че нов закон се приема само ако не по-малко от 2/3 от неговите текстове се променят.
Никой досега не отрече, че 80 % от нормите в проекта за нов ГПК на практика са преписани от стария. Има цели глави, в които ни един текст не е променен, част от текстовете са преместени от една глава в друга, подменена е подредбата на принципите. Всеки опитен юрист обаче ще си даде сметка, че това е направено предимно с цел да се увеличи обемът на поправките. Освен това новите институти или са в много суров вид, просто недовършени, или са концептуално сбъркани. Това неминуемо ще обърка и съда, и гражданите.
В крайна сметка всички тези неща водят до един извод: този проект за ГПК не трябва да се приема.
– Много ваши колеги вече отправиха предупреждение, че този закон сериозно ще затрудни съдилищата и ще предизвика хаос. Подобно опасение има и в становището на Консултативния съвет по законодателството.
– Съдилищата и без това са претрупани от десетки нови материално оправни закони, сред които са и новите Административно процесуален кодекс, Данъчно осигурителен процес, Наказателно-процесуален кодекс (НПК). Отделно от това нашите съдии трябва да изучават и десетките регламенти и директиви на ЕС, тъй като от тях се очаква да ги знаят и прилагат. Така че съвсем основателно колегите, включително и от Коалиция за България, поставят въпроса ще имат ли сили право прилагащите органи да усвоят и един нов ГПК. Иначе само юристите могат да оценят какви проблеми ще създаде дори простата подмяна на номерацията на текстовете, тъй като за всеки текст има създадена съдебна практика. Явно е, че моментът не е подходящ.
– Прави впечатление, че освен принципните аргументи срещу приемането на нов кодекс многобройните му опоненти сочат редица конкретни проблеми в отделните института. Вие например заявихте, че “най-голямото недоразумение е касационното обжалване”.
– Аз съм категорична, че много от новите институти са антиконституционни и вредни. Това важи с пълна сила и за уредбата на основанията за касационно производство.
Вярно е, че повсеместното три инстанционно производство пречи на бързината на процеса, че има дела, които могат да бъдат разглеждани на две инстанции. А има случаи на елементарни дела, които се влачат по съдилищата 15, дори 20 години. Но проблемът е там, че авторите на проекта не дават нито критерии, нито конкретни основания за ограничаване на касационното обжалване.
Само субективизъм Конституционният съд (КС) многократно се е произнасял, че касационното обжалване може да бъде ограничавано само по предмета на делата. Само преди няколко месеца ние се съобразихме с това при работата по НПК. Вносителите на ГПК обаче не се съобразяват с критериите, зададени от КС.
На практика трима касационни съдии поотделно ще решават дал и една жалба е допустима с оглед на нейната значимост и съответствие с установената практика, без да имат конкретни критерии. И ако само един от тях каже “да”, жалбата отива на касация. Но проблемите далеч не опират само до касационното производство. С колеги изчислихме, че с предвидената двойна размяна на книжа (между страните преди старта на делото) всъщност процесът се забавя с два месеца и половина – толкова ще трябва, за да се стигне до първото заседание в първоинстанционния съд. Новият институт на заповедното производство е съвсем не доизпипан, изпълнителният процес е така “реформиран”, че длъжникът остава без никакви възможности за възражения, което пък ще генерира нови съдебни процеси. А по въпроса за призоваването критиките са унищожителни. И няма как да е другояче, след като се предоставя тази функция на една частна фирма (БТК), без да са регламентирани нито гаранции, нито условия за добросъвестно призоваване.
– Какво означава всичко това-че парламентът с лека ръка ще даде на държавата калпав граждански процес?
– Това е най-вредната законодателна политика – състезанието да показваме на европейските експерти, че правим нещо. Наслушахме се на твърдения, че Европейската комисия ни препоръчва на всяка цена да приемем нов ГПК, но истината е, че в нито един от мониторинговите доклади нямаше такова нещо.
Ако проектът бъде приет сега от парламента, даже след ремонт, това ще бъде
имитация на законодателна дейност и много скоро ще се наложи да правим поправки. Няма да помогнем на съда, гражданите и фирмите бързо да решават делата си, напротив, ще се стигне до хаос в правосъдието. А това може да има много тежки последици, защото на практика няма житейски проблем, който да не е свързан с ГПК. Хората дори не си дават сметка колко ги засяга този закон – от раждането до смъртта. Който е следил дебата в пленарната зала знае, че всяко изказване беше остър критичен анализ на този проект. И затова недоумявам, че критиците завършваха с призив да се подкрепи проекта. Не може по този начин народното представителство да изменя на съвестта си. Изключително вредно е да си играем на шмекерлъци, само за да се покажем и докажем някому.

***

Народното събрание не е нито манифактура, нито ремонтна работилница на некачествените законопроекти на изпълнителната власт. Това припомни в четвъртък на колегите си в пленарната зала Елиана Масева от ДСБ. И продължи: “Напоследък в правната комисия се работи неистово за поправка на калпави закони – така беше с Наказателно-процесуалния кодекс, с Наказателния кодекс, със Закона за фирмената регистрация и т. н.” Нейното изказване бе част от унищожителните критики срещу проекта на правителството за нов Гражданско-процесуален кодекс (ГПК) – отхвърлен и от Консултативния съвет по законодателството, силно критикуван в правната комисия, но приет компромисно.
Парадоксалното е, че по време на дебата в пленарната зала никой не каза добра дума за проекта, но в крайна сметка той бе гласуван на първо четене от мнозинството. Дори депутатите от управляващата коалиция го разкритикуваха като негоден, а авторитетни специалисти по гражданско право и процес като проф. Анелия Мингова и Огнян Герджиков въобще не се изказаха. Същевременно всички са наясно, че гражданският процес е в основата на правораздаването на всяка една страна.