Димитър Бъчваров: Цените няма да тръгнат назад

– Националният статистически институт отчете рекордна инфлация за август – 3,1% спрямо юли. За последен път толкова голямо поскъпване у нас е имало през януари 2000. Още по-тревожно е положението, ако се разгледа поскъпването на живота през последната година. Инфлацията от август 2006 до август 2007 е 12%, като само хранителните стоки през този период са поскъпнали с 24,7 на сто. На какво се дължи тази висока инфлация? Защо поскъпването ескалира точно през лятото?
– Рекордната инфлация се дължи предимно на ценовия скок на храните, които през август поскъпнаха средно със 7.3 % спрямо месец юли. За една година пък (август 2006 спрямо август 2007) поскъпването е шоково – 24.7 %. Нормално е да бъде точно обратното. Вярно е, че в страната ни, а и в цяла Европа зърнената реколта беше слаба и това се отрази на цените. Но е вярно и друго. Евростат сочи, че общата инфлация в еврозоната за една година (от юли 2006 до юли т.г.) е средно 1.8 %, а при храните за същия За скъпотията не са виновни и туристите, защото туристи през лятото е имало (и дано да има) всяка година, но въпреки тях през юли и август винаги сме имали поевтиняване, а не поскъпване на хляба, сиренето, месото и т. н.
Ценовият бум няма нищо общо с измислиците за повишено търсене заради увеличаването на пенсиите, защото основната част от разходите на пенсионерите са за храна. При храните търсенето е с най-малка еластичност. Т. е. няма как един пенсионер, а и който и да е човек изведнъж да започне (дори наистина да му бъдат повишени доходите) да яде двойно повече хляб или каквото и да било друго. Не е възможно и обратното.
Високите цени не са резултат и на спекула, защото само в София например има 14 хиляди магазина и над 3 хиляди малки и големи фирми за хранителни стоки. В България има над 4 хиляди самостоятелни фурни за хляб, няколкостотин мандри и производители на месо и колбаси, всички в жестока конкуренция помежду си. За да спекулират с цените, те би трябвало тайно да се договорят. Това е практически невъзможно.
Истинските причини за ценовия бум при храните и изобщо за инфлационния шок у нас се дължат не на сушата и наводненията, не на туристите и доходите, не на търсене и спекула, а на лошите управленски решения и изобщо на правителствената политиката. Това твърдение, за разлика от всички посочени по-горе инфантилни теории и обяснения, съответства на фактите. Най-синтезирано те са посочени в позицията на ДСБ по повод ценовия шок, а именно:
– прикриване на злоупотребите и кражбите на зърно и горива от Държавния резерв;
– увеличаване промишлената цена на електричеството с над 40 процента;
– повишаване на акцизите на горивата, алкохола и цигарите много по-рано, отколкото предвижда графикът за това в Договора за присъединяване към ЕС;
– предсрочно въвеждане на ДДС за лекарствата и учебниците с максималната (обща) ставка от 20 %;
– прекратяване на изгодния за България и сключване на нов, изгоден само за Русия, договор, според който цените на природния газ драстично се повишават;
– одобряване от държавната комисия на все по-високи цени при все по-ниско качество на водоснабдяването, канализацията и обработката на отпадъците;
– допускане на огромен, включително контрабанден внос на зеленчуци, храни, цигари, напитки и неспособност на правителството да се противопостави на нелоялната конкуренция върху българските производители;
– безсилие на властите срещу рекета и грабежа над производителите на мляко, плодове и зеленчуци, упражняван от организираната престъпност.
През последните години всичко това създаваше едно натрупващо се напрежение. След като резервите на производителите и търговците се изчерпаха, слабата реколта беше последният удар, който подобно на земетресение шоково намести ценовите „пластове“ на нови равновесни нива. Затова цените няма да тръгнат назад.
– България влезе в ЕС като най-бедната страна в съюза. Какво трябва да бъде направено, за да се увеличат доходите на хората, така че покупателната способност на българина да не продължи да пада?
– Първо трябва да се вземат мерки за семействата и хората, които разполагат с по-малко от 200 лева на човек на месец. Те харчат почти всичките си пари за храна, ток и отопление. Такива са повечето пенсионери. Пенсиите трябва да се повишат на първо време поне с размера на инфлацията при храните, за да не се наложи на голяма част от пенсионерите буквално да гладуват. Става въпрос за увеличение с еднаква сума от около 40 лева за всички пенсионирани лица, а не с еднакъв процент, защото от процентното увеличение се облагодетелстват най-много тези, които имат най-малка нужда от него. След това трябва да се понижи ДДС минимум с 2 пункта, което означава директно снижение на инфлацията със същия процент. Бюджетът има предостатъчно резерви за тези две мерки. Трябва също така за няколко години да се преустанови всякакво повишаване на акцизите, държавните и общинските такси. Задължително трябва да се овладее ескалацията на цените на т. нар. „естествени монополи“ – електроснабдяване, ВиК, отопление и др. Незабавно трябва да се въведе много по-ефикасен и строг контрол върху съответствието на присъщите им разходи, инвестициите и рентабилността им с обществените нужди при ясни и измерими критерии.
– Смятате ли, че рекордното поскъпване е потенциална реална опасност за финансовата стабилност на България?
Финансовата стабилност, разглеждана като сигурност на лева, е гарантирана от валутния борд. Левът няма и не трябва да се обезцени. В по-широк смисъл обаче икономическата стабилност на страната е много крехка. Тя се дължи само на притока на чуждестранни инвестиции, преводите от българите в чужбина и на прането на външни пари. България изостана и продължава да изостава в своята способност да произвежда и да изнася стоки с голяма добавена стойност, т. е. изделия с висока степен на преработка, или направо за крайно потребление. В същото време в Румъния през изминалите две години навлязоха такива световни марки като „Нокиа“ и „Хюндай“. Предстои инвестиция на „Форд“ за над 1 млрд. долара. Подобен по мащаби проект ще реализира в Румъния и „Дженерал мотърс“. Инвестициите на „Рено“ се разшириха до 2 млрд. евро. При това там не става въпрос само за отливки или прости детайли, а за производство на готови автомобили и електронна техника. Какво наблюдаваме у нас? От чуждестранните инвестиции през първото полугодие на 2007 38 % от общия им обем и над 60 % от чуждия дялов капитал се падат на сделките с недвижими имоти. Инвестициите в технологии и производства са повече от скромни. Затова през последните три години относителният дял на българския износ на технически изделия и стоки за директно потребление за ЕС намалява, а този на суровини и материали, включително на дървен материал, се увеличава. От друга страна, сто процента от вътрешното ни потребление на електроника и изобщо на високотехнологични стоки е от внос. Увеличава се вносният дял и на най-обикновени предмети. Българското производство губи конкуренцията и пазарите си дори у нас. Това не може да бъде основа за трайна стабилност. Когато ресурсът от недвижими имоти секне или конюнктурата на този в по-голямата си част спекулативен пазар се влоши, ще настъпи стагнация.
– Има ли всъщност опасност за стабилността на валутния борд у нас? Необходима ли е промяна на съотношението лев/евро и до какво би довела тя?
– Както вече казах, стабилността на лева при системата на валутен борд е гарантирана не от икономиката на страната, а от обвързаността на лева с наличието на резервна валута, т. е. със стабилността на еврото. Икономиката ни може да колабира и въпреки това левът да остане стабилен и да бъде единствената опора за излизане от евентуална криза. Точно това се опитват да изопачат авторите на идеите за обезценка на лева спрямо еврото. От нея биха спечелили само тези, които трябва да погасяват огромни кредити за строителство на хотели, молове и луксозни имоти в стил „мутробарок“. Сещате се кой пък ще загуби, нали? Това ще бъдат пак хората извън обръчите от фирми на олигархията. Обезценката на лева ще срути и борда. Ще се върнем в 1996 г.
– Високата инфлация е единствената пречка пред приемането на България в Европейския валутен съюз и въвеждането на еврото като платежна единица у нас. Какво би ни донесло това членство и каква цена си струва да бъде платена за него?
– Членството ни в Европейския стопански и валутен съюз (т. нар. Еврозона) няма да доведе до осезаеми промени за обикновения българин, тъй като де факто левът в джоба ни сега практически е евро. Или по-скоро купон за евро със сто процента гаранция. Със сигурност членството в еврозоната ще направи невъзможна обезценката на националната ни валута и облагодетелстването на новите кредитни милионери за наша сметка.
– Тези дни финансовият министър обяви, че от догодина патентният данък вероятно ще бъде прехвърлен към общините, защото те имали подобри възможности да го събират. Въвеждането на финансовата децентрализация вече е изискване на конституцията на страната, но управляващите очевидно не бързат особено с изпълняването му. Защо точно сега излиза на дневен ред тази тема? Смятате ли, че е добра идея именно патентът да бъде даден на общините, след като това е данък, чийто обхват се очаква да намалее с времето?
– Работата е точно в това, че събирането и контролът върху патентния данък е трудоемка работа с малък и, както вие посочихте, намаляващ ефект. Разбираемо е министърът на финансите да иска да се отърве от това задължение. Децентрализацията не е в това кой ще събира един данък, а кой ще го определя и ще разходва постъпленията от него. Ако наред със събирането на общините се предоставят и правата автономно да определят размера на данъците и за какво да харчат постъпленията от тях, това ще бъде стъпка в правилна посока.
– По думите на Орешарски на местните власти ще бъде дадена и възможност да определят сами местните данъци и такси, като ще трябва само да се вместят в „коридори“, договорени между правителството и Националното сдружение на общините. Според вас това добра идея ли е? Няма ли опасност така някой ден да осъмнем с абсурдни нови местни налози или с необосновано повишение на сегашните? Няма ли така да се изземат част от правомощията на парламента?
– Да, тази стъпка има своите предимства, както и крие точно опасностите, които посочвате. Въпреки това тя трябва да се предприеме, като се разработят законови възможности за съдебна защита на гражданите срещу злоупотреби с това право на общинските властови органи. Така е в повечето развити демократични държави.
Най-важното предимство на подобна промяна ще бъде обвързването на претенциите на хората от общините с парите, които те ще платят от джоба си за удовлетворяването им. Така наистина ще се повишат взискателността и гражданският контрол над това как се харчи всеки лев.
– Друга „революционна“ идея на тристранната коалиция е , да се Въведе плосък данък върху доходите на хората у нас, но без необлагаем минимум и с максимум 25% нормативно признати разходи. Това би ощетило повечето българи, които имат ниски и средни доходи. Дясната опозиция първа предложи да се въведе плосък данък. По какво вашите идеи се различават от това, което предлага правителството? Защо сега ДСБ е против? Какви икономически опасности се крият в предложението на тристранната коалиция?
– Правителството възнамерява да въведе 10 % плосък данък върху доходите, но да запази общото отнемане и преразпределение чрез бюджета на 42 % от БВП. Заради това ще бъдат премахнати необлагаемият минимум и всички други данъчни облекчения. Това е тежък удар върху хората с ниски доходи. Не стига че правителството предизвика ценови и инфлационен шок, който е двойно по-тежък върху домакинствата с под 200 лева на човек (а те са над един милион), но сега иска и да ги обложи допълнително, за да продължи да трупа излишъци и да улесни данъчната администрация за тяхна сметка. ДСБ не е против плоския данък, а против превръщането му в средство за прехвърляне на данъчна тежест от хората с високи доходи върху тези с ниски доходи. Изобщо цялостната данъчна философия на все по-голямо изземване на доход от крайните потребители на масови стоки и услуги е порочна. Сега 75% от бюджетните приходи се събират през цените посредством ДДС и акцизи, както и чрез различни административни такси и глоби. При пълното изхарчване на една днешна средна пенсия от 175 лева държавата чрез ДДС и акцизите изземва обратно не по-малко от 50 лева, или над 28 % от дохода. При 1750 лева и същото потребление обаче получателят на високия доход ще загуби от ДДС и акцизи само 2.8 % от парите си. Затова в цивилизованите общества хората с ниски доходи са защитени от прекомерно облагане чрез необлагаеми минимуми, семейно подоходно облагане и нормативно признати разходи за самонаетите лица. Успоредно с въвеждането на т.нар. „плосък“ данък от 10 % управляващите у нас въвеждат точно обратните мерки. Хората с ниски доходи ще бъдат натоварени с повече данъци, а тези с високи доходи ще бъда облекчени. Покупателната способност на едните и другите пък ще се промени обратнопропорционално. Ще предложим законодателни решения, за да се избегне тази несправедливост и да се намали общото бреме на държавата върху икономиката.
– Станишев обеща преразпределянето през бюджета да не се увеличава над сегашната стойност. Според ДСБ обаче е необходимо този процент да бъде намален. Защо?
– Стана традиция това правителство да обещава едно, а да прави друго. За 2008 кабинетът не само че запазва държавното финансово бреме върху икономиката, хората и фирмите, но дори леко го увеличава. Това, което е намалено през тази година, е процентът на бюджетните разходи, като „спестените“ пари образуват прословутите бюджетни излишъци. Те впрочем по нищо не се различават от надписването на една кръчмарска сметка. Обикновен грабеж, нямащ нищо общо с дефицита по текущата сметка и търговския дефицит, с които управляващи министри и депутати се опитват да го оправдават. Правителството отнема повече пари от масовия потребител уж за да намали търсенето на вносни стоки. Но най-големите потребители на вносни стоки у нас не са пенсионерите, а инвеститорите в хотели с луксозно обзавеждане и изобщо хората с високи доходи. Тогава защо още през 2004 г. бяха напълно освободени от данъци точно инвеститорите в имоти? Защо беше премахнат акцизът върху хазарта? Защо наскоро правителството разреши да се разкрият нови безмитни бензиностанции на границите, при това въпреки официалното неодобрение на ЕС? Това са само част от примерите как не друг, а държавата насърчава вносното потребление, неплащането на данъци и спекулата. Получава се като в поговорката „Един пие, а друг плаща“. Погледнато по-сериозно обаче, тази политика, от една страна, ражда инфлация, като чрез повишаване на акцизите се увеличават цените на масовото потребление, както и цените на основните стоки за производството и бита като тока, водата, газта и други, които се контролират от държавата. От друга страна, чрез законодателството се насърчава вносът на луксозни стоки и непроизводителните инвестиции в недвижими имоти, парцели и износ на невъзвратими природни ресурси. Това всъщност е реалният механизъм, чрез който се увеличава дефицитът по текущата сметка. Ето защо трябва да се намали не само процентът на държавните разходи спрямо БВП, но да се премахнат данъчните преференции за спекулата с непроизводителни инвестиции, както и трупането на излишъци.
– Има ли възможност според вас учителските заплати да бъдат увеличени от 1 октомври? Откъде може да се намерят пари за тази цел?
– Учителските заплати трябва да бъдат повишени по много и все важни причини. Но дори и за това, че учителите са сред хората най-тежко засегнати от инфлацията, защото са ниско платени и нямат никакъв резерв да посрещнат поскъпването. Пари в бюджета има. Доказва го фактът, че към момента бюджетният излишък от 2.6 млрд. лева надхвърля с близо 500 млн. лева всичките разходи за образование и наука, предвидени за 2007 г. Не знам защо това правителство не провежда реформи в образованието, но твърдя, че е недопустимо то да отказва да повиши заплатите в тази сфера, черпейки аргументи от собствената си неспособност да извърши необходимите промени.