Десният апарат забрани на хората да гласуват

– Г-н Москов, оценката за резултата на десницата и „Синята коалиция“ на изборите е провал на президентските и тук-там оазиси в местната власт, но провал в София и големите градове. Къде сбъркахте пак, та десните хора не повярваха?

– Първо, искам ясно да се разгранича от публичния разказ за това, че в десницата се е случила смърт, убийство, самоубийство. Реалността показва, че има поне 240 000 души, които са гласували по места за различните формати с участието на СДС и ДСБ и това е различно от диагнозата „смърт“ за жалост на всички професионални оплаквачки. Оценката обаче е в параметъра на нещо друго, и то как апаратите на двете партии в „Синята коалиция“ всъщност забраниха на хората да гласуват. Да, има малко или повече стабилно представяне на някои места, но имаме огромни имиджови проблеми – провалът в президентската кампания и лошите резултати в големите градове София, Пловдив, Варна. Причината да изглеждаме по този начин е, че „Синята коалиция“ престана да бъде изразител на идеите и вижданията на модерните хора в България. И се превърна във функция на собствените си апарати. На изборите хората отказаха да бъдат функция на баланси между апаратите на ДСБ и СДС. Успяхме да заменим смисъла с процедура, нарекохме процедурата смисъл и така забранихме на хората да гласуват.

– Звучи дори по-лошо от оценките досега. Чия е вината и как трябва да се понесе?

– Има няколко извода, вътрешнопартийни и коалиционни. Първият е, че този път виновен за лошите резултати на десницата не е лично Иван Костов. Той стоя и публично, и демонстративно, и фактически извън формирането на процедурите, извън излъчването на номинации за изборите. Вторият извод е, че не можеш да представляваш модерните хора в България, събирайки едни юнаци, които от години тръбят, че техният проблем е, че не са заедно, защото Костов им пречи. Сега се събраха, но резултатът е 2% за кандидат-президента на десницата Румен Христов. Цената за достигане до тази истина обаче е много висока. Фашизоид като Стефан Солаков и дете на природата като Светльо Витков имат по-добър резултат на президентския вот. Това обаче е вътрешен разговор, а оттам натакък изобщо не е интересно кой между СДС и ДСБ е повече или по-малко виновен. Това интересува едни малко хора вътре. Подменихме смисъла на гласуването – да дадем перспектива на хората, с баланс между апарати, чиято първа грижа е кой да надделее и да надцака другия. От тази гледна точна за мен в този си формат и с този си начин на действие „Синята коалиция“ няма смисъл от собственото си съществуване.

– Ако не „Синя коалиция“, какъв е план „Б“ за десницата?

– Не, не край. Това, което трябва да се случи, е, ако „Синята коалиция“ иска да продължи, да бъде преразписана и като поведение, и като начин на вземане на решения, и като заявка за бъдещи политически събития – това хора, които гледат в една посока ли са, споделят ли общи принципи. И тогава можем да се представим в обществото. Другото е бандата на Петлюра, която постоянно взема някакви разнопосочни решения. Това е представителството, което модерният българин иска и ни го показа ясно на изборите. Във философски план всички ние, защото всички имаме вина и срам за резултатите, трябва да направим така, че – ако ще я има – „Синята коалиция“ ще продължи да съществува, тя трябва да престане да бъде изразител на въжделенията на апарата си. И през институционалните си носители в парламента, общинските съвети, кметовете, да стане изразител модерните хора. Има нещо общо между хората, които са гласували в синьо по места, и тези, които са дали гласа си за Меглена Кунева. Това са около 700-800 000 души. Сечението, общото между тях е, че всеки по собствен начин е отказал да влезе в статуквото, че ГЕРБ е носител на модерното и дясното, а БСП – на свободата и човешките права. Как този тип хора започват да бъдат все по-заедно е разговорът за бъдещето и надеждата. Не е въпросът дали между ръководителите на „Синята коалиция“ и г-жа Кунева има нещо общо, не, а че хората, които гласуват за едното и другото са направили немаргинален избор, който отрича статуквото на ГЕРБ и БСП. И ако ние наричаме себе си политическо представителство, трябва да работим за доверието им.

– А време ли е за оставки на лидери? Мартин Димитров говори за някакъв вот на доверие в СДС, Иван Костов за себе си отговаря „ще видим“.

– Всеки носи своята отговорност – кой повече, кой – по-малко. Но това все повече е маргинален разговор. „Синята коалиция“ не може да представлява модерните граждани на България, без значение кой какви отговорности и как ще поема. Десницата търпи ерозия в големите градове, в най-твърдите ядра на модерността. Темата кой на коя партия е председател не вълнува тези хора. Те очакват друго – откровен разговор какво се случи, защо и как повече да не се случва.

– Само че разговорът е – Костов говори за подмяната на „Синята коалиция“ от СДС, а отговорът на Мартин Димитров е, че тези проблеми нямаше да ги има, ако Костов не беше разцепил СДС през 2004 година.

– Това е разговор за ситуацията. Знаете ли, дори и мен все повече не ме интересува кой как ще изговори вините. Ясно е едно, повече така не може. От резултата на експеримента на СДС на президентския вот – 2%, стана ясно, че не обединението на едни добри хора без Костов е драмата на десницата.

Разговорът дали ще оцелее „Синята коалиция“, замазвайки статуквото, привличайки нов сътрудник за следващ вот, което да доведе до математиката да има депутати в следващия парламент, дори на мен не ми е интересен. Едва ли е интересен за хората. Механичното събиране на различни политически партии, защото лидерите им могат да бъдат заедно, ни води само до разговора „може би ще бъдем в следващия парламент“. Не е това смисълът. А да се направи ясния скелет на разумна алтернатива в България, която при спадащ ГЕРБ не е БСП.

– Казвате, че като не участват в процедурите този път, Костов не носи пряка отговорност за взетите решения за изборите. А лидерът не трябва ли да участва, за да не остава въпросът с отговорността висящ?

– Да се разберем: като Костов участва – лошо, ако е да не участва – пак лошо, така ли? Е, той не участва и не носи пряка отговорност за решения, заради които стигнахме до тези убедителни провали. Дали това е било най-разумното поведение, е друг въпрос.

– Ако „модерни“ хора са гласували не за БСП и ГЕРБ, нали не наричате „немодерни“ онези, които избраха „повече от същото“, както написа „Економист“? А и ДСБ подкрепи Росен Плевнелиев срещу нов мандат на БСП на „Дондуков“ 2?

– Не, аз уважавам избора на всеки човек. Но знам и че изборът на много хора се дължи и на това, че ние не можахме да им дадем по-добър. Колкото до призива, вероятно в него има някакъв политически смисъл. За себе си аз избор на балотажа не намерих.

– Ако президентският резултат се пише на сметката на СДС, то неуспехът в София е на ваша сметка. Защо БСП би ДСБ и „Синята коалиция“ в столицата?

– Не е допустимо резултатът на „Синята коалиция“ в София да е наполовина на резултата на БСП. Това е ясно. И причината е същата, за която говоря от началото.

Разбирам, че болката на деня е какво ще стане със „Синята коалиция“. Това вече е вторичен въпрос. Тя или ще се превърне в нещо, което може да представлява тези модерни хора, които отказаха да правят избор между ГЕРб и БСП, или общо взето кой е виновен, кой какво е направил, кой каква оставка хвърлил ще са разговори из разни тъмни партийни клубове, които никого няма да интересуват.

На тези избори, разбира се, ГЕРБ са победители. Но не приемам версията за мащабна изборна победа на фона на милиционерщина, абсолютен административен произвол, контролиран вот. В половината от областните градове ГЕРБ печели на косъм. Изглежда, че пътят на ГЕРБ е предначертан. Това, за което ви говоря, е нежеланието ми да приема, че алтернативата на спадащия ГЕРБ е „пазещата свободата БСП“. Не, това не може да е алтернатива и ако не го кажем на хората, ако не го покажем през физиономиите си, през начина, по който оценяваме грешките си, ще живеем в някакъв омагьосан кръг. Убеден съм, че ако разговорът кои сме, къде сгрешихме и какви трябва да бъдем е откровен, ако платформата, от която изразяваме разумните политически позиции, които носим със себе си, стане вменяема, все повече гласът ни ще бъде припознаван.

– Премиерът Борисов в изборната нощ заяви, че никога не е свалял протегнатата си ръка към десницата за партньорство. Този разговор възможен ли е?

– Скъсаният разговор между десницата и ГЕРБ до голяма степен се дължи на това, че в двете години управление ГЕРБ се откъсват от изборните си заявки и отидоха към леви управленски практики. Знаете ли – ГЕРБ не прати това, което иска БСП да се прави в управлението, не защото не иска, а защото не може. Просто в момента няма пари за това. Не знам за каква ръка говори Борисов, когато част от управленските решения изглеждат като на БСП, само че взети от Бойко Борисов.

– В София в предишния мандат имахте споразумение с ГЕРБ. Ще има ли пак десен консенсус в СОС?

– ГЕРБ практически скъсаха споразумението в предишния мандат, защото се отказаха от политиките в него. Да искаме ново споразумение би било утопия. А и имаме ясно отредено място в новия общински съвет – решиха го хората. А ГЕРБ имат мнозинство.