Безпокойството и несигурността на обществото от преместването на българския батальон в Ирак не бяха разсеяни вчера след слушанията в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност в Народното събрание. Те потвърдиха неспособността на Президента на републиката, министър-председателя и министъра на отбраната да носят политическа отговорност и да вземат решения в критична обстановка.
Още на 2 септември т.г., както бе потвърдено и вчера, българските власти са уведомени, че предислокацията се планира. Президент, премиер и министър на отбраната обаче не предприемат нищо, вместо да проявят инициатива и да изяснят проблема. Неувереността и липсата на ориентация от страна на българските институции поставиха България в положението на съюзник, когото пренебрегват. Създаденият вакуум породи спекулации, прибързани реакции на Президента и министър на отбраната, медийни интерпретации и като резултат – тревога, както у нашите войници, така и у близките им. Тя се засили от отказа на министъра на отбраната да представи в Народното събрание военно-политическата експертиза, подготвена от българските компетентни органи, въз основа на която е взето решението за преместване.
Президентът на Републиката все още не е заявил дали подкрепя правителственото решение за преместване на контингента. Остава открит въпросът защо той заяви миналия месец, че е против такова действие. Какви доводи са накарали върховния главнокомандващ да промени набързо позицията си, ако той действително стои зад правителственото решение.
Безотговорното отношение на управляващите от НДСВ и ДПС към съдбата и сигурността на българите намери вчера пореден израз. Те отхвърлиха лекомислено и без аргументи предложението на Демократи за силна България да се изготви специален доклад за действията на българските власти по кризата с жестоко убитите заложници в Ирак.
Ние от Демократи за силна България подновяваме своето искане от 29 юли 2004 г. Правителството да внесе в Народното събрание проект за Концепция за цялостното участие на България в мироопазващи мисии с международен мандат, който да отчита отговорно възможностите на българския сектор за сигурност, българските интереси, сигурността на нашите граждани, ефикасността на нашия принос и съюзническите ни задължения.