Г-н Прошков, ГЕРБ вече постави черешката върху тортата с официалното издигане на Йорданка Фандъкова. Тя ли ще е основният ви опонент?
– Основният ми опонент е моделът на управление на София, който аз отъждествявам с Бойко Борисов. Г-жа Фандъкова не показа самостоятелност в управлението на София и не показва политическа увереност. Тя е по-скоро функция на политическата си сила и на нейния лидер, които доказано некомпетентно управляват града и държавата.
Твърдите, че управляват некомпетентно. Какви са аргументите ви?
– Тези хора имат грешното възприятие, че продажбите на имущество в София, концесиите и големите инфраструктурни обекти, което се прилага и на държавно ниво, са решенията на всички проблеми. Свидетели сме на едно управление, което се превърна в управление на две магистрали и на едно метро. На управление, което не разбира необходимостта от създаване на условия за малкия и средния бизнес, не разбира това, че градове като София отдавна загубиха това социално лепило, за да могат да бъдат градове и общности от хора. Единственото, на което се залага, са няколко естакади и едно метро. Не че това не е необходимо, напротив, но подобно мислене е твърде еднодименсионално.
По какъв начин столичният кмет би могъл да създаде благоприятна среда за бизнеса, каквато вие твърдите, че липсва?
– При все че държавата не прави нищо столичният кмет би могъл да опита да направи от София град благоприятен за бизнеса. Това става по няколко начина. Първият е да се направи столицата привлекателно място за инвеститорите. Имаше бум покрай строителството, но той не може да бъде устойчив. Това се видя. В момента към София няма никакъв инвеститорски интерес, а това означава и липса на работа за малкия и средния бизнес. Другото, което трябва да се направи, е прозрачна и ефективна администрация, включително и електронната община. Тя ще създаде условия за бързото извършване на услуги за този бизнес. Необходимо е и да се намалят тегобите над бизнеса, да се търси мотивация в отношенията община-бизнес. Не може бизнеси, които са екологични, да плащат огромна такса смет, а други, които са много по-мръсни като производства и създаване на смет, да плащат много по-малко. Това е несправедливост, която в момента широко се коментира.
Много са упреците и за непрозрачното харчене на парите на общината. Имате ли идеи как да преодолеете този проблем?
– Това е един от основните акценти в програмата ми – гарантиране на ясно, честно и точно разпределяне на общинските пари, които са по дейности, възлагани на фирми. Това, което виждаме напоследък в София, е спечелване на конкурси от едни и същи дружества, централизиране на всички поръчки, които се поемат само от големи фирми.
Как ще се отрази промяната на Закона за обществените поръчки, която позволява на общините възлагания без търг?
– Т.нар. in house (бел.ред. вътрешни) поръчки ще наложат най-порочния модел и ще отворят вратите за възлагания без конкурси на общински и държавни фирми с партийни бордове, при неконкурентни условия и неясни цени. Това е поредното свидетелство за отношението на ГЕРБ към бизнеса.
Струва ми се доста утопична идеята ви за превръщане на София в привлекателно място за инвеститорите. Какво би ги привлякло в презастроената столица с огромни задръствания?
– София действително се превърна в спалня и офис. Причината е в липсата на интегриран план за развитие. Столицата се развива на парче и хаотично. Проблемът на Борисов като кмет беше, че правителството му пречело. Много важно било кмет и правителство да са от една и съща партия. Дойде този момент. На г-жа Фандъкова никой не й пречи, правителството много й помага, но тя самата или не осъзнава, или премълчава, че правителството и на нея й пречи.
Това звучи абсурдно. Кажете как й пречи?
– Ще дам само пример. Министерството на регионалното развитие забави с много месеци създаването на планове за интегрирано градско развитие. А те са основата, на която ще се стъпи в преговорите с Европейската комисия за следващия период от 2013 година.
Закъснението ще се отрази ли на преговорите?
– Ще се отрази, тъй като ние не можем да представим интегриран план на София след по-малко от година и половина работа. А тепърва ще се обявява поръчка за този план. Без такъв план ние не можем нищо да договаряме. София би следвало да има ясен пакет от проекти, а не да се работи на парче. Сегашната практика е проекти да се пишат, след като има отворена процедура, а това е неефективно, липсва и визия. И затова градът е непривлекателен, вместо да е логистичен център заради географското си положение. Това е акцент, който искам да наложа – София може да бъде логистичен и технологичен център. Вместо да е трета, четвърта или пета категория град, какъвто е в момента според всички класации – по чистота, по отношение на качество на живот, на социална среда и т.н.
Транспорта нарочно ли го пропускате?
– Не го пропускам. Моделите за управление в този сектор варират от ад хок ръчно управление до интегрирани транспортни системи, които включват много повече от средствата за придвижване – автобуси, тролейбуси, трамваи и метро. Те обвързват цялата система в единен организъм. В него са включени билинг системи, паркоместа, информационна политика, както и методи за стимулиране на гражданите да ползват градския транспорт. Плюс информационни адаптивни системи за управление както на трафик, така и на самия градски транспорт, на светофарните уредби, на пешеходен трафик.
Каква е визията ви за промени в столицата?
– Първото, което трябва да се промени, е моделът на управление. Това за мен означава реорганизация на неефективни структури и оптимизиране на администрацията. И още децентрализация, гарантиране на правомощия на районните кметове и създаване на районни съвети.
Последното звучи доста ретро и вече бе пробвано в едно друго време.
– Ако има нещо, което е добро, то трябва да се вземе. Далеч съм от мисълта, че държави от ЕС, в които има такива съвети, са комунистически. Това е модел на управление, а идеята е, че когато трябва да се решава нещо просто, свързано с проблем на даден квартал, не е необходимо да се занимава целият общински съвет с него. Сега дневният ред на общинския съвет е изпълнен с технически точки, които по никакъв начин не са правене на политика. Свидетели сме на успешния опит на Борисов да превърне един общински съвет (с малки изключения, каквото е групата на Синята коалиция) в бездушна машина за гласуване на административни преписки, а не в политически орган. Много рядко се гласуват наредби и решения, не се прави политика, няма иницииране на законодателни промени. Има регулационни преписки – мести се границата на имот Х с имот У. Това могат да го решават районни съвети, в които също да има политическо представителство.
Веднага ще ви опонират, че в период на криза това е разточителство?
– Защо да е разточителство, след като това е обществена работа, която не предполага заплащане. И не предполага пълна заетост. В Германия съветите заседават два пъти седмично след работно време.
Ще ви върна в началото на разговора ни. Казахте, че акцент в програмата ви е създаването на електронна община. Не разбирам защо тогава призовахте сегашното управление да спре проекта си?
– Електронната община ще гарантира бързи и качествени услуги и ще осигури проследяването им. В нея би следвало да има регистри – за собствеността, за задълженията и за сключените договори, както и разгърнатата форма на бюджета. Ако всичко това е достъпно и всеки може да погледне в него, биха спрели всички спекулации. В момента дори ние, районните кметове, както и общинските съветници не разполагаме с целия бюджет на общината. Това трябва да бъде извадено и по различни разрези данните да са напълно достъпни.
Критикувах проекта за електронна община, по който сега се работи, защото концепцията е сбъркана. Обявиха буквално в 12 без 5 обществена поръчка за основния модул. Електронната община, както я вижда управлението в момента, е някакъв само задоволителен инструмент – нещо, което ще ни помогне по-бързо да си прекарваме едни преписчици между нас, нещо, което ще ни спести малко разходи за хартия. А къде са ползата и публичността? В подобна система би трябвало да са заложени отворените данни, което вече е стандарт за повечето правителства и общини в Западна Европа. Ако сега влезем в сайта на английското правителство, ще видим всеки паунд къде е отишъл. Това е много важно за гражданите. А в сегашния проект липсва задание за отворен общински съвет.
Знаете ли колко е платено до този момент по изпълнението на проекта за електронна община?
– Дотук са изхарчени близо 4 млн. лева. Получил ги е избраният системен интегратор, чиято задача е да проучи ситуацията и да пише задачи за следващите конкурси. До този момент не сме видели конкретен резултат от неговата работа. Столичната община е със стария си сайт, решенията на общинския съвет са сканирани, за да не може да ги търсите – има картинка, а текст не можете да намерите.
Кой е системният интегратор?
– “Аксиор”. За фирмата беше писано достатъчно по медиите. Аз няма какво да я коментирам, нито ще се спирам на връзките на определени хора в нея. Това е малкият проблем обаче. Големият е, че в момента управляващите не разбират какво трябва да направят, не го и желаят, а крайният резултат може да е електронна и още по-затворена община. Опасението ми е голямо, като имам предвид специалистите, които работят по проекта. Г-жа Фандъкова отговори, че има експерти, на които се доверява. Разликата между нас е, че невинаги аз се доверявам на експерти, особено когато информационните експерти са от народната милиция. Знам, че г-жа Фандъкова има добра воля, нека да прецени внимателно дали на този тип експерти трябва да се довери и какво ще постигне. Идеята е да се постигне прозрачност. Електронната община е много повече от бързо изпълнение на услуги. Тя е разговорът за доверието между администрацията и гражданите. Тя е нещото, което ще извади на светло всички инвестиции. Нещото, което ще показва, че когато сме продали пет имота на общината, парите не са отишли някъде, а са били инвестирани.
Последно, бих искала да ви попитам очаквате ли Стефан Софиянски да се откаже от участие в кметската надпревара, както го призовахте?
– Не търся непременно отказване, а го призовах да се оттегли, защото не мога да търпя непоследователност. От една страна, той се заявява като изключително рязка алтернатива на Борисов, от друга страна, се опитва да разцепва десния вот в София, където е мястото за започване на промяната в България. Промяната ГЕРБ да спре да управлява ще започне от София и това много добре се знае от всички и не е нужно да имаш дълъг политически опит дори. Така че последователността би била г-н Софиянски да заяви какво всъщност прави. Вярвам, че той реалистично преценява шансовете, които има, и въпрос на политическа логика е да прецени какъв е приоритетът му – наистина ли иска промяна в управлението, или желае просто раздробяване на вота. Няма политическа логика да се оказва подкрепа за кандидата на Синята коалиция за президент, а да не се оказва за кандидата за кмет.
Портретна снимка на две колони – Прошко Прошков е роден на 31 август 1974 г. в София. Завършил е Техническия университет-София и е инженер по автоматика и системотехника. Работи в продължение на четири години по проект на “Дойче бан” (немските железници) за оптимизиране на транспорта. Бил е научен изследовател и софтуерен аналитик в Техническия университет-Берлин.Прошков е един от учредителите на ДСБ. През 2007 г. става член на софийското ръководство на партията. Същата година печели изборите за кмет на район “Лозенец”.