Взаимните фондове в България преминаха прага от 8.5 милиарда евро, а Източна Европа се очертава като едно от най-горещите места за инвестиции на световната финансова карта. На този фон глобалната икономика навлиза в ключова есен, белязана от високи лихвени проценти, геополитическо напрежение, предстоящи междинни избори в САЩ и забавяне в ядрата на Западна Европа. Това коментира съоснователят на „Скай Управление на активи“ Владислав Панев в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Цветослав Цачев.

Интересът към управляващите фондове дружества в България отбелязва рекордни нива през последните години. Според Владислав Панев този тренд се дължи както на постигнатите добри резултати, така и на липсата на доходност по традиционните банкови депозити при все още осезаема инфлация.

„Нормално парите трябва да се въртят, за да се движи и икономиката в здраве… Виждаме, че има интерес към фондовата индустрия в България през последните години, засилен интерес, поради резултатите най-вече. Вижда се, че от една страна банковите депозити са на нулеви лихвени нива, от втора страна инфлацията е все така над средната за България – за хората е нормално да търсят алтернатива на спестяванията си.“

Панев подчертава, че докато пазарът на недвижими имоти показва признаци на прегряване и изисква голям начален капитал, взаимните фондове предлагат по-достъпна и гъвкава инвестиционна форма. Според него капиталовите пазари и конкретно взаимните фондове са добра форма за инвестиция, при която има определено ниво на риск, но в дългосрочен план този риск се отплаща.

Голяма част от притока на капитали в България е насочен към консервативни облигационни фондове и международни акции, управлявани включително от банкови управляващи дружества. Докато глобалните акции носят средно около 9% от началото на годината, регионалните фондове в акции постигат средно 17%, а отделни силни пазари отбелязват скок от до 40%.

Възходът на Източна Европа и разминаването със Запада

Докато водещи европейски икономики като Германия изпитват затруднения, символизирани от съкращенията в гиганти като Bosch и свиването в автомобилния сектор, държавите от Централна и Източна Европа демонстрират фундаментална стабилност. Страни като Полша, Румъния и България се радват на силен ръст на борсите, ниски нива на държавен дълг и стабилна банкова система.

„Аз мисля, че Източна Европа е в доста по-добро финансово здраве от Западна Европа, ако съпоставим двете части на Европейския съюз конкретно. И като бюджети, банкова система, и като макро стабилност, ниво на държавния дълг. Знаете, че тук в Източна Европа, имам предвид между България и Полша, всички тези държави, дългът средно сигурно е 40% от брутния вътрешен продукт. На Запад имаме страни със 100% и повече.“

В Румъния, въпреки че макроикономически страната е изправена пред голям бюджетен дефицит и риск за кредитния си рейтинг, борсовият индекс бележи силен ръст благодарение на листваните държавни енергийни компании като Hidroelectrica, които реализират рекордни печалби от високите цени на електроенергията. 

В Гърция пък се наблюдава драматична промяна спрямо кризата отпреди 15 години. Благодарение на проведените структурни реформи и приватизация, днес страната реализира първични бюджетни излишъци, а котировките на нейната борса се представят значително по-убедително спрямо френските и германските пазари.

Рискът от пречупване на тренда на пазара на труда

Въпреки че в момента Източна Европа се радва на исторически ниски нива на безработица и дори внася десетки хиляди работници от чужбина, на хоризонта се появяват първите сериозни сигнали за потенциално обръщане на тази тенденция. Проблемите в германската автомобилна индустрия, затварянето на производства, оптимизирането на разходите и бързото навлизане на изкуствения интелект в редица сектори създават рискови фактори за заетостта в региона.

„Това, което представлява риск, естествено е нарастването на безработицата. Първо, тя е на исторически ниски нива. В момента продължаваме да вкарваме 10 000 работници от чужбина годишно. Но този тренд като че ли може да се пречупи заради затварянето на заводи, оптимизация на разходи, залиняването на германската автомобилна индустрия, намаляване на разходи заради изкуствения интелект, който преобразява доста индустрии, далеч от IT индустрията в световен мащаб. Така че тренд към увеличение на безработицата е възможен в региона на Източна Европа, независимо че само преди една година ни се струваше невъзможен.“

Еврозоната и българският фондов пазар

Девет месеца след влизането на България в еврозоната Българската фондова борса показва устойчивост, като месец август приключи с позитивен импулс. Според Панев пазарът у нас се обогатява с качествени компании с добро корпоративно управление. Като пример той посочва Shelly Group, която стартира от ниски нива и се разви до мащабна международна продажба, генерираща сериозна ликвидност.

Сред основните катализатори за българския капиталов пазар през следващите месеци се очертават планираният анализ на правителството за пускане на дялове от държавни енергийни дружества на борсата, както и въвеждането на облекчена процедура за покупка на държавни ценни книжа от физически лица, което ще предложи ясна алтернатива на банковите депозити.

Мултифондовете в България: Важен избор за вложителите

От 1 септември започна важен етап за втория стълб на пенсионното осигуряване у нас с въвеждането на мултифондовете. Около 4.5 милиона българи разполагат с прозорец до декември, за да заявят своя избор между три профила на риск: динамичен с до 90% акции, балансиран и консервативен. По подразбиране лицата до 50 години се разпределят в динамичен фонд, а наближаващите пенсиониране — в балансиран или консервативен.

Споделяйки личния си избор като инвеститор, Владислав Панев подчерта ролята на акциите като защита срещу инфлацията. Според Панев представянето на фондовите пазари през следващите 15–20 години ще изпревари това на облигационните пазари, а при висока инфлационна среда акциите винаги са били една от основните защити на спестяванията.

Есента на рисковете: Лихви, петрол и геополитика

Навлизането в есенния сезон носи значителни предизвикателства пред глобалните инвеститори. В САЩ доходността по 10-годишните облигации се доближава до 5% — нива, невиждани от десетилетия. За първи път от години във Федералния резерв се коментират рискове от задържане или дори повишение на лихвите, а не тяхното бързо намаление. Същевременно американският държавен дълг наближава 40 трилиона долара, което упражнява силен натиск върху цените на облигациите по света.

Продължаващите конфликти в Близкия изток и Украйна поддържат цените на суровините и суровия петрол високи, а ниската запълняемост на газовите хранилища в Европа създава допълнителна несигурност. В отговор Европа пренасочва сериозен ресурс към отбраната, където разходите се очаква да достигнат 450 милиарда евро тази година и 800 милиарда евро до 2030 година. Наред с това предстоящите междинни избори за Конгреса в САЩ на 3 ноември ще пренаредят политическото статукво и ще отиграят нови сценарии на финансовите пазари.

„В САЩ 10 годишните държавни книжа вече са на близо 5% се търгуват, което е ниво, което не е стигано с десетилетия. Което означава, че инвеститорите биха търсили по-висока доходност. Ако пазарите не я удовлетворят, това би предизвикало проблеми за тях и за световната економика… Бъдещо печатане на пари, да кажем, вливане на ликвидност в системата, ще означава и обезценяване на парите. Което е проблем за хората със спестявания, които държат парите на 0% лихва в банката. Ако инфлацията продължава да бъде над нормалните нива, това е много сериозен проблем за хората, които цял живот са спестявали.“

Източник: www.bloomberg.bg