Веселин Методиев – Субсидиите за партиите

(+видео)

Водеща: Гости на „Денят започва“ са депутатът от „Синята коалиция“ Веселин Методиев и независимият депутат Корман Исмаилов. Добро утро и на двама ви. Здравейте. Г-н Методиев, направо на въпроса, ратувате, настоявате за промени в закона за политическите партии, така че да се забрани сега действащият принцип субсидията да следва депутата. Защо?

Веселин Методиев: Субсидията следва ученика. Всеки ученик си има своето семейство, своите родители, те избират училището, като порасне той самият може да си избере гимназията и т.н., т.е. това е лична воля и този принцип има смисъл. Парламентарната демокрация в последните 250 години, откакто съществува в Европа, е измислена през политическите партии. Дали това е най-доброто или не е най-доброто, можем да спорим много дълго, но този е историческият факт. Демокрацията съществува само при условие, че хората на избори проявяват воля, гласуват за определени партии и техните представители и ги изпращат в парламента, т.е. идеята за субсидията е идея за укрепване на многопартийната парламентарна демокрация. Тя не е свързана персонално с хората, които ставаме политици. Тя е свързана с институциите, които не трябва да бъдат зависими от неясни дарения, а трябва да бъдат финансирани по един прозрачен път. И този прозрачен път, който е намерен през 2001 г., в началото, при изменението на закона за партиите, е спрямо броя гласове да се получава конкретна сума. Изчислена е в годините от инфлационните процеси и до днес е стигнала тези си размери. Другото е т.нар. номадство. Казахме няма да номадстват депутатите, т.е. ако някой депутат напусне група или бъде изключен, защото, между другото, това са две доста различни хипотези. . .

Водещ: Да.

В. Методиев: . . . то той има правото да си бъде независим народен представител, безспорно, защото това е част от нашата конституция, от това парламентарно устройство в Европа, за което аз говоря, но не може да номадстват парите. Значи, не може да направи партия и парламентарна група, а може да носи пари със себе си. Това е абсурд, който законът между другото е допуснал 2005 г. със своите изменения. Грешката е оттогава.

Водеща: Само да ви питам, ако днес „Синята коалиция“ беше управляваща партия и малко не ви достигаха депутати, за да имате мнозинство в Народното събрание, щяхте ли да твърдите и днес същото, че това е. . .

В. Методиев: Абсолютно:

Водеща: . . . политическа корупция, убеден сте?

В. Методиев: Абсолютно. Разбира се. Ще ви го кажа даже в конкретен текст, т.е. не с нас, защото ние в момента не сме управляващи. Аз зная, че г-жа Меркел е казала на г-н Борисов в началото на мандата, че ако тя е имала нужда от три гласа, за да постигне мнозинство в Бундестага, е щяла да сключи коалиционно споразумение и му се, така, радва на храбростта, че той тръгва с правителство на малцинството. Да управляваш с правителство на малцинство е изключително трудно нещо, изключително трудно, особено в състояние на криза, така че да се търси подкрепа, няма лошо. Аз не говоря за това. Аз говоря за това да не номадстват пари, защото тогава тази подкрепа се оказва, че може да е срещу пари, т.е. парите тръгват към партията, през партията отиват към човека. Човекът взима, примерно, 10 пъти повече, отколкото един обикновен народен представител. Това е ужасът и това не трябва да се допуска.

Водеща: Добре. Да попитаме г-н Исмаилов, добро утро и на вас. Номадствате ли срещу пари, както казва г-н Методиев? Всъщност какво стана със субсидията, която водите след себе си, след като напуснахте „Движението за права и свободи“? Декларирахте ли принадлежност към някоя от другите парламентарни групи или?

Корман Исмаилов: С това уточнение, че. . . извинявам се, аз не напуснах, а бях изключен, а що се касае до номадство, тази дума се опитва да бъде заредена с някакъв негативизъм, докато аз я разбирам като по-свободни, по-независими хора. Противопоставям я на крепостни селяни, защото аз съм съгласен с много от нещата, които каза г-н Методиев, обаче така се получава, че политическите партии се превръщат в едни политически монополи и концентрацията на ресурса, непрозрачното управление и когато имаме едни авторитарни, еднолични ръководства и управления, тогава процесът буксува. Много е важно процесът да бъде прозрачен, финансирането да бъде прозрачно. Може да говорим за купуване на народни представители, но може да говорим и за скрити сделки между политически партии, в т.ч. и в коалиция, а там също става въпрос за интереси и за големи пари и смятам, че много по-лесно се контролират финансовите потоци, когато става въпрос за физическо лице. Един народен представител, ако има счетоводител и ги отчита през партията, разбира се, но когато той е изключен или пък партиите така правят, че да няма независими, да няма малки партии, не е в техен интерес по-големите, по-мощни партии. А в случая тези, които бяха изключени, тези които напуснаха, с дейността си, с информацията, която изнасят… и това е реално един спор, който трябва да продължи, важен за демократизирането на точно на този тип партии, защото концентрацията на този ресурс и на всички останали ресурси, с които партиите разполагат, и когато те са в ръцете на един лидер и малка група около него, когато те определят кой да сложат в листите и колко финансиране да му отпуснат за предизборна кампания, тогава значи, че се къса демократичният процес и зависимостта от избирателите.

Водеща: Не ми отговорихте на въпроса. Само да чуя г-н Методиев за секунда и ще ви го задам за втори път.

В. Методиев: Вижте, г-н Исмаилов мечтае за една идеална ситуация, в която политическите партии да се ръководят от хора, които са изключително честни и почтени и които на техните конгреси, националните събрания и прочие излъчват един изключителен национален елит. Това е хубаво нещо, но е мечта. Нямало го е в България при условията на демокрация, няма го и в Европа. Партиите и техните лидери представляват частите от обществото, на които са политически представители, и във висока степен покриват изисквания, които им се поставят от тези хора. Дали това ще бъде Движението за права и свободи с неговото ръководство, дали това ще бъде ГЕРБ с неговото ръководство, със съответните лидери, дали това ще бъде Демократи за силна България с г-н Костов начело, това са различни партии, различни хора ни подкрепят. Въпросът не е в това, това е друга тема. Въпросът е, когато държавата дава пари за да укрепва многопартийната парламентарна демокрация, или я имаме, или я нямаме, в смисъл, ако не я искаме, да си върнем комунизма. Но като искаме тази демокрация и като сме решили финансово да я стабилизираме, това е пътят. Субсидията се дава заради избирателите, не се дава заради депутатите. На депутатите се дават заплати, дали са големи или малки е друга тема. . .

Водещ: Да.

Водеща: Да.

В. Методиев: Дават им допълнителни пари, които, дали са много или малко, са друга тема, но нямат нищо общо с този принцип, първият.

Водещ: Така е наистина, така е.

Водеща: В този смисъл не разбрах, г-н Исмаилов, наистина какво се случва със субсидията, която вие водите след себе си.

К. Исмаилов: Да, не ви отговорих. Не съм подал декларация към нито една партия, парламентарна и извънпарламентарна, за принадлежност, така че субсидията ми да отиде към нея. За мен законът позволява това нещо и е много важно това нещо да става прозрачно. И особено независимите народни представители знаем, че шестима декларираха подкрепа за правителството, не само в страната, дори и пред европейските партньори и партийни семейства. Много е важно те публично да покажат тези свои декларации, ако са влезли в някакво политическо споразумение, според мен, с управляващите, то да бъде публично. Примерно, ние се договаряме да подкрепяме правителството във вотовете на доверие.

Водеща: А вие кого подкрепяте, след като не сте подписал такава декларация?

К. Исмаилов: Аз гласувах изцяло по съвест, гласувах „въздържал се“ на вота, на последния вот на недоверие, и в момента мога да кажа, че абсолютно гласувам по съвест и свободно, без никаква зависимост.

Водеща: Вярно ли е, че сте предлагал субсидията си на „Синята коалиция“, пък „Синята коалиция казала не, благодаря?

К. Исмаилов: Значи проведох един разговор, просто предварителен разговор с г-н Агов, и това беше, просто това беше. Не съм предлагал и не ми е предлагано да подпишем някакво споразумение или. . .

Водеща: Разговорът в какъв смисъл беше, вие потърсихте г-н Агов, за да му кажете какво?

К. Исмаилов: Аз. . . поговорихме с него как те гледат като партия, тъй като аз съм човек с десноцентристки политически, либерални убеждения, и в общи линии поведението и позициите на „Синята коалиция“ ми допадат в парламента, и като опозиционно поведение, и като тези в икономиката и в други сфери на политиката, и това беше, така остана.

Водеща: Г-н Методиев, защо не ви допада г-н Корман Исмаилов?

В. Методиев: А напротив, на мене ми допада много. Ако искате да продължим за принципа да говорим, аз съм готов, ако искате да говорим в личен план, ще отговоря.

Водеща: Отговорете в личен план.

В. Методиев: Няма никакъв проблем. Ако г-н Корман Исмаилов се беше обърнал към мене, моят отговор щеше да е следният. Прекрасно, това, че споделяте нашите идеи, е идеално, но ние не можем да ви гарантираме никакви финансови привилегии от факта, че вие искате да съобразявате вашето политическо поведение с нас, и точка. А когато има обратния подход, ела с нас и ще уредим въпроса с парите. . .

Водеща: А вие имате ли доказателства, че ГЕРБ прави точно обратното, че користни са подбудите на управляващата партия?

В. Методиев: Не, аз казвам, че законът позволява да се прави това, не казвам, че се прави.

Водеща: Не, защото на най-високо ниво, имам предвид лидера на ДСБ, заяви, че едва ли не тези независими депутати, които сега гласуват с управляващите. . .

Водещ: Са напазарувани.

Водеща: Са напазарувани, де, че са спрени разследвания срещу тях. Това са сериозни обвинения, за които, надявам се, имате доказателства.

Водещ: Призовки…

В. Методиев: Когато цитирате г-н Костов, ще ви моля да бъдете коректни. Това за призовките е вярно. За напазаруване… глаголът не е негов.

Водещ: Е, не, добре, глаголът не е негов, хубаво, разбира се, не ставаше дума за буквален цитат.

В. Методиев: Но това, което г-н Костов и г-н Гяуров казаха пред вашите колеги, е нашето настояване, на „Синята коалиция“, Сметната палата да направи проверка, защото това е счетоводен въпрос, дали пари, извън субсидията на ГЕРБ, са влезли в Политическа партия ГЕРБ и дали някакви пари от Политическа партия ГЕРБ са тръгнали към независими депутати, това е нашето искане. Дали го има, дали го няма, затова имаме държава, затова имаме институции, да се заемат с тази цел, това не е работа на „Синята коалиция“. Така че отговорът е този и той е съвсем ясен. По отношение на политическата подкрепа, това е другият въпрос, за който тази свобода, за която говори г-н Корман Исмаилов, аз лично я приветствам.

Водеща: Добре. Последен въпрос към г-н Исмаилов. Чувствате ли, че независим депутат вече е мръсна дума и въобще дължите ли някакво обяснение на тези хора, които са гласували за вас в качеството ви на кандидат-депутат от Движението за права и свободи?

К. Исмаилов: Не, напротив, не мисля, че е мръсна дума и самото моето усещане като независим, два пъти повече, с оглед свободата, която имаш, се повишава и отговорността ти към избирателите, към поведението на партиите, в т. ч. опозиция и управляващи, и можеш да погледнеш процесите от един малко по-безпристрастен ъгъл, защото много силно е залитането, липсва много често диалогът между управляващи и опозиция, и от това страда обществото като цяло.

Водеща: Добре. Благодаря ви за този анализ.