Веселин Методиев: ДСБ настоява президентът Първанов да потвърди или отхвърли бил ли е агент “Гоце”

Водещ Бойко Василев: …Сега по темата на седмицата, която мина под знака на досиетата. И понеже смятам, че журналистът честно трябва да каже какво разбира и какво не разбира, аз ще кажа следното: Оттук нататък не можем да се правим, че нищо не се е случило. Духът е пуснат от бутилката и нещо трябва да се направи. Разбирам, че досиетата трябва да бъдат отворени напълно. Не разбирам обаче готови ли сме да изслушаме всичко това. Готови ли сме то да ни залее? Разбирам също така онези, които казват, че не се интересуват от досиетата, особено моето поколение и тези след нас. За тях това е сюжет на безразличието. Но не разбирам защо, ако те са прави, мръсното бельо продължава да ни вълнува, а и опитите за шантаж с него не спират. И накрая разбирам аргументите на тези, които настояват досиетата да бъдат унищожени или забравени, защото са доста опоскани. Не разбирам обаче как може да се спре дотук след събитията от последните дни. Но най-вече не разбирам отсъствието на какъвто и да било морален ъгъл в обсъжданията. Разговорът кое е добро, кое е компромис и кое е чисто зло – такъв разговор липсва. Силно се надявам това да е случайно. Ето това са нещата, които разбирам и не разбирам. Надявам се да помогнат събеседниците тази вечер – народните представители Илияна Йотова от „Коалиция за България“ и Веселин Методиев, заместник-председател на „Демократи за силна България“. Ще включим в този разговор и Пламен Панайотов, заместник-председател на НДСВ. Добър вечер. Срещата с историята не е много приятна, господин Методиев?

В. Методиев, заместник-председател на ДСБ: Да, има в историята и добро и зло. Има в историята и компромиси. В смисъл историята е населена с хора. Тя не може да бъде друга. И това, което се случва според мен, преди да преминем към това, което вие призовавате към някаква оценка на добро и зло, все пак трябва да кажем една фактология. Това, което аз видях е една злоупотреба с власт в последните 10 дни от министър Петков. Появяването на 10 имена, избрани от ваша колега, след което се появява информация за четирима сътрудници на бившите тайни служби, а след това се появява писмо от същия този министър с извинение към част от тези сътрудници, доколкото си спомням към г-н Тошо Тошев, на в. „Труд“ главния редактор. И след това чуваме от ваш колега изповед. И всичко това, както вие сам казахте, се случва в ситуация, която според мен поне за първи път в тези 15 години, така масово се говори отворете всички документи. Аз нямам спомен за тези 15 години вестниците да са със заглавие над главата на вестника „Отворете всички досиета“, да излизат непрекъснато неправителствени организации, включително Съюз на издателите със същия призив. За първи път като че ли има такова огромно желание да се отворят всички досиета.

Водещ: Значи след малко ще говорим какво да се прави, защото това е основният въпрос. Но все пак, госпожо Йотова, как почувствахте всички?

Илияна Йотова, ПГ на „Коалиция за България“: Господин Василев, страхувам се, че и тази вечер, така както тръгнахме, няма да можем да проведем разговор по въпросите, които се съдържаха във вашето експозе. Говорим за добро и зло това са морални категории. Говорим за исторически факти и вместо да поразсъждаваме как да излезем от цялата тази ситуация, започваме един разговор с квалификации – министър Петков злоупотребявал с власт, тези били разкрити, на тези им се бил извинил, на тези не им се бил извинил. Няма така да решим нищо, ако продължаваме, както не сме го решили тези близо 16 години.

Водещ: Добре, хайде да разсъждаваме върху това.

И. Йотова: Моят извод, защото попитахте какъв е моят извод, от всичкото това, което чух за последните десетина дни, има една много горчива поука в България обществото, институциите за съжаление не сме готови за този разговор. Това е моята лична оценка. Казвам за съжаление, защото от 1990 година и като журналист, и след това в политиката следя този въпрос. Имаше безкрайно много опити той да бъде решен в една или в друга посока и винаги това се израждаше в чисто партийни пристрастия и партийна политика. Това е…

Водещ: Добре, какво…

И. Йотова: …това е сега, ако сме отговорни политически…

Водещ: …Какво да се направи? Да, хайде да видим какво да се направи.

И. Йотова: …сили, трябва да продължим оттук нататък.

Водещ: Хайде да видим какво да се направи. Питам Илиана Йотова – политик и журналист.

И. Йотова: Ще ми позволиш само още едно изречение. Какво да се направи? Всъщност има един закон от 1997 година. Сигурно си спомнят мнозина, че след като правителството на Иван Костов дойде на власт, след всичкото това, което се случи януари 1997 година, един от първите приоритетни закони беше за начина за отваряне на досиетата. 2002 година има Закон за класифицираната информация, който би трябвало да реши цялата тази проблематика. В този закон, който и до ден-днешен не действа, ясно е записано, че тези материали, които са вече освободени от грифове секретни, строго секретни и т.н. и могат да станат публично достояние, трябва да отидат в Държавния архив и оттам нататък всеки да има достъп до тях. Това е истината за нещата.

Какво се получи на практика. На практика се получава така, че ние в момента спорим не по това какво трябва да правим, а по един изключително недостоен начин се замеряме в публичното пространство с документи или с части от тези документи, защото в крайна сметка никой не знае до каква степен те са пълни, какво от тях е унищожено, какво е останало. И всъщност тогава, когато трябваше да насочим цялата си енергия за тези няколко месеца в друга посока, която да осигурява бъдещето и на нас, и на децата ни, ние се наведохме в тази тиня. Извинявам се на вас и на зрителите за този израз. И затова смятам, че темата, която обявихте за разговора с господи Панайотов, е много по-ценната тема, отколкото тази, по която се явяваме тази вечер с господин Методиев.

Водещ: Вие ще говорите и по други неща, не само за това. Но искам все пак да зададем този въпрос съвсем отчетливо, използвайки и другите ви професии, защото вие не сте само политици. Веселин Методиев – политик и историк. Какво се прави според вас?

В. Методиев: Според мен има дискусия, която е адекватна в тези дни, в която участват юристи и се твърди, че има решения на Конституционния съд, на Върховния съд, които определят възможностите да се действа в рамките на Закона за класифицираната информация, както каза госпожа Йотова, и които казват, че без специален закон този въпрос не може да бъде решен нормативно.

Водещ: Тоест да правим още един закон?

В. Методиев: Законът, който функционираше в продължение на няколко години, беше отменен през 2002-ра именно със Закона за класифицираната информация. А за да може кратко и бързо, да не бъде дълго, ще го кажа през пример, който е далече от архивите и от историята, нека ми бъде позволено.

Когато отидете на лекар и ви кажат, че трябва да пиете антибиотик 5 дни, а вие го пиете 2 дни, първо, вие не се лекувате, второ, си заразявате организма с този антибиотик и след това трябва да го пиете отново пак 5 дни. От тази гледна точка мисля, че в дискусията трябва ли закон или не трябва аргументите трябва да бъдат казани и решението да бъде взето бързо. Защото аз съм съгласен, че темата за европейската интеграция за зло или добро е свързана и с тази тема.

Водещ: Добре. Пламен Панайотов, политик и юрист?

Пламен Панайотов, заместник-председател на НДСВ: Господин Василев, НДСВ има принципна позиция по този въпрос и тази принципна позиция доведе именно до приемането на Закона за класифицираната информация. Ние считаме, че, както и госпожа Йотова посочи, когато една информация се декласифицира по съответния в закона ред тя трябва да бъде предоставена, независимо дали става дума за досиета или някакви други документи, на Държавния архив и там вече има един специален ред, също по закон, който дава възможност на всяко заинтересовано лице или пък на всеки български гражданин, който има желанието да се запознае със съответните документи, да го стори. И именно в изпълнение на тази наша принципна позиция ние така подходихме в предходното правителство, оглавявано от лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски. Знаете, че след влизането на закона в сила, всичко онова, което беше декласифицирано като информация в архива на Министерския съвет, отиде в Държавния архив. И както всички зрители знаят, това не породи никаква конфликтност в обществото, нямаше никакви скандали. Този пример трябва да се следва от всички останали държавни институции.

Водещ: Добре.

И. Йотова: Между другото, господин Василев, само ако позволите, не сме далеч от мисълта, ако пък чак толкова е необходимо да се създаде още един допълнителен орган, който да регламентира по някакъв начин и да извършва цялата тази дейност, би могло да се помисли и по този въпрос. Тази вечер трябва да стане ясно желанието на Българската социалистическа партия, след като вече сме тръгнали по този път, да не спираме, както спряхме 1997 година, 1998, 1099. Защото какво се получи тогава? Част от тези материали бяха дадени на показ, под един знаменател доносници – хора, които са работили за интересите на България, бяха оплюти, без да се направи никакво разграничение. Тези хора съвсем съзнателно естествено се обидиха и ние сме с огромен дълг към тях, защото те са изпълнявали своя граждански дълг. Не искам това да става още веднъж. Затова или трябва да има такава комисия, създадена достатъчно на ясна принципна основа, за да извърши тази работа, или просто да си отиват нещата в Държавния архив.

Водещ: Можете ли кратко и ясно да кажете подкрепя ли вашата партия своя вътрешен министър Румен Петков и одобрява ли действията му?

И. Йотова: При Румен Петков се създаде един прецедент. Към него беше отправено едно писмо и той отговори на това писмо. Ако питате за моето лично мнение, начинът, по който беше представена информацията във връзка с тази заявка, не беше в най-добрия вариант, да не кажа много лош. Това е личното ми мнение. Защото аз неслучайно започнах с това, че след като имаш пълното съзнание, че нито институциите, нито общественото мнение, нито гражданите на страната са готови за такъв дебат, изключително внимателно и прецизно трябва да пипаш тази информация.

Водещ: Защо, господин Методиев, като бяхте на власт, вие свършихте само половината работа? Защо дадохте само половината антибиотик?

В. Методиев: Защото антибиотикът не можеше да се изпие за тези 4 години, наистина.

Водещ: Е, как не можеше да се изпие?

В. Методиев: Ще ви кажа, за да има представа вече извън метафората с лекарствата. Около 60 хиляди са досиетата, които са проверявани в тези 4 години. Около 1000, над 1500 са дейците, свързани с политически постове в централната власт, които са проверявани и за които е изнесена информация.

Водещ: Малко преди изборите повечето от тях. Малко преди изборите повечето от тях.

В. Методиев: Някои от тях, повечето може би, няма да споря, защото ще нарушим може би ритъма на предаването, в самото начало на управлението, т.е. през есента на 1997 година.

Водещ: Със скрити досиета обаче тогава.

В. Методиев: С решение на Конституционния съд. Това е така. И това решение на Конституционния съд днес, понеже говорим занапред, въпреки че непрекъснато се връщаме назад, днес това решение на Конституционния съд би трябвало също да е пред очите ни, когато взимаме принципната си позиция занапред.

Водещ: Добре. Защо…

В. Методиев: От тази гледна точка, завършвам, е необходимо да се направи според нас нов закон.

Водещ: А не ви ли прави впечатление, че досиетата са по-болезнена тема за десницата, отколкото за левицата в България, и защо?

В. Методиев: Засега те са болезнен въпрос за цялото българско общество за целия период на посткомунизма. Защото са инструмент, доказващ това, което се наричаше навремето „империя на злото“.

Водещ: А, обаче, ето…

И. Йотова: Господин Василев, тук съм длъжна да се намеся. Всъщност една от причините да не се изпие до края антибиотикът и да се прекъсне на средата по времето на управлението на господин Костов …

В. Методиев: През 2002 година.

И. Йотова: …беше точно това, че …

В. Методиев: Тогава не управляваше господин Костов. Да бъдем коректни към фактите.

И. Йотова: Малко преди това този протест беше започнал, господин Методиев. Беше това, че в крайна сметка много точно ги посъветваха управляващите тогава, че този процес и тези неща, които те извършват, вреди повече на Съюза на демократичните сили тогавашни, нямаше ДСБ, отколкото на Българската социалистическа партия. Ние, в интерес на истината, никога не сме имали проблем вътрешнопартиен.

Но бих искала само за секунда да иззема от твоите функции и да попитам господин Методиев един въпрос. Точно в тези далечни години, в които това ми беше и работата и следях цялата информация, която излизаше в публичното пространство, господин Методиев, имаше един много любопитен процес, който вие някак си много бързо прекъснахте. Тогава ставаше въпрос да се отворят досиетата и на политическите процеси в страната. Вие сте историк човек, обяснете ми защо не го направихте? Беше изтекла давността. Говоря и за процеса срещу Трайчо Костов, и за Коста Лулчев, и Никола Петков, ако щете. Защо не го направихте? Това за мен са много по-важни неща, отколкото конкретното досие на конкретната личност. Това би могло да помогне много за учебниците по история, както казахте преди малко.

В. Методиев: Аз имах очакване, че госпожа Йотова ще ми зададе въпрос. Не знам защо и явно не съм се лъгал.

И. Йотова: Ами той ме познава…

Водещ: Е, журналистът си е журналист.

В. Методиев: С най-голямо удоволствие ще ви отговоря, разбира се. Има една поредица на Главно управление на архивите, „Архивите говорят“ се казва. Там са издадени тези процеси. Издадени са горяните, процесът срещу горяните. Издадена е цялата документация около процеса срещу Трайчо Костов, с която разполага архивът на Българската комунистическа партия, който в момента се намира в Държавния архив. Издадени са документи, свързани с разгрома върху опозицията 1945,1946, 1947 година. Този период от нашето минало е относително проучван в тези години.

Почти…

Водещ: Аз обаче да ви питам…

И. Йотова: Относително, да.

В. Методиев: …почти не е пипан обаче следващият период, от 50-те години насетне. Тоест живите българи не знаем, изключвам колегията историци, които се занимават професионално, не знаем какво се е случвало, освен личния си житейски опит – семеен, на близките ни. Няма оценка историографска поради липса на извори, исторически документи.

Водещ: Ето, вие сте кандидат-президент на ДСБ – връщам се тук. Как си представяте още една кампания под знака на досиетата? Кажете също така кратко и ясно ще бъде ли това оръжието на вашата партия?

В. Методиев: Не може да бъде това оръжието, защото президентската кампания е свързана с много по-висок въпрос и това е за националното самочувствие на българите. Президентът на страната в крайна сметка е държавен глава. Политиката, която върши той, е политика на национално достойнство.

Водещ: Не, можете ли да кажете…

В. Методиев: Елемент от тази политика ще бъде и в този въпрос, той е безспорен.

Водещ: …категорично, с да или не, ще размахвате ли такъв тип оръжие, аз това исках да попитам.

В. Методиев: Глаголът размахвам към себе си не мога да си го представя. Вие ме познавате отдавна. Казвам съвсем съзнателно обаче, че този процес на изучаване на миналото не може да свърши бързо, не може да свърши за един ден, за един месец. Ще ви дам пример от днешния ден. Идвайки насам, вкъщи гледах новини по една друга телевизия, няма да кажа коя, за да не правя реклама, частна телевизия, в която една от новините беше, че днес в Чехия страна, която има закон от 1991-ва, са разкрити над 1500 папки от разузнавателното управление на тази държава преди 1989 година. Вижте за какъв дълъг процес на изследователска работа става дума. Затова казвам, че според мен прекратяването на закона през 2002 година е спряло процеса.

Водещ: Госпожо Йотова, също няколко кратки въпроса към вас. Ще помоля за кратък отговор.

И. Йотова: Само че аз дължа един отговор преди това на зрителите, господин Василев.

Водещ: Да.

И. Йотова: Разбира се, че господин Методиев е прав като казва, че тази част от досиетата няма да бъде елемент тепърва в президентската кампания, защото те вече го направиха елемент от президентската кампания, или той може би се различава от мнението на своя лидер Иван Костов. Спирам дотук по този въпрос и чакам другите.

Водещ: Добре. Ето няколко такива въпроса.

В. Методиев: Не, не, тоя отговор е лесен. За президента на страната в медиите се появява информация, че имал сътрудничество с бившите тайни служби под псевдонима „Гоце“. Това, което ДСБ направи преди няколко дни, е да го помоли той да потвърди или да отхвърли това нещо. Нищо повече.

Водещ: Две комисии са го проверявали от вашите правителства.

В. Методиев: Значи да отхвърли.

И. Йотова: В крайна сметка, когато господин Костов беше премиер министър, вероятно го е проверявал не два пъти, а 20 пъти. И второ, в крайна сметка ние също живеем в много малка страна и знаем как тази информация стига до медиите и се връща обратно към политиците.

Водещ: Кратки въпроси няколко. БСП отваря досиетата. Как ви звучи една такава новина? Искате ли я?

И. Йотова: Да, искаме я. Ние сме на мнение, че оттук нататък този въпрос не можем да го забравим. Този проблем не можем да го забравим. Искаме обаче правила и регламент …

Водещ: Това беше ясен отговор.

И. Йотова: Това, което съм категорично против е, че не може тази информация да се подава избирателно и на час по лъжичка.

Водещ: Това беше ясен отговор.

В. Методиев: Абсолютно съм съгласен, господин Василев. Това е упрекът към господин Петков.

Водещ: Прекрасно.

В. Методиев: Не можем на час по лъжичка без правила.

Водещ: Прекрасно. Освен досиетата днес подкрепихте базите не единодушно.

И. Йотова: Така е.

Водещ: Ще оцелеете ли след толкова мъчителни избори? Избор говоря в смисъл не избор, вот на избор, пред който се изправя една партия и един човек.

И. Йотова: Господин Василев, мъчително е ваша квалификация в случая. Искам да ви уверя, че не съществува такъв проблем в Българската социалистическа партия много отдавна, след един драматичен конгрес, когато бяха преформулирани външнополитическите приоритети на партията. Днес искам да стане ясно, категорично, че тези хора, които гласуваха против ратификацията, изразяват единствено и само своя лична позиция. Тя е различна от общото решение на Висшия съвет на Българската социалистическа партия и парламентарната група на „Коалиция за България“. Тя не изразява и нито едно мнение на партийна структура в страната, поне официално депозирано във Висшия съвет. Оттук нататък съображенията, по които те са го направили, уверявам ви за всеки от тях между другото са различни, си остава на тяхна съвест.

Водещ: Още един такъв избор, хайде да го наречем не мъчителен, а труден. Правилно ли ми се стори, че вие участвахте вчера в една среща, в която подкрепихте Бойко Борисов за боклука на София?

И. Йотова: Вчера аз участвах в една среща за разрешаване на проблема с кризата с отпадъците в София.

Водещ: Но подкрепихте Бойко Борисов.

И. Йотова: Бойко Борисов покани политическите сили, защото най-накрая след толкова месеци се убеди, че няма да може да реши сам този проблем и с усилията на общината. Той поиска нашата подкрепа да лобираме пред изпълнителната власт и пред ръководствата на тези политически сили заедно да се опитаме да направим нещо в тази посока, тъй като законът ясно казва, че това е изцяло задължение на кмета на една община. Вчерашната среща беше среща на добра воля. Ние отидохме да решаваме един местен проблем, какъвто е проблемът в София, независимо от квалификациите за национална проблематика и т.н. Да, отидохме да подкрепим кмета на София да се реши софийски проблем.

Водещ: Сега, аз си зададох въпросите конкретни и към вас, и към господин Методиев, но искам да опитаме да обобщим този разговор малко по-широко и да кажем, да поставим още веднъж въпроса за морал и политика. И честно да кажем, с ръка на сърцето, интересува ли ни моралът или ни интересуват моментните политически изгоди във всичко това, което правим. Господин Методиев?

В. Методиев: Слагам си ръката на сърцето и казвам, че изключително много ме вълнува въпросът с поведението в политиката. Моралът е дума, която има опасност да не бъде на мястото си. Смятам, че поведението в политиката зависи от правилата, от регламента. Ако правилата допускат злоупотреба с власт, се получават нещата, които наблюдаваме в последните дни. Ако правилата не допускат такава злоупотреба,то тогава е възможно да има морал в политиката.

Водещ: Илияна Йотова.

И. Йотова: Задължително условие, независимо от всичкото онова, което сме свикнали да смятаме за политиката и политиците че са мръсни, че това е мръсна дума, че това е мръсно занимание и т.н. Ако човек е чист пред себе си, ако взима решенията от гледна точка на собствения си морал и на морала, който изповядва политическата сила, чийто представител е, трудно може да сгреши, господин Василев. Така че… трудно обаче е и друго. В тези 15 години да говориш с морал, когато е имало стотици пъти, в които си демонстрирал точно обратното и си загубил доверието на хората точно поради тази причина. Затова днес, когато се връщаме толкова назад в историята, е хубаво още веднъж сами пред себе си да преформулираме понятието за морал. Струва ми се, че това е полезно за всички.

Водещ: Добре. Ще чакаме да видим какво ще направите. Аз ви благодаря за този разговор.