Преди няколко дни депутатите от БСП Биляна Иванова и Драгомир Стойнев са внесли законопроект за Национален депозитен оператор, малко преди края на мандата на парламента.

В синтез той предвижда създаване на публично предприятие с държавно участие, което да управлява системата за връщане на бутилки и кенчета.

Какво предлага законопроектът в детайли:

Всички фирми, които пускат на пазара депозитни опаковки, да бъдат задължени да участват.

Държавата да бъде едновременно оператор и регулатор.

Равноправно участие на рециклиращи и оползотворяващи организации, които по принцип могат да печелят от продажбата на събраните суровини и по дефиниция не би трябвало да са част от подобна система.

Основните клопки и спорни моменти, според мен, са:

Конфликт на интереси: кой ще санкционира държавното предприятие, ако то не постигне заложените цели? ниКОЙ

Финансиране: вместо бизнесът да изгради и финансира системата сам, се предвижда участие на държавния бюджет, което е пряк риск от политическо влияние и зависимости.

Роля на рециклиращите организации: възможността да печелят от събраните суровини поставя под сериозно съмнение ефективността и прозрачността на системата – изключително конфликтен момент.

Кое е много интересно обаче – този законопроект реализира на 100% идеята на министъра в оставка, но е внесен „на коляно“ от депутати от страх, без обсъждане и буквално след замразяването на дейностите на комисията, съставена още през 2022 г., без каквото и да е публично становище за нейната работа. Причината? Очевидно се тества дали ще мине „между капките“, докато паралелно се подготвя изненада.Истината е проста – всяка добра и нужна политика минава през опит да бъде опорочена, превзета и превърната в инструмент за нечии други интереси, а в крайна сметка винаги става дума за пари.

Всичко това се случва на фона на кризата с боклука в София и ролята на точно този министър от БСП и на ръководеното от него министерство по темата. Аз не вярвам на случайности.

Очевидно е и за малките деца, че в боклука се крият много, много пари, а българските потребители и общини отново остават заложници на непрозрачни и неефективни решения. Случайно? Не мисля. Следим ви и ще дадем отпор -не се съмнявайте.