Предстои да се измине последната права през месеца преди извънредните парламентарни избори, което налага всеки здравомислещ човек да се огледа в съществуващата политическа обстановка в страната, за да реши как да постъпи на 12 май – деня на гласуването. Тъй като всички, които четат подобни текстове са напълно наясно с онова, което е извън автентичната десница, тук ние ще се спрем на онова, което става тъкмо в тази част от политическото пространство. Без да влизаме в подробностите от изминалите години, които представляват тема за обемен анализ, който винаги съм готов безпристрастно да направя. Включително и за онова добро СДС, в което вероятно е живуркал някакъв Емил Кабаиванов, до момента когато Бойко Борисов и Петър Стоянов го извадиха на светло и го направиха почти медийна звезда.
В даден момент се роди Синята коалиция и се появи стабилно на сцената, благодарение на темелите, които започнаха да изграждат ДСБ и някои здрави сили от СДС, след като редица нейни лидери (включително Надежда Нейнски и Петър Стоянов) постепенно и системно я проваляха и изтърбушваха. Синята коалиция представляваше обединение на единствените две съществуващи на политическата сцена автентични десни партии. ДСБ – консервативна, стояща по вдясно и СДС – християндемократична, стояща по към центъра (нито един от споменатите вече нейни бивши лидери не се е потрудил, когато е пребивавал на ул. Раковски 134 да потърси в архива прашасалата Харта за християндемокрация, разработена по указание на Иван Костов, за да има партията своята идейна основа.
Петър Стоянов, след като се провали като лидер на СДС, се отказа от……политиката. Това обаче, въпреки направената декларация, не му попречи непочтено да се появи неколкократно на синия екран, за да направи максимални усилия да разруши Синята коалиция, като по този начин да съдейства на Б.Б. да продължава да блуждае в дясното пространство.
Надежда Нейнски, след като (преди Петър Стоянов) доказа, че не може да бъде успешен лидер на СДС и да работи за развитието на тази партия, чрез тъкмо Синята коалиция се появи в Европейския парламент. И когато Бойко Борисов обсеби фирмата СДС, където се появиха негови послушници, у нея се пръкна преди няколко месеца една фиксидея – да се създаде нова дясна партия, в която да се обединят всички политици от автентичната десница. Нека припомним, че на 10 ноември 2004г. тя вече направи един ялов опит за обединение на десницата, като събра за пръв и последен път бивши политици – седесари, за да ги “обединява”. Сега се появи нейна фракция, прераснала в съюз, за да се оформи като партия, която се регистрира за предстоящите избори под името “Синьо единство”, с претенциите да бъде двигател за създаване на въпросната нова дясна партия. При това без структури по места и без свои средства, когато от страна на ДСБ им беше подадена толерантно ръка с цел по някакъв начин да се запази неформално СК. На тъмносините бяха предоставени всички възможности, за да може всички политици, държащи за запазване на статуквото на СК да излязат заедно. Надежда Нейнски се отдръпна, като в направените изявления открои една причина, че от ДСБ не са поели ангажимент след изборите да създадат с общи условия въпросната нова дясна партия. Сякаш тук става въпрос за сливането на няколко фирми, функциониращи в пазарната икономика.
Ако дотук се спираме критично към някои лица, подвизаващи се досега в дясно автентично пространство, не може да се избегне отбелязването на някои подписки на ДСБ. Не може да се отрече, че ръководството на ДСБ има изключително успешна дейност в областта на стратегията и тактиката, използвани при симулиране пътят на развитието на България, апогей на което представлява цялата платформа на последната национална конференция. Както и при отстояването на съответните виждания с изключителна принципност и последователност в парламента и сред обществеността, чрез медиите. За съжаление беше подценена работата по изграждането на повече организационни структури и издирването на подходящи местни лидери, болеещи за реализиране партийните идеи по цялата територия на страната. Все пак в тази насока в последно време се появи известно облекчение, тъй като беше извършено преразпределение на мандата за депутати по избирателните райони, поради разместването на гласоподавателите в територията на страната, което увеличи мандатите в райони, където ДСБ има по-добро представяне.
В една такава тежка предизборна обстановка предстои да се извърши пълна мобилизация на всички истински мислещи за нормалното развитие на България, с оглед тяхното гласуване по най-правилен начин за момента, както наши довчерашни съмишленици предлагат “да се гласува за ГЕРБ, да не дойдат комунистите” или “да не се гласува, защото няма смисъл”. А ясно съзнание, че това трябва да стане с бюлетината на ДСБ.
