Преди 6 месеца приятел чужденец ме попита как е станало така, че след 7 поредни разпокъсани парламента за 5 години, българите са дали пълно мнозинство на една партия.

Отговорих му – не на партия, а на личност. На човек, за когото хладнокръвието е неотменна основа на миналото професионално превъплъщение, а и като политик излъчва уравновесеност дори само с гладката си, подредено заучена реч.

В днешния следизборен ден легендата за пилота, който хладнокръвно владее щурвала на държавата, претърпя окончателен крах.

Провалът идва не толкова от резултатите – да, загубени са двама от всеки трима гласоподаватели на Прогресивна България, но нали Йотова не е Радев и президентските избори не са парламентарни.

Провалът е в реакцията на Радев на изборния резултат – при мисълта за възможно поражение, от хладнокръвието не остана и следа. Министър-председателят на България си позволи да използва официалните информационни канали на Министерския съвет за безогледна агитация в полза на единия кандидат, придружавайки призивите си с безпочвени нападки към другия. От амплоато на обединител на нацията е останало толкова, колкото са били кемтрейлсите, изпускани от самолетите, които е управлявал (в президентската си кампания беше обещал да провери! :)). Паролите за радикализация на противопоставянето на българи срещу българи са излъчени без капка свян: Който не избере Йотова, избира войната, казва доскорошният обединител на нацията. И трябва да загуби битката на живот и смърт. (Сиреч заслужава…смърт?)

Само в рамките на шест месеца Радев замени борбата срещу олигархията с борба срещу сглобката. Вече не олигархията, а сглобката трябва да бъде пратена в небитието – това беше написано два пъти в днешното изригване, съвсем като заклинание. Милион българи гласуваха за Радев, защото им обеща да прекрати ненаситното взаимно захранване на политическа и икономическа власт, поддържано чрез задкулисни влияния върху съдебната система. Сега той ги призовава да се върнат под знамената му, за да се борят срещу митично чудовище наречено Сглобка.

Но това е подменено обещание. Войнствените призиви на Радев се оказват насочени най-много срещу онези, които разпознаха олигархията като рушител на държавността и бяха сред основните и мишени. Те успяха да изградят политическа алтернатива на сглобката, те издигнаха кандидат за президент, който въплъщава националните цели, припознати от протестната вълна от края на 2025 г.

Голяма част от тази вълна се отля в подкрепа за Радев на последните парламентарни избори; днес окончателно се видя, че той е негоден да удържа тази подкрепа.

Резултатът от втория тур на президентските избори няма да зависи от преразпределение на гласовете, подадени на първи тур. Той ще зависи от гласа на онези, които избраха Радев на 19 април, но се смутиха от симптомите на подмяна, кулминирали в днешния му институционален провал. Тези хора не са лековерни, нито наивни. На първия тур огромното мнозинство от тях си останаха вкъщи. Имаме седмица, за да им дадем знак, че българите не бива да бъдат врагове помежду си, а Андрей Гюров е кандидатът, на който могат да възложат надеждите си за почтеност и нова институционална култура.