
Тежка и неоспорима слабост на Европа (и конкретно ЕС) е липсата на единство, особено във външната политика.
Примерът с продължителните спорове кой да представлява Европа в преговори за мирно споразумение в Украйна е показателен, но не изолиран.
Постигнатото решение – за представителство от пет държави (една от които извън ЕС) плюс три институции – е някакъв напредък, но преди всичко е признак на тази слабост.
Това не е нищо ново, не е някаква неочаквана криза. Напротив – дълги години Европа изобщо няма обща външна политика, а разминаванията по време на Арабската пролет бяха много по-драматични. Европа се движи във вярна посока, но адски бавно. А времената се променят, и много бързо. Просто моделът на европейска външна политика и политика по сигурност е работил в миналото, но не работи днес.
Тук големият въпрос пред нас е какво иска България, какъв е нашият интерес. Имаме интерес Европа да е слаба и разделена, да няма външна и отбранителна политика? Отделните държави да сме заложници на каприза на външни сили – САЩ, Русия, в нашия случай – все повече и неоосманска Турция?
Моята позиция, и политиката на ДСБ, трайно стъпват на обратното разбиране. Европа трябва да намери път към единство и в дипломацията, и в отбраната. Членството в ЕС и евентуален Отбранителен съюз трябва да е достатъчна гаранция срещу всяка локална заплаха, провокация или изнудване (Както членството в НАТО, дори при Тръмп, продължава да е достатъчна гаранция срещу глобални заплахи). Европа трябва да има дипломатически и стратегически сили да осигури мира на континента без да зависи от настроенията във Вашингтон.
Ясно е, че в момента не е така. Въпросът е дали този проблем ще се разрешава, или задълбочава. Декларацията от Дъблин е стъпка – не особено малка – към разрешаване. Позицията на българското правителство – колкото и повърхностна и незначителна* да изглежда – към задълбочаването. Тя е ход против единството на Европа. И в нашето, дясно и проевропейско разбиране на политиката – против националния интерес.
*Никак не помага това, че позицията на Румен Радев беше аргументирана с тежко подмазване на Тръмп и карикатурния му преговорен екип от авери и роднини. Още по-малко помагат постоянните навеждания към Русия, Турция и Китай, които управляващите определят с русизма “мултивекторна политика”. Всъщност векторът е един – надолу…