Днес националната сигурност трябва да стои над партийните различия. Необходимо е единство около ясната оценка на заплахата, решителната защита на националните интереси и пълноценното участие на България в общата отбрана на ЕС и НАТО.

Не трябва да чакаме още един потънал кораб, атакувана инфраструктура, атентат или човешки жертви, за да признаем мащаба на риска. За съжаление, президентът и правителството продължават да подценяват заплахата, вместо да подготвят страната за адекватна реакция. По този начин те не възпират агресора, а създават предпоставки за нови атаки.

Отказът да се разпознае руската заплаха, включително в прилежащата зона, и да се назове отговорността на Кремъл за ескалацията в Черно море, съчетан с недостатъчното използване на собствените ни способности и на ресурсите на съюзниците, рязко увеличава уязвимостта на България и геополитическия риск за страната. Недостигът на способности може да бъде компенсиран от съюзниците, недостигът на политическа воля – не.

Последните събития показват колко скъпо може да ни струва илюзията, че Путин може да бъде омиротворен чрез отстъпки и снишаване. Последиците вече не са само военни или геополитически. Те засягат всеки български гражданин, бизнеса, търговията и сигурността на корабоплаването до и от нашите пристанища.

Стигнахме дотам да критикуваме съюзниците си от Румъния, на които разчитаме, за това, че се защитават и свалят руски дронове, защото, видите ли, с действията си провокирали Русия!

Стремежът на Путин НАТО да се върне към границите отпреди 1997 г. означава връщане на България и Източна Европа в руската сфера на влияние. Нито дума за това – нито от Йотова, нито от Радев.

Българското общество на практика е лишено от реалистична оценка на опасността чрез непрекъснатото повтаряне на тези, които съвпадат дума по дума с позициите на Кремъл и рязко контрастират с оценките на ЕС и НАТО. Същото се отнася и до отказа да се назове стратегическата заплаха, съдържаща се в искането на Путин НАТО да не разполага сили извън границите на Алианса от преди 1997 г. – искане, което на практика означава връщането ни в руската сфера на влияние и излизането на цяла Източна Европа от НАТО. Нито дума за това – нито от Йотова, нито от Радев.

Затова призоваваме всички, които се самоопределят като патриоти и защитници на цивилизационния избор на България – нейното място в семейството на европейските демокрации и в НАТО – да направят своя избор и да гласуват за Андрей Гюров и Георги Кандев – единствената реална възможност за спиране на плъзгането към международна изолация и поредна национална катастрофа. България има нужда от политическа противотежест и коректив на политиката на Румен Радев.

В предстоящите съдбоносни времена страната не може да остане без институционален и политически коректив на най-високо равнище.

Различията и противоречията от миналото не трябва да ни пречат днес да разпознаем общата опасност и да поемем своята отговорност за бъдещето на България.

Отечеството има нужда от нашия категоричен избор в защита на България, европейското ѝ бъдеще и сигурността на гражданите.

Подписали /по азбучен ред/:

Росен Плевнелиев, президент

Министър-председатели: Бойко Борисов, Иван Костов, Николай Денков

Кмет на София: Васил Терзиев

Министри: Аню Ангелов, Атанас Запрянов, Бойко Ноев, Валентин Радев, Велизар Шаламанов, Даниел Митов, Корман Исмаилов, Меглена Кунева, Надежда Нейнски, Николай Василев, Николай Ненчев, Николай Свинаров, Румяна Бъчварова, Тодор Тагарев, Трайчо Трайков

Висши офицери от резерва и запаса: Генерал-лейтенант Димитър Илиев, Вицеадмирал Георги Фиданов, Генерал-майор Любен Стойков Пандев, Генерал-майор Стефан Димитров, Бригаден генерал Динко Иванов, Бригаден генерал Радостин Илиев, Бригаден генерал Спас Спасов

Дипломати и общественици: Валери Рачев, Весела Чернева, Евгения Колданова, Илиян Василев, Радан Кънев, Стефан Тафров.

София, 30 октомври 2026 г.