Политическа оценка на раздел „Образование и наука“ от правителствената програма на кабинета “Радев”
Програмата се характеризира с недостиг на консистентност. Голяма част от мерките не са ясно свързани с общите цели, формулирани в преамбюла. Сроковете за консенсусните мерки са изнесени към края на мандата, докато спорните мерки са предвидени за по-скорошно приложение.
Унификация на учебното съдържание
Намерението за единно съдържание по български език и литература, история и география до 2028 г. поражда съмнение дали не възкресява стария лозунг „един предмет, един учебник“, подкрепян по-рано и от Румен Радев. Подобно ограничение е заплаха за плурализма, особено в предметни области с интерпретативен по същност научен консенсус. Учениците се нуждаят от историческа истина и качествено съдържание, но не от единствен официозен учебник с автор, избран по неясни критерии. Всяка индикация за връщане към идеологически монопол е недопустим риск.
Задължителен предмет „добродетели и религии“
Мярката носи риск от обратен ефект. Предвижда се конфесионално религиозно обучение с алтернативен неконфесионален модул, но зад консенсусната цел за възпитателна роля на училището се прокарва идеята, че моралният характер задължително минава през познание за религия. Това противоречи на убеждението, залегнало и в европейската християндемократическа традиция, че е възможно да бъдеш добър гражданин без да си религиозен. Въвличането на религията като пропедевтика на граждански ценности носи риск за подкопаване на светския характер на образованието и принципа на свобода на съвестта.
Гражданско образование и баланс хуманитарни и STEM
Заслужава подкрепа акцентът върху гражданско образование и баланса между хуманитарни и STEM дисциплини, но не е ясно защо изпълнението е отложено за 2029 г. Именно то, а не задължителното религиозно обучение, би довело реално до заявената цел за изграждането на личности с ясни ценности и морални ориентири.
Училищни бюджети
Обезпокоителна е пълната липса в програмата на тема за промяна на модела на училищните бюджети, свързана с целта за 125% от средната заплата за учителите – изискване вече заличено от закона чрез бюджета за 2026 г. Липсва яснота как ще бъдат коригирани несъвършенствата на делегираните бюджети. По-вероятно изглежда централно изравняване на заплатите, без връзка с качество и резултати, решение което не отстранява основния проблем на системата.
Модернизация на образователната среда
Задачата е дефинирана, но без количествени параметри. Липсват разчети за брой училища, салони или площадки, липсват финансови ориентири, а преминаването към едносменен режим отново е отложено, вече за януари 2030 г., без гаранции, че това се случва за последен път.
Положителни елементи
Заслужават подкрепа усилията за единна система за образование и грижи в ранна детска възраст чрез включване на децата от 0 до 3 години в нейния обхват, както и плановете за езикова подкрепа на деца, невладеещи български език, които вече присъстват във внесен от ДБ законопроект. Приемливи, макар абстрактно формулирани, са предложенията за професионално и висше образование, обвързано с пазара на труда, дуално обучение във висшите училища, устойчиво финансиране на научните структури отвъд проектния модел, и обвързване на допълнителен ресурс с качество чрез независими оценки.
Обобщение
Общ недостатък е залагането на твърде много законодателни промени там, където изпълнителната власт би могла да действа в настоящата законова рамка, както и липсата на конкретика при намерения, изискващи реформа на цели системи. Например смяната на държавния образователен стандарт и „цялостното обновяване“ на учебното съдържание са заявени без никаква конкретизация, което изглежда като избягване на отговорност за реални съдържателни реформи.
