Юлиан Войнов: Има ли тайни в цените на горивата

Какви са причините за увеличението на цените на горивата в България?

Този въпрос придоби изключителна актуалност в последните седмици вследствие на сериозното повишение на цената на бензина в страната. Според представителите на единствената работеща рафинерия в България за преработка на нефт увеличението на цената на горивата е следствие на по-високите цени на нефта в глобален мащаб, както и поради високите данъци, които се начисляват върху производствената стойност на бензина и дизела. Няколко са важните показатели, които следва да бъдат разгледани при анализа на причините за увеличението на цените в сектора за производство на горива.

Основните фактори, които влияят върху цената на горивата в България, са няколко. На първо място това е монополното положение на “Лукойл” на българския пазар по отношение на производството на бензини и дизел. От тази гледна точка нормално е за всеки монополист да използва конюнктурни обстоятелства, за да извлича максимална изгода от тях. При условие че международните цени на горивата са високи, то няма причина “Лукойл” да поддържа ниски вътрешните цени в България, освен ако не е поел определени ангажименти към правителството или не спазва определени изисквания на вътрешното българско законодателство по въпроса. Такива изисквания в среда на пазарна икономка е трудно да бъдат наложени, но все пак контролът на използваните практики при ценообразуването в страната е в ръцете на държавата.

Друг важен момент е, че рафинериите в Румъния, Сърбия и Гърция продават своите продукти също на световни цени. Така, ако една верига бензиностанции реши да замени горивата, произвеждани от българската рафинерия, с внос от чужбина, то това надали би довело до някакво сериозно ценово преимущество, ако изобщо има такова.

Въпросът, който заслужава внимание обаче, е на каква цена се осъществява вносът на нефт и по какъв начин неговата цена е обвързана с крайната цена на бензина и дизела, на които “Лукойл България” продава. Тази информация за съжаление липсва поради търговския й характер, но могат да бъдат направени изчисления, които по косвен път да дадат отговор на този въпрос

В тази връзка трябва да се отбележи следното. Размерът на данъка върху природните ресурси и на акцизите, които руското правителство събира, са пропорционални на международната цена на нефта. От тази гледна точка повишаването на световните цени на петрола ще се отрази на размера на данъците, които руските фирми производители плащат на държавата при износа на тяхната продукция. Важно е да бъдат отбелязани обаче два много съществени момента при прилагането на посочената методология, а те са:

1 .Цената на нефта, която е базата за изчисление на данъците в Русия, е средноаритметичната цена на руската марка нефт “Урал” за период от 45 дни до 15 дни преди определянето на точния размер на акцизната ставка. Без да се навлиза в повече подробности, става ясно, че данъчната основа, върху която руските фирми и специално “Лукойл” плащат данъците си върху произведеното количество петрол, е с давност приблизително един месец и половина преди настоящия момент, т.е. когато международната цена на петрола беше значително по-ниска.

2. При рязко покачващи се цени на петрола прилаганата методология допълнително засилва изгодата за руските фирми износителки, имайки предвид, че средната цена за посочения период на изчисление е значително по-ниска от актуалната.

От казаното дотук следва, че няма пряка причина за непрекъснатото увеличение на цените на горивата в България от страна на “Лукойл”, тъй като динамиката на неговите разходи не е обвързана директно с международните цени на нефта или най-малкото не в такива краткосрочни периоди, през които рафинерията повишава цените. …

Същевременно трябва да бъде отбелязано, че данъчните ставки в България са едни от най-ниските и са съобразени с минималните европейски изисквания, а специално за дизела, дори и под тях. Въпреки че тяхното влияние върху крайната цена на горивата е значително, те не могат да се използват като основно извинение за високите цени.

Основната причина за това състояние е монополното положение на “Лукойл” на пазара на производството на горива в България и поради това задължение на държавата е да следи доста изкъсо практиките на ценообразуване в рафинерията.

Друг важен фактор, който влияе на ценовото равнище на горивата в страната, е конкуренцията на веригите бензиностанции. Основните играчи на пазара на дребно на горива в България са четири големи вериги компании, които притежават общ пазарен дял от 80%, като това са: “Лукойл”, “Петрол”, ОМВ и “Шел”. След началото на тази година, когато влязоха в сила изискванията на НАП за включване на касовите апарати на бензиностанциите директно към данъчната агенция, много малки бензиностанции затвориха, което най-вероятно ще доведе до повишаване на посочения пазарен дял на четирите основни фирми. В тази връзка аргументът, че на пазара имало 3000 бензиностанции, което е предпоставка за силна конкуренция, е просто несериозен. Смело може да бъде посочено, че българският пазар на горива на дребно се характеризира със силно изразена олигополна структура, която предпоставя уеднаквеност на цените и сходна динамика на ценовото равнище. Това от своя страна е много сериозна предпоставка за допускане, че на българския пазар на дребно съществува картелно споразумение, което би следвало да бъде разследвано.

И накрая много сериозен аргумент за наличието на картелно споразумение са многобройните промоции на веригите бензиностанции с отстъпка от цената или с краен резултат по-ниска цена на предлаганите от тях продукти, което повдига въпроса защо не се предложат направо по-ниски цени. Едно от обясненията е, че бензиностанциите не могат да ценообразуват самостоятелно именно поради ангажиментите, които са поели помежду си. Интересна подробност е, че някои вериги предлагат намаление на цената при плащане в брой, което поражда много сериозно съмнение и за укриване на данъци. За съжаление отговор на въпроса дали това е така до момента няма.

В крайна сметка отговорност на държавата е да гарантира коректното спазване на правилата на играта в страната. Разчитането, че невидимата ръка на пазара ще отстрани всякакви изкривявания, е просто наивно. Прекалено много други фактори влияят на икономическите взаимоотношения в една държава, включително изградените социални отношения и политическите механизми.

От тази гледна точка е важно правителството да определи своите приоритети при изграждането на конкурентна пазарна среда в България и да предприеме съответните реформи. Такъв тип реформи, дори и след първоначална съпротива, са единственият възможен път към икономически просперитет и социално развитие. България има нужда точно от това.

Каре :

  • Основната причина за това състояние е монополното положение на “Лукойл” на пазара на производството на горива в България и поради това задължение на държавата е да следи доста изкъсо практиките на ценообразуване в рафинерията.
  • Смело може да бъде посочено, че българският пазар на горива на дребно се характеризира със силно изразена олигополна структура, която предпоставя уеднаквеност на цените и сходна динамика на ценовото равнище. Това от своя страна е много сериозна предпоставка за допускане, че на българския пазар на дребно съществува картелно споразумение, което би следвало да бъде разследвано.
  • Бензиностанциите не могат да ценообразуват самостоятелно именно поради ангажиментите, които са поели помежду си.

Споделяне: 

Facebook

Последни Новини

Решение на Националното ръководство на ДСБ
Националното ръководство на ДСБ, като взе предвид: - Тежката политическа криза и блокирането на...
Кристина Петкова: Всички ходове на ГЕРБ имат за...
Всички виждаме този дисонанс в говоренето на Борисов. Онзи ден казва “Предлагам себе си...
Позиция на “Продължаваме промяната – Демократична България”
Единственото решение за излизане от тежката политическа криза е отключване на работата на Народното...
Атанас Атанасов: Правителство с равноотдалечен премиер за нас...
Атанасов подчерта, че един от важните принципи в политиката е, че „подкрепа се търси”....
Декларация на ПП-ДБ в първия ден на 51-ото...
Много бих искал да започна това изявление в оптимистичен тон. Да се фокусирам върху...