С оттеглянето на Костов последният голям лидер напуска политиката

– Д-р Москов, бяхте сред кандидатите за лидер на ДСБ, но националното ръководство номинира Радан Кънев. Ще се пробвате ли и на националното събрание на 23 юни?
– По тази тема в последните дни във фокуса на общественото внимание бяха основно три имена – на Радан Кънев, Светослав Малинов и моето. На заседанието на националното ръководство миналата седмица преобладаваше мнението, че най-добре е да предложим не един председател, а лидерски екип от съпредседатели. За съжаление според устава това е невъзможно, защото ще е юридическа пречка за регистрацията на новото ръководство. Така че този екип трябва да има председател и ние застанахме зад Радан Кънев.
Искам да кажа няколко много важни неща. Моля всички, които искат по-добро бъдеще за ДСБ, да гледат на предстоящия избор като възможност за избор на единен екип от съмишленици. На скептиците ще кажа, че всяко ново нещо трябва да се оценява по ефективността на конкретните му действия, а не да бъде опаковано в разочарованията и спекулациите на миналото. А на дежурните мушмороци, които целят да внушат интрига между мен и Радан, нека не се хабят, защото няма да им се получи. Няма да допусна хората да стават свидетели на нови братоубийствени войни в ДСБ.
– Това значи ли, че предстои промяна на устава?
– На 23 юни ДСБ ще избере председател. Какви ще са по-нататъшните стъпки за организационната промяна на партията, е въпрос, на който новото ръководство трябва да отговори. Това трябва да са стъпки, които да показват на обществото различност и алтернатива, а не да обслужват мен, Радан или някой друг.
– Може ли изобщо ДСБ да се възроди?
– Възраждането трябва да се случи първо чрез екип от единомишленици и през възможността идеите на десницата да станат част от решението на ежедневните проблеми на хората. Решенията, които дадохме в предизборната кампания, бяха и са верните. Никой не оспорва това. Не успяхме да създадем доверие за тези идеи. След изборите казах, че на 12 май обществото постъпи политически невменяемо. Последва лавина от обаждания и коментари, в които конкретни хора твърдяха, че не мога да ги наричам невменяеми, а други – че заниманията с политика не позволяват такъв тон. Във вторник обаче народът стана свидетел на това как започна 42-ото народно събрание, тоест видя резултата от усилието, което направи на 12 май. Ако някой се е почувствал засегнат и обиден от думите ми и продължава да смята, че това, което видяхме, е резултат от разумно и смислено усилие, моля за извинение.
– Добре, но ако вашите идеи са правилните, защо се провалихте?
– Има обективни и субективни причини. Субективните са, че повечето българи избраха да проектират бъдещето си като отмъщение за миналото си. Продължавам да твърдя, че това не носи перспективата за добро бъдеще на нас и на децата ни. Има и обективни причини – последният бастион на десницата – ДСБ, падна, защото не можа да генерира около себе си енергия за подкрепа. Излязохме сами на изборите с гордостта, че сме прави. Продължаваме да сме прави, но резултатът е лош.
– Бяхте в коалиция с БДФ. Защо ви беше тя? Какво ви донесе, понеже е ясно какво ви взе – партийната субсидия и централа?
– Последното, върху което сме съсредоточени сега, е субсидията. От това, че една партия ще има централа, не следва, че хората от улицата, където е офисът, знаят нещо за идеите .
Защо и как сме постъпили на изборите, остава в миналото, както и травмите ни. Въпросът е какво е бъдещето ни. Скептичен съм дали има достатъчно българи, които смятат, че трябва да се развиваме като модерна демократична държава с реформирани институции и с отговорност за действията на тези, които са на власт. Ако има такава критична маса хора, има и смисъл да продължава усилието за поддържане на тези ценности и те да бъдат причината общественият, икономическият и политическият живот да се промени. Другият разказ, че лидери на неуспели партии трябва наново да търсят политическо представителство, е по-скоро фалшив. Дали съм депутат, или не, няма особено значение. Въпросът е липсва ли на някого това, че разумните десни политически послания нямат представителство в парламента. Ако отговорът е да, бъдещето е светло и проблемът е да не допуснем олигархията да си изинженерства алтернатива на сегашното безумие в парламента.
– Пак се говори за обединение на десницата, може ли да се случи наистина?
– Търсенето на най-малък и най-голям общ знаменател между партиите, предлагащи разумна икономическа и политическа алтернатива, трябва да се случи. Но това не може да е причина за политическо действие, а само следствие, че първо всяка партия се е вгледала в себе си, установила е грешките си и се е променила, така че разумът да стане чуваем за по-голямата част от обществото. Това е първото, което в ДСБ трябва да направим.
– Грешка ли беше, че не се разбрахте със „Синьо единство“ на Надежда Нейнски преди вота?
– Всяка ситуация, в която двама души или две организации не могат да се обединят около принципи, е грешка. Не отчетох разлика в принципите, които защитава ДСБ, и тези на „Синьо единство“. Причините трябва да се търсят другаде. Вероятно са наслоени в травмите, разочарованията и недоверието в миналото. Възможността да се явим на изборите единни беше по-добра. Не търся обаче конкретна персонална или организационна вина. Опитвам се първо да видя проблемите в себе си и в нашата къща, къщата на ДСБ.
– И те са?
– Невъзможността да излезем от състоянието на капсулираност и да се обърнем с предложенията си към обществото така, че да бъдат чути. Може да звучи като клише, но точно това трябва да се промени. Ако това не стане, дали някакви хора ще се съберат и ще си стиснат ръцете, няма голямо значение.
– Трябваше ли Костов да се оттегли по-рано, за да излезете от капсулацията?
– Не мисля, че тя произтича от фигурата на Иван Костов. Решението му е окончателно.Той няма да бъде председател, нито ще влезе в новото ръководство на ДСБ. Изслушах аргументите за оттеглянето му. Те са смислени, тъжни, но и приемливи. Оттук нататък пада алибито на всички, които твърдяха, че собствената им красота и незаменимост не е оценена заради Костов. Ето, сега има достатъчно поле за действие. Не съм бил през изминалите години част от ДСБ, защото Костов ме е държал в мазето на хляб и вода, а защото така отстоявам ценностите, в които вярвам.
– Ще успее ли Радан Кънев да излезе от сянката на Костов и симпатизантите да го припознаят за лидер?
– Предстои да разберем, но е важно другото – че с оттеглянето на Костов от активната политика последният голям лидер на прехода напуска голямата сцена. Партията на Бойко Борисов е по-скоро весела реплика на лидерска партия. Бъдещето принадлежи на екипи, които правят така, че политиката и животът да се случват на една плоскост – на нашата улица, в нашия дом или магазина до нас. Това не е бакалски прочит на политиката, а начин да си върнем доверието един в друг, което всички сме изгубили.
– Един от възможните сценарии са предсрочни избори. Как гледате на него?
– След първия ден на парламента всички са убедени, че предсрочни избори ще има. Умните и аналитични хора, които следят отвътре политическите процеси, твърдят, че времето за тези избори ще е догодина и те ще са с вота за Европарламент. Това значи, че десницата има този тайминг да реши дали е добре така. Тези, които вярваха и вярват, че заплатата ще стане 1000 лв. с постановление на Министерския съвет, че държавата ще измайстори 250 000 работни места, че с повишаването на данъците ще се стигне до благоденствието на отделния гражданин, отидоха, без да се замислят, гласуваха в една посока и получиха някакъв резултат. Всички останали обаче, които смятат, че това е невъзможно и дори открито се подиграват, се оказаха малко по-свободни артисти. Те се въздържаха от активно гласуване заради детайла. Може би всеки от нас трябва да осмисли това поведение. В мен също има такъв проблем, но се боря с него.