Радан Кънев: Кого ще подкрепи синя София

Както и да се казва кандидатът, той ще трябва да докаже не пред партийните ръководства, а пред стотици хиляди софиянци, че няма да бъде част от миналото на града ни

Вътрешните избори в ДСБ – София, преминаха при висока активност и завършиха с доста близки резултати. Участието на над 1500 членове и симпатизанти на партията и високият резултат и на двамата претенденти затвориха пътя за всякакви конспиративни тълкувания и опровергаха страховете, че този път за излъчване на кандидати може да отслаби партията. Една демократична партия не може да бъде отслабена в честно състезание – това е оксиморон. А състезанието е честно винаги когато се включат мнозинството партийни членове,- далеч извън кръга на влияние на партийния апарат или „актива“ в тесен смисъл. Прошко и Петър се бореха за доверието на съпартийците си и именно, затова сблъсъкът помежду им се увеличава, а не намалява и доверието в партията. Без съмнение привържениците на ДСБ и демократите в София чувстват Прошко Прошков много повече като „свой“ кандидат, отколкото почувстваха Светослав Гаврийски или Мартин Заимов. А остават цели пет месеца, през които това доверие да се заздравява и разширява – много повече време, отколкото двамата ни предишни кандидати изобщо имаха пред себе си от момента на кандидатурата до изборния ден.

Пред Прошко Прошков и ДСБ – София, предстоят две много по-тежки изпитания – отвореният избор за кандидат на Синята коалиция и същинските избори наесен. Добре е, без да се задълбочаваме в отминалата вътрешнопартийна процедура, да направим своите изводи от нея:

Процедурата по вътрешна номинация потвърди симпатиите на „десебарите“ към демократичния път за определяне на кандидатите за публични длъжности и особено – за мажоритарни позиции. Очевидно е от преминалата блиц кампания и това, че вътрешният избор благоприятства както „събуждането“ на структурите, така и избистрянето на политическите идеи и позиции на партията.

На второ място, членовете и привържениците на ДСБ предпочетоха кандидата, който заяви желанието си за участие в изборите много отдавна и провеждаше упорита и последователна кампания по организациите й в медиите в продължение на месеци. Това не е лоша оценка на „финалния спринт“ на Петър Москов, а още по-малко – на личните му качества. Членовете на ДСБ обаче дадоха лоша оценка на утвърдената традиция партията да номинира кандидатите си късно, като се опитва да компенсира това с шумни и често плоски медийни кампании, които струват много пари и ресурси, но не създават устойчиво доверие и не успяват да представят кратко и ясно идеите и приоритетите на кандидата.

Потвърди се и политическата самостоятелност на симпатизантите на десницата и нетърпимостта им към подкрепа „отгоре“ за един или друг кандидат. Ясно е,

че лидерът на ДСБ има авторитета да наложи кандидатура пряко и не би дал половинчата подкрепа. Извън председателя на партията няма други фигури с достатъчен авторитет, способни да повлияят на избора на членовете.

Но най-важното е, че и двамата кандидати влязоха в състезанието със силни реформаторски програми, и двамата поискаха доверие въз основа на критика на много тежки проблеми, завещани от администрацията на Стефан Софиянски и задълбочени при управлението на ГЕРБ. Именно това показа, че симпатизантите и членовете на ДСБ съвсем не са забравили кои са и защо е създадена партията ни. Всеки, който претендира за гласовете на демократите, на десните граждани с реформистки настроения, трябва да е наясно, че те не са забравили безобразията на мнозина чиновници и политици, закичени с „десен“ етикет. Прошко и Петър изградиха кампаниите си на остра критика на днешната администрация поради харченето на пари „на тъмно“ и безхаберната финансова политика, поради безотговорното отношение към културното наследство и жизнената среда в града, видимата корупция при възлагане на обществените поръчки и плачевните резултати от дейностите, за които се харчат тези пари. Тези атаки срещу управлението в София са повече от оправдани, но всички ние знаем, че проблемите бяха тук, преди да дойде Бойко Борисов.

И когато в понеделник кандидатът на ДСБ отказа изобщо да коментира позициите на Стефан Софиянски като човек от миналото на града, той даде много силен знак – всеки, който иска номинацията на реформаторската десница, ще трябва съвсем ясно да скъса с наследството на модела „Софиянски“. Тук място за „десни“ умилквания и щадене на бивши съюзници няма. Става дума за парите, условията за правене на бизнес и жизнената среда „на милион и половина граждани, а не за носталгия по времето, когато се крадеше с чаровна усмивка. ДСБ отдавна извървя своя път за оценка, в неделя само го потвърди. Ако иска подкрепата на синя София, кандидатът на СДС ще трябва да извърви своя път – толкова по-труден, защото – макар и сам почтен човек – е част от това минало.

Всъщност важният резултат от серията демократични вътрешни избори е именно този – както и да се казва кандидатът, той ще трябва да докаже не пред партийните ръководства, а пред стотици хиляди софиянци, че няма да бъде част от миналото на града ни.