– Г-н Михайлов, каква диагноза бихте поставили на днешния политически живот в България?
­Доминира чувството за безпредметност на политическите усилия. Българите живеят в уморен и разочарован свят, с усещане за излъганост и подмяна. В преживяването няма болка, а скука, усещане за възцарена баналност, за нищонеставане. Масовият човек се преживява щракнат в демократичен капан, в надценен свят, който не приютява, както е предполагал, а запокитва директно в злобата на деня, в баналния свят на страховете и битовите неудобства. В този свят “малкият човек” се чувства предаден, изоставен иронично на “частната инициатива”, на абстракцията “предприемай”. Не е ясно какво може и какво трябва да се предприема, ясно е, че няма смисъл да се гласува. Възторзите на прехода се оценяват като дневно сънуване на малолетни.
­– Кои са лошите герои в този свят?
­Лоша е откровената търговия с публично доверие, играта за себе си, без страст и без нерви, хладно и пресметливо. Като практикуване на някаква любима нормалност – трезво, компетентно, в пълно цинично равновесие. Трябва да се знае, че в парламента щъкат заклети лобисти, герои на срамни кулоарни тайни. Повечето са известни, но сигурно има и скрити. Спомнете си обстоятелствата около гласуването на първото правителство на Станишев: “рухването” на електронната система, престореното лице на анонимната подкрепа. Политици биват купувани кеш, с наддаване и по тарифа. На този фон гласуването с чужда карта изглежда детско провинение.
­– Няма ли все пак положителни лица в политиката?
­Героите принадлежат на комедията. Доколкото ги има, опитите за професионализация импонират следването на относително почтена трудова линия ­коректно, компетентно, с “ръкавели”. Някакъв вид скромно политическо труженичество. И воля за известна анонимност, доколкото това е възможно, за скриване от погледа на уморената публика. Тактическото изчезване от публичния поглед е целомъдрена реакция на постпреходния политик. Политиците не са популярни, казано меко. Тичането под прожектора загатва ексхибиционизъм, безсрамие. Героичното е в патетичната фаза на прехода.
­- Какви сигнали излъчва правителството през няколкото месеца, в които управлява?
­Станишев е безпомощен и в същото време някак сподавено развеселен. Има знание за своята чиста случайност, но я намира за закономерна. Oттук и тънката усмивка, ефектът “Мона Лиза”. Мисля, че е недооценъчен и лекомислен. Правителството на Станишев съществува под условие, то има висше конюнктурно оправдание както за безпринципните си коалиционни основания, така и за обърканата си ляво–дясна политика. Говоря за европейската интеграция, разбира се. Питам се какво преживява класическият ляв избирател, инвестиращият в БСП човек ­15 години по-късно, на върха на социалните обещания на собствената му партия и на ценовия шок на неговото правителство. Упорството да се поддържа тази връзка на политическо представителство е обяснимо само верово, като чисто себеотрицание. В 40-ия парламент говорител на българската беднота е Стела Банкова от партия “Атака”, а не БСП. Тя играе лява ериния, богиня на отмъщението за всички отрудени и обременени, за изоставените от лявата партия. Това, което прави от трибуната тази жена, е покъртително, то е истинска драма на разкъсаната съвест. Стела Банкова е Сара Бернар на озлочестената левица. Тя не говори, а пее ­една и съща монотонна ария “на геноцида”. Това трябва да се прожектира денонощно в “Скат”. При отлагане на членството царистите ще се юрнат вдясно, а земеделците ­вляво. Първите ще станат опозиция, а вторите ­ управляващи. И пак ще зависи от Доган.
­– Справя ли се НДСВ с балансиращата си роля в политиката?
­НДСВ е, както стана ясно, с крайно пластична политическа същност, с валенции за коалиране във всички посоки. НДСВ живее с нарцистичния дух на царя, такова е интимното вдъхновение на центристката сила. Това движение съществува, закачливо казано, според сентенцията: “едно е действително, останалото са лъжи, а животът е кратък”. Центристите са при “едното” на царя, при единствеността на Величеството. НДСВ е дух на стилизирана конюнктурност, на квазимасонско помирение и, разбира се, воля за власт. Трябва да се добави, че НДСВ стои нелепо в опозиция, царедворците по дефиниция не биват в опозиция, а на власт, до трона. Моето мнение е, че в политиката конфронтацията е добро, а фалшивият мир – зло. Границите са важни, различията – неизбежни. Не вярваме в едно и също. Вроденото пренебрежение на царя към партийните граници разнебити политическия терен и отслаби партиите от прехода. Кобургът е велик дисквалификатор, цунами за нашата крехка демократична среда. Борисов поникна от руините на това бедствие, от развалините на политическия разум. НДСВ е по идея тяло на царя, партия над партиите, камуфлаж. Трябва да се признае, че тристранната коалиция изнервя мнозина в НДСВ. Долавят, че губят от този съюз и че има риск да потънат. Нищо по-опасно от БСП в управляваща роля, част от тях имат това знание. И накрая ще избягат, за да опитат лидерство вдясно. В такъв случай ще им бъде припомнено, че “Кобургготски” е не десен, а ляв проект, най-обикновена генералска идея. Вдясно има ДСБ, да сте забелязала друго?
­– Каква е ролята на ДПС във всичко това?
­ДПС има котериен характер, това образувание мимикрира политика. С известни изключения, тези хора са напълно доганизирани, те са войници на циничната истина за един употребен електорат. Самият Доган не посещава парламента, той се държи в националното събрание като фантом в операта. Няма го. Недоумявам как иначе придирчивото ръководство на Народното събрание толерира това пренебрежение към първата политическа институция на България. Лидерът на политическата сила, с чийто мандат България е управлявана, отказва да почете българския парламент с присъствие, фактически и символично. Намирам това за скандално.
­ – А каква е диагнозата на българската десница и каква е рецептата за лечението й?
­Проблем на десницата е изчерпаният дневен ред на прехода и загубата на електорално доверие. Каквото и да говорят, България е пред портите на Европа благодарение на “тази десница” и въпреки “тази левица”. България е в движение чрез усилията на десните политици, националните приоритети са дясно завоевание. СДС понесе тежки изборни поражения по причина на коалиционните илюзии на нейните лидери от Кобургготски насам. И по причина на проточената лидерска криза. ДСБ остава вярна на реформаторската традиция в българската политика.
­– А диагнозата на левицата?
­Левицата прилича на себе си само в предизборни условия. Тогава говорят директно с електората това, което той иска да чуе. Говорят левите думи. Преди избори септември се превръща в май, а след това, май се превръща в декември. Осъществява се скок от пролет в зима. Това могат левите, това правят. Всички леви управления са зимни – ­ Луканов, Виденов, Станишев. БСП съществува между литературата и действителността, в много трудния компромис между миналото и настоящето. Лидерите на БСП са в постоянна процедура на разяснения защо не са това, което са, защо обещават, но не изпълняват, и защо днес не е вчера. Тези несъответствия изнервят левия електорат. “Атака” се вклинява в тази невротична ниша, там се опитват да говорят едно към едно, но излиза фалцет.
­– Какво показаха частичните местни избори в София?
­Показаха лумпенизация на вота. Каквото и да говорят, Бойко Борисов представлява срив на политическата взискателност, на политическия код. За Генерала се гласува не политически, а естетически, по симпатия, преди политиката и след нея. Популисткият вот означава, че народът е избрал да гласува за себе си, а не за политическата класа.
­– Как изглежда парламентът през очите на психиатъра?
­Имам впечатление, че народните представители са щастливи хора, част от тях не могат да повярват на връхлетялото ги щастие. Приютени са в най-престижната, макар и недолюбвана, институция на републиката. Депутатът е красив жребий, мечта. Затова, щом свърши сънят, съществото на бившия депутат започва да боли с фантомна болка. Боли ампутираният аз. В това, което казвам, има закачка, но тя е близо до истината. Все пак политиката е възможност да бъдеш актьор без дарба, човек от сцената без особен талант. Политиката е сцена, от която слизат трудно. Някои плачат.
­– На какво бихте оприличили атмосферата в него?
­В парламента има три категории хора: дошли да се състезават, да съзерцават и да търгуват. На прав път са първите.
­Какво си мислите, когато стоите в пленарна зала?
­Как така се е случило, че го няма Азис? Защо тази аномалия?
­– Кои са любимите ви герои в парламента?
­Стела Банкова.
­– Защо?
­Защото Банкова владее изкуството на политическата потресеност.