Изказване на Иван Костов в Народно събрание по Закона за вероизповеданията

ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Моля ви, не вземайте предвид това за специалните служби, дето го чухте накрая. Все пак става въпрос за вероизповедание, за религиозни чувства, става въпрос за сложни неща. Става въпрос за начина, по който човек идва на света, живее праведно и си отива.
Ние, политиците, сме последните, които можем да решим въпроса, най-малко пък питайки специалните служби! Това е, понеже много сте питали специалните служби в миналото – ето докъде сме я докарали.
Аз вземам думата, за да дам малко информация на народните представители, които питаха: какво е ставало в тези 10 или 14 години? Ето какво е ставало. Тежките проблеми на вероизповеданието, специално на мюсюлманското, са заварени още от времето на Жан Виденов. В един момент хората бяха изправени един срещу друг. Започнаха да донасят един срещу друг по навици от предишни години.
Един недокрай сполучлив опит за решаване на проблема чрез обединителна конференция на мюсюлманите беше направен по време на управлението на Обединените демократични сили. Тогава на тази обединителна конференция мюсюлманите изградиха своите духовни институции, които не издържаха дълго време, това е истината, и бяха разрушени през 2003 г.
Две хиляди и трета година се проведе конференция, в която тогава намиращото се в управлението на страната Движение за права и свободи грубо се намеси в проблемите на вероизповеданието. Грубо се намеси в степен, че съдът обяви решенията на тази конференция за незаконни. Затова народните представители, които говорят от името на Движението за права и свободи тук за легитимност, трябва много добре да си спомнят как завърши този техен акт – като обявен за нелегитимен, за незаконен.
Движението за права и свободи убеди Националното движение Симеон Втори да внесе закон, с който се намесиха грубо в правата на вероизповеданията въобще. Стигна се до груба намеса и в Българската православна църква, за което България е осъдена и трябва да плаща в момента, защото главният прокурор Филчев прати силите на реда, изгониха хора, включително от църкви, които не бяха собственост на Българската патриаршия и на българския Свети синод.
Споменавам го само, за да кажа следното нещо на народните представители, които ще гласуват: всеки опит държавата да се намесва в правата на вероизповеданието в услуга на една от спорещите страни свършва катастрофално. Ще свърши катастрофално и такъв опит, ако бъде направен сега.
В следствие на незаконната конференция, която беше проведена, 2004 г. практически след атака на решенията на конференция от 2003 г. мюсюлманското изповедание остана без легитимно ръководство. Това е истината. Всъщност от тогава до сега 6 7 години има съдебни процеси, в които Движението за права и свободи грубо се намесваше и предизвика декларация на Демократи за силна България от тази трибуна. Ето я. Ето, декларацията е пред мен. Вие се намесихте тогава, за да защитите нелегитимната конференция. Шест-седем години с дела се бави каквото и да било произнасяне на съда по въпросите на вероизповеданието. Затова сте абсолютно прави да питате: защо не решихте този въпрос? Въпросът не беше решен, защото се намесиха по много груб политически начин от Движението за права и свободи.
Ще се въздържа от всякакви политически оценки защо те се намесват там, но народните представители могат да се сетят защо Движението за права и свободи е толкова чувствително към въпросите на мюсюлманското вероизповедание. Така чувствителни бяха Национално движение Симеон Втори, защото си служеха с тях – получават допълнително легитимност. В политиката, да кажем, всичко е позволено.
Сега искам да кажа следната позиция на Синята коалиция: ние сме против всякаква политическа намеса във верските дела. Всякаква политическа намеса във верските дела е противопоказна. Всеки опит политически да се реши въпросът, тоест да се застане на страната на определено решение по отношение на друга спореща страна, наистина ще доведе до това, че другата спореща страна веднага ще обвини политиците за това, че са се намесили във верските им дела.
Като ползвам само част от опита, аз се надявам, че това е част от сполучливия опит в миналото, препоръчвам следното решение, уважаеми господин вицепремиер. Вие трябва да поканите спорещите страни – двете крила, защото там са две, вече се формира и трето крило на вероизповедание, да поискате от тях текстове, те да ви дадат решението. Да се договорите, че те ще застанат зад това решение и тогава не от името на Движението за права и свободи, които са едната спореща страна, а от името на всички да се опитате да направите… Докладвайте го това. Тогава аз нямаше да се изказвам и да се правя на умен със задна дата. Радвам се, че сте тръгнали по този път. Благодаря ви за вниманието.

ИВАН КОСТОВ: Благодаря, господин председател. Очевидно някои хора не могат да излязат от митовете, които сами са си създали по време на прехода. Това е трагедията на българския политически живот. Тук се събират все по-ограничени хора, споделящи все по-митично съзнание, от което страда реалната политика.
Не съм казал, че ние сме решили въпроса. Знам много добре, че съдът отмени решението на Обединителната конференция. Знам го и казах, че не беше успешно, но няма кой да слуша. Очевидно някой трябва да си работи по неговия модел, гдето така си схваща нещата. Този човек е Ремзи Осман. Защото е арогантен, защото е невъзпитан и го е показвал тук осем години от трибуната на това Народно събрание. (Шум и реплики в ДПС.) Ако приложа критериите на господин Лютви Местан, така бих казал. Аз обаче казвам: „Той изрази своето мнение, което не съвпада с моето“.
Второ, по отношение на Четин Казак. Вижте, ето ви я завръзката на проблема. Беше депозирана протестна декларация на едната спореща страна, която в момента е Висш мюсюлмански духовен съвет. Това стана през февруари 2005 г. По този повод имаме декларация ние, от Демократи за силна България. Декларацията е по повод на това, че Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България за това (за което вие казвате, че сте направили добре), че е нарушила чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека, който гарантира религиозна свобода. С това решение Европейският съд разреши споровете относно вашето вероизповедание. Вие не сте в час. Не сте проследили нещата или искате да забравите неща, които не са ви изгодни. След това Върховният касационен съд осъди в същата посока и вие не позволихте четири години това осъждане да влезе в действие. Това е истината! Сигурно сте чакали нещо да се промени. Сега виждаме, че не се е променило докрай.
Пак искам да се обърна към вицепремиера, защото не вярвам, че Народното събрание е в състояние да реши този въпрос. Все пак въпросът трябва да се реши по-инструментално. Господин вицепремиер, Вие казвате, че правителството е направило усилия. Те ще бъдат резултатни, когато има съгласие по текст на решение на проблема, който има в мюсюлманското вероизповедание, когато тези страни се съгласят, а не когато ДПС се съгласи с вас. Когато се съгласят спорещите страни, тогава ще имате и решение. Лично аз заявявам, че Вие сте в състояние по-скоро да изработите такова решение, отколкото Народно събрание предвид стила му, начина му на разсъждение, митологичните му представи и т.н. Благодаря.