Иван Костов: Хора от службите не трябва да имат място в политиката, там се искат други качества

Интервю на Ирина Симеонова

Въпрос: Г-н Костов, от началото на мандата на 41-то НС активно заработи комисията за контрол на ДАНС. Вие сте нейният първи председател, как оценявате работата й под вашето председателство?

Отговор: Парламентарната комисия помогна да се упражни политически и граждански контрол върху организацията, хвърлихме светлина върху онези въпроси, които най-силно вълнуват хората. Освен това помогнахме да се реформира Държавната агенция за национална сигурност. Станахме инициатори на много сигнали и част от тях дадоха резултат. Така че сме си свършили задачите.

Въпрос: Много хора се притесняват от вашата теза, че се налага над службите да има политически контрол. Защо?

Отговор: Не съм чул някой да се притеснява, че се налага политически контрол върху службите. Точно това епарламентарният контрол. А какъв контрол трябва да се налага? Комисията няма право да контролира оперативната работа на ДАНС, няма право да получава информация за текущи разработки и т.н. Тя има право да се информира по случаи, които са приключени. Комисията има право да контролира финансирането й. В целия свят е така.

Въпрос: Каква е разликата между политическия и граждански контрол?

Отговор: Политическият контрол е свързан с функциите, организацията, изграждането на самата агенция, с начина на рябатя, вътрешните й правила, парите. А гражданският е свързан с това какво върши, ефекта от това, което върши. Това е начинът, по който обществото възприема една или друга институция – полезна или вредна е, ефективна ли е, или – не.

Въпрос: Адекватен ли е на този етап, контролът, който оказва комисията над ДАНС?

Отговор: За сегашня момента ще питате председателя на комисията за контрол на ДАНС.

Въпрос: В доклада си на кръглата маса по промените в Закона за ДАНС в края на миналата година председателят й Цветлин Йовчев заяви, че обучението на служителите на агенцията трябва да се превърне в непрекъснат процес. Трябва ли да има специализирано учебно заведение за продължаващо обучение на служителите в агенцията?

Отговор: Световната практика е различна.

Въпрос: Преди време е закрит факултетът „Национална сигурност“ в Академията на МВР. Необходимо ли е да се помисли тази специалност да се възстанови или дори да се промени статута и визията на академията, така че тя да подготвя кадри за целия сектор „Вътрешна сигурност“ – не само за МВР, но и за ДАНС?

Отговор: Това закриване го схващайте като нулеви години за прием предвид обстоятелството, че самите институции на националната сигурност са в процес на съкращение, т.е. не могат да поемат млади хора в следващите години.
Не е лесно да се образова и обучи разузнавач. Да работниш в службите се изискват специални човешки качества. Вие можете да си мислите, че ставате и утре да се окаже, че въобще не ставате за тази работа. В този смисъл никой не може да бъде произведен в ролята на защитник на националната сигурност. Това е и вътрешно призвание, искат се много смелост, решителност, самоотверженост. Все качества, които могат да се проверят само в реални действия. Другото е съчинение, въображение.

Въпрос: Първата архивна разработка на ДАНС, която проучихте в комисията, беше „Галерия“. По нея подадохте сигнал до прокуратурата. Има ли механизъм да получавате обратна информация какво е направила прокуратурата по сигналите на парламентарната комисия?

Отговор: Разбира се, ние получихме информация. Има адекватна реакция от страна на Главна прокуратура. Всички сигнали, които изпратихме на базата на становището ни по „Галерия“ бяха посрещнати с голямо внимание от всички институции към които ги препратихме и всички си промениха работата съобразно изводите на комисията. Това направи и прокуратурата, и самата Държавна агенция за национална сигурност, това направи и Инспекторатът към ВСС.

Въпрос: „Хартиен тигър“ ли се оказа ДАНС както прогнозираше първият й председател Петко Сертов в началото на работата на агенцията?

Отговор: Не, ДАНС се превърна в активен участник в защитата на сигурността на гражданите в Република България. И дава съществен принос в противодействието на организираната престъпност.

Въпрос: В началото на този мандат вие казахте, че службата се нуждае от рестарт. Каква е вашата политическа оценка на това, което службата беше преди тази промяна в Закона за ДАНС? Осъществи ли се този рестарт?

Отговор: Да, но има още много да се желае, все още се приближаваме, но не постигаме съвършенството. В момента нито структурата е съвършена, нито начинът на функциониране. Има все още остатък от стари слабости, трудна управляемост и т.н., но постепенно ще бъдат решени и тези проблеми.
Това, което правеше рестарта наложителен, беше пълната безпомощност на Държавната агенция „Национална сигурност“ да допринесе за сигурността на държавата. Още повече, че самата тя беше започнала да става център на скандали и дори се превърна в дестабилизиращ фактор, рушащ средата за сигурност. Това ние сме констатирали в становище на комисията. След рестарата агенцията се превъна в опора за сигурността.

Въпрос: Защо все още липсва национална концепция за сектора „Сигурност“?

Отговор: Сега се работи. Стратегията за национална сигурност се появи на хоризонта, но аз ще си спестя коментарите по нея.

Въпрос: Какво е мястото на агенцията в сектора на националната сигурност?

Отговор: Основната задача на всички институции е сигурността на гражданите. Това е първи и базов дълг на създадената от хората държава, за да признаят, че тя им е необходима. Това е нейната отплата към тези, които са я създали, не може да бъде друго. Така че в този смисъл ДАНС е само една от институциите, но една от важните институции в областта на националната сигурност.

Въпрос: Успяхте ли по време на вашия „мандат“ да изчистите политическото говорене на заседанията?

Отговор: Политическото? Изглежда не съм. Може би е на път да рецидивира. Но голямата част от колегите се държат много отговорно. Това трябва да се признае. Навлезли са дълбоко в материята и се отнасят сериозно към сигурността на страната. В този смисъл не съм видял някакви идеологически и политически критерии да определят нечие поведение. До скоро.

Въпрос: Успешна формула ли е комисията да се ръководи на принципа на ротацията?

Отговор:. Това е едва първото завъртане. Ще видим какъв е резултата. Така е решило мнозинството в Народното събрание. То трябва да направи извода, след като решението му даде плод и видим какви са последствията. Но това е тяхна отговорност.

Въпрос: Може ли да създаде проблеми ротацията?

Отговор: Първо трябва да видим до какво ще доведе. Възможно е да създаде проблеми, възможно е да се счете, че тези проблеми не са съществени. Или пък, че те не произтичат от ротацията. Бъдещето ще покаже съвсем скоро. Трябва да видим системата как работи, ротацията се прилага за пръв път в нашата парламентарна практика.

Въпрос: До каква степен хора от службите – МВР и ДАНС, имат място в политиката?

Отговор: Според мен въобще не трябва да имат място в политиката. Бранителите на сигурността на страната укрепват и придобиват способности да отразяват рискове и да реагират при кризи, това са едни специални умения. Тези хора нямат какво да правят в сферата на политиката. Там се искат други качества.

Въпрос: Има ли изтичане на информация от службите към политици и как трябва да бъде прекратено такова изтичане?

Отговор: Един от ефектите, за който и ние като комисия имаме принос, е значителното намаляване на изтичането на класифицирана информация. Но то трябва да бъде абсолютно прекртено. Разбира се, че трябва да бъде прекратено. Това е безобразие. Не трябва да се допуска. Това е нарушение на закона, престъпление. Не бива да става. И към медии, и към политици, мисля че в момента няма изтичане. Но има вестници, които си я фабрикуват

Въпрос: Има ли грешни назначения в службите и на какво се дължат те?

Отговор: Това не мога да кажа.

Въпрос: Преди време Атанас Атанасов обяви назначението на Алексей Петров в НСС през 2001 г. като грешка. Позиция за грешното му назначение в ДАНС заяви и бившият премиер Сергей Станишев. Защо назначението на Алексей Петров първо в НСС, а след това и в ДАНС се оказва грешка според Вас?

Отговор: Процесът срещу него ще покаже.

Въпрос: Трябваше ли да има изслушване в комисията за контрол на ДАНС по въпроса за назначението на Петров докато тече разследване в прокуратурата?

Отговор: След като от ДАНС изпратиха досието му в комисията, явно са преценили, че това няма да навреди на разследването. Въпреки, че според мен при неадекватно поведение от страна на членове на комисията и нейния председател може да се подпомогне по някакъв начин защитата и да се намалят възможностите на обвинението срещу Алексей Петров или обратното, което не е редно да се прави.

Въпрос: Т.е. това да е намеса в самото разследване?

Отговор: Ако започне да се изнася информация отвътре, това означава, че се предупреждава предварително защитата. Така не се правят тези неща.

Въпрос: Имал ли сте притеснения от назначението на Алексей Петров в службите?

Отговор: Вашият въпрос е безкрайно неуместен, защото премиерът няма отношение към подобен род назначения. Никога не е имал, просто не е устроена така властта в страната. Няма как този въпрос да ми бъде зададен, защото той няма никаква предпоставка.

Въпрос: Изказване на настоящия председател на комисията предизвика дипломатически проблем с Израел. Има ли изграден механизъм между членовете на комисията каква информация може да бъде публично оповестявана от председателя и членовете й, и каква не?

Отговор: Има ред и според него председателят може да оповестява само съгласувана с всички членове на комисията информация. Другото е само негово мнение и той носи персонална отговорност за това, което е говорил. Той не ангажира комисията. Примерно комисията по никакъв начин не може да бъде държана отговорна за това какво той е говорил по адрес на някаква друга държава, на нейното посолство.

Въпрос: Политически оправдано ли е министрите да се назначават след проверка на службите за сигурност?

Отговор: Политически оправдано ли е казва този, който го извършва по този начин, а не този, който не го извършва. Аз няма как да кажа дали е оправдано политически. Този въпрос може да го отправите към тези, които го правят по този начин, те си имат някакви мотиви, питайте ги.

Въпрос: Евентуално въвеждане на допуск до класифицирана информация след проверка в ДАНС на магистрати и членове на Висшия съдебен съвет /ВСС/ не е ли намеса в независимостта на съдебната система?

Отговор: Зависи как законодателят ще третира магистратите. Ако те са част от системата за сигурност, а те са, в това няма съмнение, трябва професионално да получават достъп по същите правила. Това ми е отговорът. Другото – да получават достъп по принцип, защото са магистрати, ги поставя в необяснимо превилегирована позиция спряма колегите им. Сегашната невъзможност да се отнема достъпа им до класифицирана информация, е опасна за държавата. И т.нар. «октопод» в съдебната власт, абсолютно доказва тази теза. Този „октопод“ се превръща в заплаха за цялата система за сигурност.

Споделяне: 

Facebook

Последни Новини

Йордан Иванов: Г-н Желязков, пред медиите изрекохте неприкрита...
Уважаеми г-н Желязков, Обръщам се към Вас, за да изясня, че Демократична България никога...
Любен Иванов: Туризмът е кауза, която обединява –...
С колегите Иван Белчев и Богомил Петков от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ проведохме...
Кристина Петкова: Влизането на България в еврозоната остава...
Между Закона за чуждестранните агенти, създаден по путински законодателен модел, Комисията за Сорос и...
Владимир Славенски: Пловдив ще има модерен градски транспорт,...
Поръчката на общината, която трябваше да надгради системата на "Индра" за управление на градския...
Димитър Божилов: За конкретния случай с психичноболната жена...
Живея в кв. "Иван Вазов", който е изключително спокоен. Хората се притесняват с основание....