Иван Костов: Европа атакува управлението на ГЕРБ

(видео)

Водещ: Не смятам, че Иван Костов има нужда от представяне, но пък Уикипедия няколко реда. „Правителството на Иван Костов стабилизира финансовата система, въвеждайки финансов режим на валутен борд, провежда мащабна повсеместна приватизация и поставя началото на период на устойчив икономически растеж“. Здравейте. С едно изречение, знам, че сте против реставрацията на миналото. Преди малко Хисарският поп сътвори според мен хит – песен за Тодор Живков, в която се пее „Стани, стани, Тато“. Нарушихме ли закона, би ли трябвало да бъдем глобени? Не е провокация, питам наистина. Знам, че вие не искате да се говори по един особен начин за миналото.
Иван Костов: Аз съм против това да се възкресява миналото, като носталгия по тоталитарен режим, който ни отне човешкото достойнство и съсипа страната, и я вкара във фалит.
Водещ: Трябва ли да бъдат наказвани такива хора?
Иван Костов: Хората очевидно са забравили. Но за мен като действащ политик в момента е важен и труден отговорът защо сега, толкова години по-късно, избухва тази вълна от носталгия – то не е Тодор Живков, то не е Людмила Живкова, то не са доносници, служители на Държавна сигурност по екраните, обикалят радия, какво ли не. И много труден е отговорът на този въпрос. Аз мисля, че цялото общество трябва да го даде, моят глас е само един от многото гласове, които са против и едновременно с това трябва да кажат какво се случва в момента.
Водещ: И все пак отговорът?
Иван Костов: Аз мисля, че хората привиждат възстановяване на манталитета на управление, характерен за Тодор Живков.
Водещ: Привиждат?
Иван Костов: Привиждат или така им се внушава. Нека си спомним, че Бойко Борисов казва: „Аз съм прост човек“, нали. Прост беше и Тодор Живков, управляваше ни по прост начин с едни жаргонно изречени шаблонни фрази, но разбираеми за обикновените хора; вулгаризираше политиката, практически никога не се е занимавал със сериозна политика, повече се занимаваше и тогава с пиар акции – то не бяха перестройки, то не беше опити за реформи, какво ли нямаше в оня период, само и само да се създава привидност, че нещо се върши. А пък всъщност страната от 1971 година беше спряла да се развива и на практика живееше от подаянията на Русия и накрая натрупа този огромен външен дълг, който я фалира.
Водещ: Сравнявате Борисов с Живков. Това обаче е в полза на Борисов. Сега в момента те получават дивиденти от това, че е сравнен.
Иван Костов: Вижте, не се интересувам толкова от дивидента в момента. Аз искам да кажа защо се появява.
Водещ: Честно.
Иван Костов: А кой ще извлече дивидент? Нека извлича дивидент. Има дивиденти и те не винаги са положителни като обществено мнение, като обществено доверие.
Водещ: Наистина ли смятате, че трябва да бъдат глобявани такива хора, които са написали песен за Тодор Живков?
Иван Костов: Абсолютно съм убеден. Знаете ли, аз знам как канцлерът Конрад Аденауер се е преборил за младежите, които са били вкарани в „Хитлер юнген“ съвсем малки момчета – на 14, 15, 16, 17 години, хвърлени на фронта, фанатизирани до крайност. И знам как се е… Сложил го е като задача номер едно на своето управление. Преди изхранването на хората и преди изчистването на развалините той е казал: трябва да си върнем младите хора. И е изкоренил националсоциалистическата идеология до корен. Така трябва да се постъпи и по отношение на българския…
Водещ: Със сила.
Иван Костов: Ами със закони, със санкции, с всичко, което е било приложимо тогава.
Водещ: Има и една ирония към това. Освен това, не можем пък да не говорим за това, няма как да се забрани да се говори за миналото. Трябва да се възстановява миналото и да се види какво се е случило.
Иван Костов: Само че трябва да се говори в негативен план за него. Единствено по този начин диамантите се обръщат…
Водещ: Директива как да се говори.
Иван Костов: Вижте, искам да кажа как германците са се разделили със своето минало, говорейки негативно, оттласквайки се от него като нещо, което е било зло. Еднозначно зло. Разбира се, хората могат всякак в България, защото вие може би сте прав в следното, че е пропуснат оня момент – веднага след 1991 година, когато можеше така да се постъпи. Сега вече времената са минали, толкова е отдалечен режимът, че дори може да се пишат и такива пошли песни за него.
Водещ: Пошли са, когато става дума може би за силикон и за други неща, но това е историческа оценка все пак. Или не е?
Иван Костов: Да, на един хасковски поп.
Водещ: Той е от Хисар.
Иван Костов: Или хисарски.
Водещ: Да. Връщам ви в миналото. Вижте каква хубава снимка имаме. Ваша. Преди малко пуснахме интервюто с господин Ричард Ран. Той каза, че вие сте работили заедно. Луканов поръчал този план, вие сте го разработили. После обаче този план е закъснял. Не успях да разбера кой точно, Ричард Ран не пожела да говори с имена, кой точно забави плана? Доктор Ран казва, че Луканов му е казал: аз трябва да бъда социалист. Затова не е приел участие в плана му. Като участник в тези събития, имате ли някакъв спомен?
Иван Костов: Аз съм пряк участник в тези събития и отдавайки дължимото на усилията, които вложиха Ричар Рас и Ът в България, а те постигнаха нещо много сериозно – те развиха мисленето, показаха идеите, създадоха диалога вътре в политиците, които бяха като цяло много незапознати с икономическата страна на прехода, така да кажем.
Водещ: Никой не знае какво да прави.
Иван Костов: Не, не никой. Не е точно така. Но, да кажем, много малко хора са осъзнавали какво точно трябваше да се направи. Аз искам да кажа обаче, че този план не е сдъвкан. България, предвид обстоятелството, че обяви фалит на страната по времето на Луканов, трябваше да получи елементарна финансова помощ, за да може да посрещне най-належащите неща. Както Гърция в момента. Ние сме в същото положение. За да я получи тази подкрепа от международните финансови институции, трябваше да приложи оздравителен план на МВФ и на Световната банка.
Водещ: Кога трябваше да предложи, 1990 година?
Иван Костов: Веднага. Тогава, 1990-1991 година в началото започнаха да се прилагат мерките. Но това бяха преди всичко предписания, мерки, разработени от…
Водещ: Въпросът е кой спря този процес, това ми беше въпросът. Кой спря, защо не го изпълниха 1990-1991 година, защо го изпълнявахте вие 1997 година?
Иван Костов: Ние го изпълнявахме 1991-1992 година и отидохме много далеч напред. Сега това е забравено, но беше стабилизиран българският лев, беше преодолян дефицитът на пазара. Много неща бяха направени тогава. Беше получена международна подкрепа, започнаха преговори с банките кредитори. България получи шанса да разсрочи дълга си и изобщо да стане платежоспособна отново, тоест да излезе от фалита. Защото България беше фалирала държава.
Водещ: И какво се случи след това, след като взеха тези мерки?
Иван Костов: След това са предоговорили дълга. България започна да плаща. След това реформата беше спряна по времето на правителството на Любен Беров. След това върнаха назад по времето на Жан Виденов. И след това беше рестартиран отново през 1997 година.
Водещ: Това каза доктор Ран, че сме се забавили жестоко, корупция, и казва: вие имате мафия. Казва и думата мафия.
Иван Костов: Това са събитията от онова време. Да, така е. И съчетано със страшен дефицит – с огромни опашки. Забравени времена, в които майките се редяха в 4.00 часа сутринта за мляко за децата си.
Водещ: Не са забравени. Обаче този план се коментира в интернет, а и на други места, като конспирация за ликвидация на България. Дори се говори, когато му подавам на доктор Ран, че има място, където се казва, че пазарната икономика на България може да изхранва само пет милиона души…
Иван Костов: Не, не, това не е вярно.
Водещ: Той каза също, че не е вярно. Но това се цитира като цитат от плана „Ран-Ът“ в интернет, навсякъде.
Иван Костов: Моля ви се. Вероятно не е разбран смисълът на това, което се казва. България може да изхрани около 20 милиона души. Това е капацитетът на земеделско произвеждаща страна. Винаги е било така. То не може да се промени от плана на този или на онзи. Ние имаме 50 милиона декара обработваема земя, при това чудесна, на добро място, с добри валежи, която дава много добра реколта и няма как страната да…
Водещ: Ясно, това са спекулации.
Иван Костов: Това са абсолютни спекулации.
Водещ: Този спасителен план е обявен като идея за унищожаване на България. Много хора вярваха, планът „Ран-Ът“ е сред българите, вие сте участвал в него, като план за унищожаване на една държава, за изчезване на младите хора, за имиграцията – всичко това, което се случва тези дни. Доктор Ран казва: просто вие не го изпълнихте този план, затова така ви се получи.
Иван Костов: Да, този план не беше изпълнен. Но аз пак казах какво беше изпълнено в България. България не можеше да получи помощ финансова от Ричард Ран и от Американската търговска камара. Нали, единственият, който можеше да помогне със стотици милиони долари, за да се стабилизира българският лев, беше МВФ и Световната банка. Така че всички тези хора, които пишат тези неща, просто са загубили перспективите, не могат да се ориентират в големите процеси, които са се развивали тогава и основните зависимости. Основната зависимост е кой ще помогне на България да стабилизира своя пазар, паричното си обръщение. Защото иначе страната се разпада. А този е МВФ, пак да напомня, не може да е друг. Водещ: Къде бяхте на 10 ноември, преди точно 23 години? В шест часа съобщиха, по радиото първо съобщиха. Къде бяхте на 10 ноември преди 23 години? Не разказвате история, свързана по някакъв начин с…
Иван Костов: Не мога да се сетя. Аз хванах новините и видях лицето на Тодор Живков вкъщи по телевизията.
Водещ: Това е в осем часа вече.
Иван Костов: Да. Това видях. Това си спомням. Другото… може би съм бил в движение.
Водещ: Нямате ли неразказвана история по отношение на 10 ноември? Търсим такава от всеки. Нещо, което ви се е случило по това време. Лична среща с Живков примерно?
Иван Костов: Не. Нямам. Нямам какво да разкажа.
Водещ: Съвсем? Тогава не вдигнахте ли телефона да се обадите на някой, да кажете: така и така, Живков падна? Или на вас да ви се обадят, някой по-рано да ви е съобщил, по обяд?
Иван Костов: Аз бях част от един кръг икономисти, тогава млади, които много активно наблюдаваха това, което се случва в околните страни. Знаехме, че ще се случи, бяхме абсолютно убедени, че това така или иначе ще се случи. Мислехме за реформите, които трябва да се направят, как трябва да се направят. Изобщо, едни бяха доста отчаяни, не виждаха никакъв път; други виждаха откъде да се започне и какво да се направи. И в този кръг от хора ние сме общували и сме обсъждали много неща. Първата програма на СДС за реформи, местно производство, така да се каже, нали, не е внос от МВФ или от Америка, беше изготвена от тази група хора.
Водещ: Нямате нищо, което да си спомняте с носталгия или с възхищение, с радост от тогава? Зарадвахте ли се?
Иван Костов: Винаги съм знаел, че това ще се случи. За мен…
Водещ: Какъв хубав въпрос – зарадва ли се Иван Костов на 10 ноември?
Иван Костов: Честно отговарям. Сега би трябвало да кажа: страшно се зарадвах и така. Да, но аз знаех, че ще се случи, разбирате ли, и съм я преживял тази радост по-рано.
Водещ: Сутринта, вечерта или преди това?
Иван Костов: Бях абсолютно убеден. Не, дни по-рано. Години по-рано.
Водещ: Години?
Иван Костов: Да, може би около две-три години преди това. Бях абсолютно убеден, че нещата отиват натам.
Водещ: А после успяхте ли да предвидите как ще ни се случи пък преходът? Забавен, затруднен, мафиотизиран.
Иван Костов: Да, аз съм го написал. В онези години – 1990 година, напомних онази притча за тоягата, за солта и за жълтиците. Казах, че ще платим, ще изядем боя, и солта, и всичко.
Водещ: И чак тогава, да. Така.
Иван Костов: За съжаление точно това се случи.
Водещ: Да, така е. Може би така трябва, може би пък това е голямата ни мъдрост. Така е. Цветанка Цанева: „Очаквам мнението на господин Костов за казуса „Венета Марковска“.
Иван Костов: Най-странното в този казус е как се получава така, че ГЕРБ, БСП и ДПС подкрепят кандидатура на независими народни представители, която събира повече гласове, отколкото номинираният от ГЕРБ кандидат за конституционен съдия.
Водещ: Друго не ви притеснява?
Иван Костов: Това е много притеснително, защото кандидатурата, както казаха от Брюксел, не е това, което България трябва да има в Конституционния съд. Това е много притеснително, защото избухна огромен скандал. Скандалът няма да затихне лесно, няма да може да се реши с пиар акции. Тази атака вече ми прилича на финална атака срещу управлението на Бойко Борисов в страната.
Водещ: От кого?
Иван Костов: Ами от много влиятелни комисари, от Партията на европейските социалисти, от либералите вероятно, от много широк кръг сили, които започват вероятно да атакуват управлението на ГЕРБ. Това виждам на хоризонта. Предупредих за това още през юли месец.
Водещ: Какво ще следва след тази атака?
Иван Костов: Когато на 29 юли например в интервю казах, че този доклад, който Европейската комисия предложи като наблюдение на България, вещае загуба на външната подкрепа за управлението на ГЕРБ. И казах, че ще има много тежки атаки срещу самия Бойко Борисов и срещу Цветанов. И те не закъсняха. Започнаха цялото лято и сега вече областите съвсем се сгъстяват.
Водещ: Атаката е отвън.
Иван Костов: Но истината е, че те дават поводи. Те дават непрекъснато поводи, като например тази номинация. Водещ: Защо си мислите, че тази номинация е едно към едно номинация на Борисов? Тя може да не е номинация на Борисов, нали, той й дава шанс да тя да се оттегли, но тя не се оттегли. Той казва: ако има какво да се… дори малко съмнение да лежи, трябва да се оттегли.
Иван Костов: Там нещата в момента стоят доста, как да кажа, неразбираемо за много хора. Госпожата казва: да ме оневини МВР. МВР няма право да оневинява. И прокуратурата не може, тя не може да се намесва в тези неща. Тя търси някакъв човек, който е подал сигнала. Едновременно с това много журналисти казват: аз съм, аз съм, който каза: аз съм разследвал, нали. Тя на тях не обръща никакво внимание, търси уж някакъв анонимен, а те всичките вестници…
Водещ: Който я е натопил.
Иван Костов: Той я е натопил, ама всичките журналисти, които са правили разследвания – в „Капитал“, в „Медияпул“, се подписват с имената си. Те не се крият. Тя обаче тях не ги вижда, тя търси някакъв анонимен. Според мен това е някакъв отчаян опит за спасение на репутацията.
Водещ: Но според мен тя няма да успее да устои на това, което се случва.
Иван Костов: Най-лошото за ГЕРБ. Ако говорим за това, което най-лошо може да се случи, е госпожата да остане конституционен съдия.
Водещ: Мнението на Костов. Сега, имаме много въпроси, но много ми е важно да ви задам въпроса за подкрепяте ли новите претенции на новия синод? Не мога да намеря точния въпрос, но първо, защо не отидохте на поклонението на патриарх Максим, Бог да го прости?
Иван Костов: Първо, на първия въпрос. Аз съм представител на светска формация. Демократи за силна България е светска политическа партия, поставила човека в центъра на своите виждания, на своята платформа, а не Господ, не нещо друго възвишено, което стои над човека. И в този смисъл ние трябва и сме търпими и толерантни към всички вероизповедания, но не превръщаме това нещо в свой основен проблем. Около смъртта на патриарх Максим много изхабени и хора с лоша репутация направиха реноме, появявайки се по телевизията с тъжни лица, показвайки колко много скърбят, включително скоро покръстени християни. Аз съм кръстен от баба ми, когато съм бил на 40 години в църквата „Света Неделя“, когато беше…
Водещ: Кого визирате?
Иван Костов: Не, не, няма значение.
Водещ: За социалисти говорите.
Иван Костов: Да, тези, които се наредиха след 1990 година със свещите в храм-паметник „Александър Невски“ имам предвид, пък и някои в буквалния смисъл на думата. Искам да кажа, че този начин на правене на пиар, особено пък с патриарх Максим. Не е почтено това, не е хубаво.
Водещ: По втория въпрос – ще подкрепите ли втори синод – хората на Пимен?
Иван Костов: Да, аз започнах с този и мисля, че дадох отговор. Аз искам да кажа, че това не е основен въпрос на ДСБ. Ние не можем да се намесваме в църковните дела.
Водещ: Но вие сигурно ще имате мнение, ако за патриарх бъде избран човек, който е агент на Държавна сигурност?
Иван Костов: Ако се върнем в самото начало на нашия разговор, в самото начало, тогава трябва да кажем, че Българската православна църква, за разлика от другите християнски деноминации, не осъди комунизма, не посочи мъчениците, които е загубила за своята вяра, за православието – свещеници убити, преследвани и така нататък. Не ги…
Водещ: Титулува.
Иван Костов: Хайде да не ги титулува. Просто не ги почете. Все едно тези хора са си отишли, все едно нищо не са направили за тази права вяра. Моето дълбоко убеждение е, че и църквата има заслуга за това, че сега възкръсва /…/ Людмила Живкова и на Живков… Защото, ако църквата беше казала, тогава в представите на всички православни християни щеше еднозначно да се формулира отношение към комунистическия режим като режим, направил най-големите престъпления срещу църквата, като режима, който я е погазил, който я елиминирал, който я е насилвал, който й е отнел имоти, който й е отнел основната грижа към хората, към бедните и така нататък.
Водещ: Последно. Как ще реагирате, ако изберат патриарх от ДС? Ще реагирате ли? Как ще реагирате?
Иван Костов: Как ще реагирам? Аз ви казах, ние сме светска партия, какво да реагираме.
Водещ: Оставяте си го за след това.
Иван Костов: Това е работа на Българската православна църква. Тя трябва да държи сметка за всички тези неща, които ще произведе след себе си. Един от основните проблеми на църквата е, че тя се извади от времето. Разбирате ли? Тя не живя с хората. Тя не преживя този преход, този посткомунизъм. Тя се държа, като че ли е извънземна дори. Някак си загуби връзката с хората.
Водещ: Аз ви питам… Добре ще се възмутите ли? Нататък какво ще правите, вие го оставяте за по нататък като се случи това явно.
Иван Костов: Ще се възмутим, но какво като се възмутим? Всъщност това е работа на самата църква нали.
Водещ: Благодаря ви за този разговор.
Иван Костов: Надявам се, че няма да го направят все пак.
Водещ: Те нямат и голям избор.
Иван Костов: Истински се надявам, че няма да го направят.
Водещ: Разбирам ви. Благодаря ви за този разговор.