В новата социално-икономическа програма на левицата има някои рационални елементи, които не са за пренебрегване, но и в никакъв случай не са нови и не са авторство на БСП. Това коментира за Mediapool икономическият експерт в Демократи за силна България (ДСБ) Димитър Бъчваров. Това са намаляването на осигуровките с 3%, снижаване облагането на доходите на физическите лица, колкото и изказът по тях да е неясен, преизчисляването на пенсиите, отпуснати преди 2001 г.,отбеляза той.
“Не мога да не отбележа, че и трите идеи бяха предложени от дясната опозиция, като за индексирането на пенсиите същото предложение на ДСБ бе съвсем неотдавна отхвърлено”, добави Бъчваров.
“С други думи рационалните неща всъщност са взаимствани от опозицията и това в чисто политически план говори за известна немощ на левицата и изчерпаност на възможността й да прави обществено легитимна и обществено адекватна политика”, добави той.
Според него публично левицата е направила демонстрацията, че пред себе си има за преодоляване някакви неимоверни трудности, поставени от ограниченията на бюджета.
Преди конгреса на БСП се направи “подгряване” на публиката, което стъпи на три неверни твърдения, допълни Бъчваров.
Първото е, че повишаването на заплатите в бюджетната сфера, главно на учители и лекари – ще дестабилизира финансовата сфера по подобие на 1996 г. “Кризата през 1996 г. не произтичаше от това, че хората получаваха големи заплати, а че правителството печаташе пари”, изтъкна Бъчваров.
Второто заблуждаващо внушение е, че вдигането на доходите ще предизвика по-голяма инфлация. При системата на валутен борд не може да има свръхпредлагане на пари, а и България е част от най-големия общ пазар, на който няма нито дефицит на стоки, нито излишък на пари, отбеляза икономистът. По думите му двете причини, поради които може да се предизвика по-висока инфлация, отсъстват.
Другото невярно твърдение още преди конгреса на БСП беше, че повишаването на заплатите ще предизвика криза, подобна на тази в Унгария, допълни Бъчваров. В Унгария бюджетните заплати се повишиха с 50% при наличие на 4.5% бюджетен дефицит, докато в България има рекорден бюджетен излишък от 1.260 млрд. лв. за първите 5 месеца на 2007 г. Тоест нямаме никакви ограничения да вдигнем заплатите, каза още Бъчваров.
Няма да има натоварване, и ако още тази година се въведат предвидените за началото на 2008 г. мерки в новата управленска програма на левицата, каза още експертът.
Намаляването на осигуровките с 3% ще струва нетно на хазната около 250 млн. лв., около 4 млн.лв. ще коства повишаването на помощта за раждане на с 25 на сто и отпускането на 120лв. за първолаци от бедни семейства, изчисли Бъчваров. Според него индексирането на пенсиите, отпуснати преди 2001 г., ще струва около 200-250 лв. само за тази година. А повишаването им с 10% от 1 юли ще натовари бюджета с 60 млн. лв. “Това са прочутите тежести за тази година при излишък от 1.260 млн. лв.”, коментира той.
Според съпартиеца му Нено Димов пенсиите дори могат да се вдигнат с 20 процента, а осигуровките да се намалят не с 3, а със 6 процента и бюджетът ще издържи. Ако падне с толкова общата осигурителна тежест, ще стане с 27-28 на сто по-скъпо да се плащат заплати без ведомости, вместо да се внасят осигуровки, пресметна той.
Реализацията на всички анонсирани от БСП идеи представлява едва 10-15 процента от бюджетния излишък, каза още Димов. По думите му икономиката по-скоро може да прегрее от налаганата й ръчна спирачка – бюджетния излишък, отколкото от повишаването на доходите. Вместо тези пари да останат в бизнеса и в гражданите и да се повиши производителността и покупателната способност, те се задържат от държавата, коментира Димов. Според него ако бюджетният излишък се остави на разположение на фирмите и хората, може да се реализира икономически ръст от 10 процента.
Димов приветства и въвеждането на плосък данък, като според него 17 процента е оптимален вариант, защото хората с най-ниски доходи и в момента плащат толкова, а данъкът от “богаташите” може да бъде иззет по други начини. Това ще е особено стимулиращо за средната класа, която в момента е най-ощетена от схемата за налозите, смята той.
Неговото възражение е единствено срещу повишението на бюджетните заплати, защото те не създават реален продукт. “Вдигане на чиновническите възнаграждения може да има само при съкращение на щата. Тоест със същите пари по-малко хора получават по-високи заплати и предлагат по-качествени услуги”, допълни Димов. По думите му в момента управляващите правят проформа съкращения на административния апарат, закривайки места в агенции, но назначавайки хора в министерствата. Това е типичен ляв подход за справяне с безработицата, но всъщност се създава пречка пред развитието на производството, защото високите данъци, финансиращи бюджетната сфера, изяждат ресурса за икономическо развитие, каза ДСБ-депутатът.
