Quo vadis, Domine?
“Къде отиваш, Господи?
Рим е в пламъци!
Всички бягат!” – казва Симон Петър на Иисус.
“Отивам да ме разпнат втори път. Не мога да оставя човеците!”
Къде отиваш, Българийо?
Къде сме тръгнали всички? При тази действителност на кражби, корупция, убийства и падение на ценностите и морала, ще дойде ли и спасението?
Кой ще пази стадото от вълци?
След 47-ия конгрес на най-голямата терористична организация в България, комунистите се готвят да ни разпънат на кръста не за втори път, а за кой ли път.
Вече за никой българин не е тайна, че миризмата на комунизъм е миризма на трупове (справка, събитията от която и да е дата от нашата история, била тя по-стара или съвсем нова).
Днес БСП храни не един вълк, а много вълци и все лоши, не според стария индианец от речта на Сергей Станишев пред конгреса, а според целия български народ. И тези вълци се опитват да създадат своя държава, защото имат свое правителство. Нищо, че то е едва с 15% доверие.
А клипът с трамвая е толкова естествен завършек на всичко случило ни се досега, че какво да го коментираме. Все пак дано отива “вдън горите галилейски” и дано се качат още от управляващите.
Естественият въпрос след такъв ” исторически конгрес”, и то 47-ми, е кога ще се връща член първи от конституцията? Кой е попречил това да е факт? Кой е виновен?
То се знае кой е виновен! Естествено, че Иван Костов. Единствено той успя да обърка сценария на БСП, като вкара България в НАТО и в ЕС и спря “развитието” на партията столетница.
Спря развихрянето на БСП -1997 година, и успя да спаси България. Успя да изправи държавата на крака в ситуация, когато бяхме не само в жестока криза, а до нас бушуваше война. Иван Костов и неговото правителство управляваха, така че заплатите и пенсиите растяха постоянно. Замислял ли се е някой, че ако това темпо на растеж на доходите се беше запазило до днес, сега средната заплата в България щеше да бъде над 800 евро, а пенсиите 300 евро.
Но вместо това, ни пращат масово за зелен хайвер и около 30-40 пенсионери на море през зимата. Общо взето стремежът е да станем бананова република. Бананова република, но както забелязваме всички, у нас от небето не падат банани, а сняг.
Управляващите у нас се държат като “сомалийски пирати”. Плячката както на пиратите в Сомалия, така и на пиратите в София, е значително по-голяма от рисковете, които те поемат като среща с чужди бойни кораби или с правораздаване. Пиратите, били те в Сомалия или в София, едва ли ще се откажат от доходните си подвизи доброволно. Трябва да бъдат спрени!
“Бившите комунисти, които управляват България, обичат европейските пари, но не и европейските правила”, пише Колин Фриймън във в. “Сънди Телеграф”. Европа не дава привилегии. В Европа става въпрос за принципи и морал.
Има ли кой да създаде представа на нашия народ за държавно устройство, за морал, за управа на държавата?
Има! Със сигурност го може този, който вече го е правил. Той е съвсем различен от хленчещото правителство. И в такъв момент, когато хората са в открита война – на много фронтове, за своето оцеляване, е длъжен да поеме отново кормилото.
А 2009 година е решаваща за България, за целия народ, за всеки от нас, за мен, за моята майка и за моите деца, за теб, за твоя баща и за неговите внуци. Ако всички ние искаме България да е що-годе бяла държава, днес нормално мислещите хора, вече не само десните трябва да работят за това следващият премиер на България да бъде Иван Костов. Вече трябва българският народ да се почувства добре в родината си.