На 10 януари, отбелязваме 70 години от „черния понеделник“ на Втората световна война, когато София е подложена на ужасяващи бомбардировки от англо-американските въздушни сили. Това е първата до този момент дневно-нощна атака над града, довела до множество разрушения, кръвопролитие и отнети човешки животи. Началото на дневното нападение над града започва около 13 ч. и е извършено от 330 американски самолета, групирани в два бомбардировъчни полка Б-24 и Б-17, които включват 220 бомбардировача и 110 изтребителя „Лайтнинг“. Срещу тях от „Божурище“, „Враждебна“ и Марно поле при Карлово излитат 43 български самолета – 2/6 и 3/6 изтребителен орляк, а от Карлово се вдига ято от четворка изтребители Dewoitine D.520 от 4/6 изтребителен орляк, водени от кандидат-подофицер Тодор Розев. На бой в защита на София излита и германската ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ с 30 изтребителя Me-109G, водени от своя командир кап. Герхард Венгел. Нощната вълна от атаки над София стартира в 22 ч., когато около 80 британски самолета прелитат в небето над столицата. Въпреки изстреляните срещу тях 1310 снаряда от зенитната артилерия, противникът успява да нанесе непоправими поражения на града. Унищожени са кварталите на запад от храм-паметника „Св. Александър Невски“, както и знаковите за града улици „Оборище“ и „Московска“. Хвърлените бомби над София са общо 1784. Комбинираните бомбардировки водят до разрушението на 3 500 сгради, сринати със земята са множество сгради в центъра на София, което променя архитектурния облик на българската столица за десетилетия напред. Жестоките въздушните удари на 10 януари силно разстройват обществения живот-градът остава без вода и ток, а в следващите дни над 300 000 души го напускат. Човешките трагедии са още по-неизмерими: жертвите са близо 1000, а ранените наброяват повече от 700. В небето над София, бранейки родната земя, жвота си губят и двама български летци- подофицерите Атанас Кръстев и Симеон Михайлов. Част от 4/6 изтребителен полк, Симеон Михайлов се насочва към района на Перник — Кюстендил, за да търси противниковите самолети. По пътя самолетът на пилот-подофицер Михайлов внезапно пада и се разбива в земята край с. Мало Бучино, а той загива. Според неговият ръководител- подофицер Тодор Розев, причината е загуба на съзнание на пилота поради голямата височина. Смъртта си намират и петима германски летци, сред които и кап. Герхард Венгел. Непреживял дори един ден след пристигането си в България на 9 януари 1944 г., когато е предислоциран от службата си в Румъния на летище „Враждебна“ в София, той загива на следващия ден, когато самолетът му е свален край Радомир. На 5 ноември 2004 г. по инициатива на председателя на ДСБ-София проф. Вили Лилков, Клуба на потомоците на царския офицерски корпус „Един Завет“ и Клуба на летците и след решение на Столичния общински съвет с официални почести в столичната градина „Мадара“ бе отново поставена гранитна паметна плоча на кап. Герхард Венгел. Този скромен знак е израз на почитта на столичани към делото на кап. Венгел и напомня на всички нас, жителите на София, за този трагичен период от историята на града. През 2007 г. по инициатива на ДСБ-Триадица и Клуба на летците в градинката до ДКЦ 14, в кв. Иван Вазов, бе изграден паметник на летците, загинали при отбраната на София, дело на скулптора Николай Зиков.   ]]>