20 декември 1943г. е един от дните в разгара на Втората световна война, през които столицата на България е подложена на особено ожесточени въздушни атаки. Съотношението на силите е в полза на противниковите англо-американски военно-въздушни сили, които разполагат с 200 самолета срещу едва 36 от българска страна.  Въпреки че нямат шанс да победят противника, българските пилоти атакуват бомбардировачите, опитвайки се да ги принудят да хвърлят бомбите си извън София. Те трябва разстроят противниковата формация и да спечелят време за мирното население, за да може то да се укрие в скривалищата. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Над столицата са пуснати 270 бомби, убити са 71 човека, а ранени над 100 души. Въпреки огромното числено преимущество на англо-американските сили, българите успяват да свалят 5 самолета. А лейтенант Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те надхвърлят понятието ненадмината ярост в авиацията”. Във въздушните сблъсъци загиват двама български пилоти – подпоручик Георги Кюмюрджиев и поручик Димитър Спирасаревски, останал завинаги в историята с храборото си дело, спечелило му прозвището „жива торпила“. Измъквайки се от два американски изтребителя, Димитър Списаревски се насочва към група от 16 „Либърейтъра“, изплъзнала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той атакува устремно и поврежда тежко един бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители. Въпреки това, без колебание, той насочва изтребителя си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът е разцепен и са разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско, а тялото му е открито сред отломките. През 2007 г. по инициатива на ДСБ Триадица, кмета на район Триадица и Съюза на летците бе изграден паметник на летците, загинали при отбраната на София в градинката до ДКЦ 14, в кв. „Иван Вазов”. През 2012 г., по инициатива на ДСБ-София и Клуб „Един Завет“ е поставена паметна плоча на фасадата на дома на ул. „Хан Аспарух“ № 57 в София, в който живее Димитър Списаревски от 1932 до гибелта си през 1943 г. ]]>