Юлиан Войнов: Необходими са смели действия

Дебатът за причините за високите цени на храните и горивата продължава и тази седмица, като след силния обществен натиск и протестите на определени групи от обществото правителството реши да обърне по-сериозно внимание на проблема и инициира няколко обсъждания за търсене на решения. Въпреки тези инициативи остава въпросът защо българското правителство реагира като пожарна команда на всяка по-сериозна ситуация, а не предприема стъпки за ранно идентифициране на възможните проблеми и не обсъжда мерки за тяхното преодоляване, без да се стига да генериране на обществено недоволство, протести и неконтролиран в определени ситуации натиск.

Един от основните аргументи на правителството за създалата се ситуация е, че увеличението на цените е световен феномен и от тази гледна точка нищо не може да бъде направено. Това е колкото вярно, толкова и подвеждащо.Действително от началото на този век се наблюдава едно все по-ускорено нарастване на цените на храните и природните ресурси. Периодът между 2002 и 2008 беше белязан от сериозен ръст на търсенето на природни ресурси, движен от силния растеж на глобалната икономика и най-вече на развиващите се страни, т.нар. възникващи пазари като Китай, Индия и Бразилия. Това търсене ще бъде допълнително усилено от бързата индустриализация и урбанизация на тези страни. Китай вече е най-големият консуматор на метали в света. Делът от световното потребление на мед в Китай например се е увеличил от 12% в началото на века до 40% понастоящем. От друга страна, финансовите иновации оказват изключително силно влияние върху пазара на природни ресурси през последните години. Така например институционалните инвеститори са увеличили инвестициите си на пазарите за природни ресурси от 13 милиарда долара през 2003 г. до между 170 и 205 милиарда долара през 2008 г. Това няма как да не окаже влияние на цените на тези ресурси. На този етап все още няма категоричен извод коя е първопричината за високите цени – дали финансовите инвестиции на тези пазари са причина за главоломното увеличение на цените, или именно увеличението на цените на ограничените все пак природни ресурси поради засиленото търсене привлича сериозни финансови инвестиции.

Каквато и да е причината обаче, ясно е едно, а именно, че тази ситуация изисква сериозни мерки насочени към намаляване на деструктивното действие на тази променливост в цените на материалите върху икономиките на отделните държави. И всъщност това е крайъгълният камък, около който би следвало да се върти целият дебат в обществото по отношение на високите цени на стоките. Към настоящия момент правителството твърди, че нищо не може да бъде направено за растящите цени, защото това е световен феномен и България трябва само да наблюдава и да се приспособява. Този аргумент следва от разбирането, че де факто България не е подготвена по никакъв начин да предвижда развитието на определени глобални процеси. Когато няма анализ на случващото се в световен мащаб и очакваното развитие, определено единствената възможна реакция е на изчакване и снишаване, докато проблемите отшумят.

Ясно е, че българската икономика е подвластна на икономическите процеси, които протичат в световен мащаб. Въпросът е дали обаче това може да бъде използвано като основен аргумент или все пак трябва да бъдат предприети мерки за справяне в тази критична ситуация. Една от възможните реакции на случващото се е намаляване на данъците. Какво обаче се решава с една такава стъпка. Намаляването на данъците е пожарна мярка, която не цели дългосрочно решаване на проблема, а по-скоро неговото моментно туширане с цел намаляване на общественото напрежение. Последствията от такова решение са две:

На първо място, намаляването на данъците (дори и да приемем, че това е възможно, имайки предвид европейските резпоредби) не може да бъде безкрайно. В един момент, дори данъците върху горивата или хранителните продукти да бъдат напълно премахнати, цените на стоките ще продължат да се повишават. Няма никаква гаранция, че след година или две нивото на цените няма отново да надхвърли сегашното ниво, дори и тези цени да са освободени напълно от данъци. Какво ще бъде следващото действие тогава – субсидиране на цените от държавата, както по времето на социализма? Ясно е, че това не е работещ механизъм и не премахва икономическите дисбаланси в дългосрочен план. Специално по отношение на цените на горивата, както вече е известно, въпреки че данъците върху тях са най-ниските в Европа, се оказва, че има цели 17 държави, в които цените на бензина и дизела са по-ниски от българските. Така че основният аргумент за високите данъци в този случай просто не е адекватен и решението трябва да се търси в олигополната структура на този пазар.

Освен това, на второ място, едно такова действие ще доведе до силно влошаване на бюджета на страната, което ще има други неблагоприятни последици върху икономическото развитие на България. Най-вероятно срещу страната ни ще бъде стартирана отново и процедурата по свръхдефцит от Европейската комисия, което допълнително ще влоши и без това недобрата икономическата ситуация.

Именно водени от разбирането, че фискалните мерки не могат да доведат до дългосрочно решение на съществуващите проблеми с растящите цени на петрола, през миналата седмица държавите от ЕС на своята среща в рамките на Съвета на финансовите и икономическите министри (ЕКОФИН) в Брюксел потвърдиха декларацията си от 2005 година, че ценовите проблеми по отношение на високите цени на горивата не би следвало да се решават с фискални мерки, а следва да се предприемат структурни реформи в тази посока.

Така стигаме до единственото решение, което може да бъде предприето за справянето не само с високите цени на стоките, но и с всякакви икономически дисбаланси и това са категорични, смели и решителни структурни реформи. За да бъдат направени те обаче, се изискват няколко предпоставки.

На първо място, това е сериозното повишение на експертния капацитет на държавната администрация. Провеждането на реформа в администрацията не следва да се извършва на парче чрез определяне на квоти за съкратени служители. Основната необходимост е от функционална реформа, като се определи, кои функции в различните администрации са водещи и кои трябва да отпаднат и да бъдат поверени на външни изпълнители. След като се изясни този въпрос, следва да се предприемат стъпки за засилване и развитие на водещите функции, включително и чрез назначаването на нови високообразовани служители. А това означава скъсване със шуробаджанашкия подход за назначаване. Настоящият момент на свито предлагане на нови работни места е изключително благоприятен за подобна стъпка. Дали това е възможно зависи единствено от политическата воля на управляващите.

На второ място, от изключително значение е създаване на структури в държавната администрация, които да се занимават с прогнозирането на процесите в глобален мащаб и тяхното отражение върху българската икономика. Понастоящем такива прогнози се правят в изключително ограничени рамки, за точно определени цели и на макроравнище. Липсата на такива задълбочени прогнози всъщност предопределя и невъзможността за набелязване на мерки, които да третират определени бъдещи проблеми. Липсата на такива прогнози всъщност е в основата на хаотичното развитие на българската икономика, водещо до непрекъснато акумулиране на дисбаланси във всякакви сфери от обществения живот, но най-ясно изразени в икономиката на страната. Тяхната липсата е и в основата на ниското ниво на обществения дебат в страната. Основните дискусии, които се водят, са за поредния проблем, който ни е връхлетял и с който някак си трябва да се справим до следващия път. Тази краткосрочност в политиката не позволява нито на управляващите, нито на обществото да погледне в по-дългосрочен план и да започне да дебатира въпроси, които ще са актуални след години. Поради липсата на такива прогнози необходимите решения не могат да се видят и дискусиите се изместват в плоскостта на моралните и идеологическите категории, вместо да останат в полето на прагматизма. Такъв дебат в момента тече по отношение на строителството на АЕЦ „Белене“. Няма никаква яснота с какво строителството на тази централа ще допринесе до увеличаване на благосъстоянието на нацията. От всичките дискусии излиза, че единственият аргумент в полза на нейното строителство е възможността един ден България да изнася евтин ток за някъде. Няма дебат обаче колко точно ще бъде цената на тока, каква ще бъде международната цена, когато централата бъде построена, ще има ли търсене на този ток, какви други алтернативни възможности съществуват и дали те няма да са по-изгодни и т.н. Тази дискусия може да стане с точни сметки и ясни прогнози. Когато те липсват, всичко е в полето на интерпретациите и догадките.

Крайно време е България да излезе от руслото на пожарникарското управление и да начертае пътя за бъдещото си развитие към една по-нормална и добре развиваща се държава. Този път може да бъде на-чертан само при наличието на ясна визия и политическа воля за осъществяване на необходимите реформи във всички сфери на живота в страната. А за тази цел са необходими решителни и смели политици, доказали се със своите принципи и отстояващи убедено своите позиции. Отговорността на всеки е да направи своя избор и да застане убедено зад него, защото разделителната линия между настоящата България и тази, която искаме да бъде, минава през нашата лична отговорност за избор. Все още не е прекалено късно нещата да се променят.