Юлиан Войнов: Кой мрази конкуренцията?

Защо изборът на България да подкрепи „Пакт за еврото плюс“ е единственият правилен избор

Най-накрая се случи нещо полезно за страната и това е решението България да се присъедини към новата европейска инициатива, наречена „Пакт за еврото плюс“. За малкия период, през който решението беше обявено пред парламента от Бойко Борисов до днешния ден, се изписаха и направиха доста коментари, но най-интересното е, че повечето от тях са в негативен аспект, неизвестно дали поради настанилия се удобно обществен модел да се критикува властта за всичко, което прави, или поради истинската убеденост на авторите, че от Европа нищо хубаво не може да се очаква. Както вече е известно, България заедно с още 5 държави извън еврозоната се присъедини доброволно към „Пакт за еврото плюс – засилена координация на икономическата политика за конкурентоспособност и конвергенция“, каквото е пълното му име, като той е задължителен за страните от еврозоната, които са общо 17.

„Пактът за еврото плюс“ всъщност е наследникът на придобилото гражданственост като „Пакт за конкурентоспособност“ предложение на Германия и Франция от началото на тази година за засилване на координацията на икономическата политика вътре в еврозоната. Основата за това искане на двете държави, но основно на Германия, беше породено от разбирането, че спасяването на държавати от еврозоната, които водят неблагоразумна политика по отношение на своите публични финанси, ще коства изключително много средства на страните нетни донори в ЕС, но най-вече на Германия. От тази гледна точка нямаше по-естествен ход за германския канцлер Ангела Меркел да се опита да наложи своята визия за необходими мерки, които останалите държави от еврозоната следва да прилагат в бъдеще, за да подобрят състоянието на икономиките си и да намалят значително възможността за получаване на финансова подкрепа от другите страни.

Важно е да се отбележи, че присъединяването към пакта на страни извън еврозоната е доброволно и че това присъединяване може да става поетапно. Въпреки това 6 държави извън еврозоната, т.е. повечето от тях, решиха да се присъединят към пакта още по време на неговото приемане, като това са България, Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния.

Основните цели на приетия пакт са четири и се заключават в следното:

1. Увеличаване на конкурентоспособността

2. Увеличаване на заетостта

3. Принос към устойчивостта на публичните финанси

4. Засилване на финансовата стабилност

Много е трудно на базата на текста на предложението да се посочат негативи за избора на България да се присъедини. Все пак има две области, които се критикуват по-отчетливо от противниците на пакта. Това е препоръката за нарастване на заплатите в икономиката с темпа на нарастване на производителността и предложението за хармонизация на данъчните основи в ЕС. По отношение на първия показател, на първо място, трябва да се спомене, че неговото спазване е една от основните теоретични, постановки за висока конкурентоспособност на една икономика. Друг е въпросът, че това в някаква степен ще обуслови по-бавното нарастване на заплатите в България. Но трябва да се има предвид, че всички основни макроикономически показатели в една икономика, подобна на българската, се влияят от темпа на растеж на заплатите и ако този темп надхвърля значително производителността на труда в страната, то рано или късно такава икономика изпада в криза.

Вторият основен въпрос, към който е насочена критиката, е свързан с хармонизацията на данъчните основи в ЕС. Това предложение се дискутира вече много време, като целта е данъчната база в целия ЕС да е една и съща, като страните запазват възможността да определят сами данъчните си ставки. В това предложение има уловка, за която България е наясно и се е обявила против такава хармонизация отдавна. Така че включването на тази тема в пакта съвсем не е ново. Просто се сменя рамката, в която тя ще се обсъжда.

Това бяха проблемните области. Какво обаче би станало, ако България не беше подкрепила пакта. Има няколко основни причини, поради които България беше длъжна да се присъедини към него и те са следните:

1. Вероятност от създаване на допълнително разделение между държавите в ЕС на такива, които са членове на пакта, и останалите – „Европа на две скорости“. При условие че България е най-малката икономика в ЕС и разчита изключително много на европейските фондове, едно такова самостоятелно отстраняване от процесите в съюза най-вероятно ще доведе повече до загуби, отколкото до ползи. Не трябва да се забравя, че неучастието в пакта де факто лишава страната от глас при обсъжданията на мерките.

2. Политическа уязвимост при по-късно решение на България за присъединяване, което може да се приеме като политическа загуба, така както това става навремето с Великобритания, Дания, Португалия и Швеция, които създадоха през 1960 г. алтернатива на тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО), а именно Европейската зона за свободна търговия, и които бяха принудени от обстоятелствата да се присъединят по-късно към ЕИО.

3. Обсъжданите теми, по които ще се иска държавите членки да поемат ангажименти, България така или иначе вече осъществява или има приети мерки, които са записани в нейната Национална програма за реформи (НПР) и Конвергентна програма (КП).

4. За България е важно да бъде насърчавана по всякакъв начин да предприема мерки за подобряване на нейната икономическа среда и в частност на нейната външна конкурентоспособност и вътрешно ниво на конкуренция.

5. Голяма част от областите, в които страните се призовават да предприемат определени мерки, всъщност вече са част от други инициативи на ЕС и най-вече в новите промени на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) и в регламентите, касаещи наблюдението на макроикономическите дисбаланси, които ще бъдат окончателно приети в средата на годината.

6. По-голямата част от предлаганите реформи в пакта вече са в ход. Пактът по-скоро ще изиграе ролята на катализатор за ускорено прилагане на тези реформи.

7. Пактът не създава нови ограничения, които липсват до момента или не се обсъждат да бъдат въведени. Напротив, самият факт, че страните ще бъдат свободни да избират съответните политики и мерки за реакция в тази област, може да се тълкува като облекчение или най-малкото не като допълнително ограничение.

8. Реална възможността България да наложи своето виждане по чувствителни въпроси, имайки предвид, че подобно на българското мнение имат и други страни от ЕС и извън еврозоната, които също подкрепиха пакта.

В заключение по въпроса трябва да се има предвид, че „Пактът за еврото плюс“ е инициатива, подета от големите държави в ЕС като Германия и Франция, чиято цел е дългосрочно намаляване на макроикономическите диебаланси в страните членки, което да доведе до значително понижение на вероятността една държава да изпадне в нужда да получава финансова помощ от нетните донори в ЕС, основно двете споменати държави.

И накрая, за да се отстранят всякакви препратки към новосъздавания Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ) и критиките, че присъединявайки се към пакта, България едва ли не се задължава да плаща милиони евро за спасяването на закъсали страни, трябва да се посочи следното: ЕСМ се създава независимо от пакта. Както беше посочено, той е наследник на Европейския финансов стабилизационен механизъм, от който дойдоха ресурсите за Гърция и Ирландия. В този механизъм могат Да членуват само държавите от еврозоната, които са длъжни да осигурят необходимото финансиране. Ясно е, че България към настоящия момент няма и не може да има никакви задължения към механизма. Задължения към страната ще възникнат, когато тя стане част от еврозоната. Трябва да се подчертае, че дебатът за позицията на България по определени въпроси, дискутирани на европейско равнище, е смислен дебат.