Винаги съм минавал за краен десебар. Харесвал съм ясните политически граници, силните послания и смелите действия, дори тогава, когато минават отвъд добрия тон, за да хвърлят камък в политическото блато. Големият политик – казвал съм винаги – е този, който не просто умее да формулира каузи, но и не се страхува да ги отстоява в политическата битка. Големите политици са големи, не защото притежават разточителни рейтинги, а защото са понесли много бой. А и са понатупали някой и друг свой опонент.
По горните причини рядко съм разбирал несекващия ентусиазъм за разните му там обединения, диалогичност и прочее поцелуйковщина вдясно. Смятал съм и продължавам да го смятам, че две трети от партийните коалиции в България не са нищо повече, освен сетно убежище на политическия негодяй. Средство за битово оцеляване на амортизирани, отдавна забравили професионалната си квалификация политически блюдолизци.
Говорил съм и съм писал толкова много против безсмислените коалиции, че имам чувството, че е дошло време да напиша някой ред и за смислените. Защото щом като има безсмислено коалиране, логически издържано е предположението, че ще да има (дори в страна като България) и смислено такова.
Та смислена коалиция е това обединение на политически субекти, което води до положителен политически резултат. На и след избори.
Ще си позволя да направя следната прогноза: По всичко личи, че на изборите ГЕРБ ще получи далеч под достатъчния брой мандати, за да състави самостоятелно правителство. В общи линии повечето социолози (извън силно платените) вече са постигнали съгласие, че партията на Бойко Борисов ще има около 80 места в парламента и, ако въобще ще иска да управлява, ще трябва да търси коалиция.
И именно тук започват сценариите. Те са, разбира се, твърде много, но в най-груби щрихи могат да се сведат и до два. Нека ги наречем (съвсем условно) сценарии ГОЦЕ и сценарии КОСТОВ.
Сценарият ГОЦЕ:
Той вече беше игран през 2005 г. Накратко сценарият ГОЦЕ се свежда до следното: десните партии отиват на изборите самостоятелно. ДСБ взима очакваните 15 депутатски мандата. СДС също взима някъде толкова. 80 на ГЕРБ + 15 + 15 прави 110. Десницата няма мнозинство, за да управлява, и топката се прехвърля в другите играчи. И тук се почва един пазарлък. БСП, Доган, Христо Ковачки и руските спонсори на “Атака” захвърлят театрално всичките си противоречия в името на голямата цел – България да не остане без правителство. Или пък още по-лесното: БСП, Доган и Христо Ковачки убеждават Борисов колко е далновидно да направи правителство с тях и той след много кандърми се навива. Обещават му в замяна президентско кресло, а Гоце от своя страна загрява за премиерското. Въобще… да живее челният московски опит.
Сценарият ГОЦЕ по принцип е много хитроумен и има един единствен дефект, че вече е игран, а повечето кавър версии са доста по калпави от своите оригинали. Но нейсе. Важното е да въртим едни пари.
Сценарият КОСТОВ:
Наречен е КОСТОВ само защото го измисли Костов и въпреки риска някой на “Раковска” 134 да се обиди от тази работа. Та накратко, сценарият КОСТОВ предвижда следното: десните отиват на изборите заедно. ДСБ, СДС, Мозер, ако е нужно царските отцепници и дори онази политическа екзотика Яне Янев загърбват многото си и фундаментални противоречия в името на това България да не се управлява още един мандат от Първанов и Доган. Обединената десница взима общо 50, според някои прогнози дори 60 мандата. И така 80 на ГЕРБ + 50 на нашата обединена десница правят общо 130. Това ново мнозинство криво-ляво прави правителство, праща Серго да си върви, сваля евроембаргото върху страната ни и въобще възстановява прословутите политически граници, в които лявото е ляво, дясното – дясно, а Христо Ковачки продължава да е подсъдим. Да си пожелая чак осъден, ми се струва проява на твърде нездрав оптимизъм.
Ето това се казва политически резултат. А както казахме по-горе, смислена коалиция е тази, която постига смислени резултати. И идва време, в което всеки демократ в България ще трябва да отговори на въпроса как иска да изглежда страната му през следващите четири, а вероятно и осем години. Да запуши нос и да направи нещо отговорно, защото ако стори друго, утре децата ни няма да ни простят.