Задаването на този въпрос предполага констатацията, че столицата е далеч от европейските стандарти за качество на живота. Независимо от бюджета, който през 2008 г. надхвърли един милиард лева, независимо от европейските пари и високата активност на бизнеса и външните инвестиции. Влагат се средства, а градската среда става все по-неуютна; ежегодно парите за ремонти нарастват, а инфраструктурата изглежда все по-зле; появяват се нови квартали, но живеещите в тях не виждат разлика в жилищната среда от тази на панелните комплекси. Същевременно пренаселването и презастрояването на София е факт, но колкото и да се вайкаме за това София е град обречен да расте и въпросът е в правилния и устойчив път на развитие.

Азбучна истина е, че всички общински и държавни политики се пресичат в жилищната политика и тя съчетава интересите на гражданите и строителните фирми, на банките, бизнеса и местната власт. Невъзможно е да се реализира сериозен икономически растеж, невъзможно е европейско развитие на столицата без модернизиране на жилищния сектор. Положението в София е тревожно, защото старите квартали деградират; централната градска част се обезлюдява; расте делът на собствениците на жилища, които не могат да ги поддържат. Кварталите с циганско население са истински гета, увеличава се концентрацията на маргинални групи в периферните жилищни райони. По-старите сгради и тези строени по едропанелната технология са с висока енергоемкост; над 200 хиляди панелни жилища се нуждаят от саниране (те основно ще задоволяват жилищните нужди до 2020 г.); еднообразните жилищни комплекси са с недоизградена техническа инфраструктура, с неблагоустроени и неподържани празни пространства, оставени по обещанията на комунистическите ръководители за „следващия етап“. Комбинацията от частна собственост върху жилищата и общинска върху земята, както и абсолютната незаинтересованост на част от собствениците не позволява активно управление на етажната собственост, която обхваща над 2/3 от сградния фонд в столицата. Остър е недостигът на жилища с две и повече стаи, а общата жилищна площ на обитател е около 25 ÷ 27 кв. м. срещу 40 кв.м по европейските стандарти. Достъпността до жилищния пазар, изчислена чрез годишните доходи на домакинствата в София непрекъснато се влошава и е между два и три пъти по-ниска от тази в страните в Европейския съюз.

Има ли общинска жилищна политика в София?

Погрешно е да се мисли, че общината сама може да поеме грижата за финансовото и нормативно осигуряване на модерна жилищна политика. Тук ролята на държавата е водеща, но тя тотално е абдикирала от задълженията си и е стоварила всички ангажименти върху Столична община. Липсва регламент за създаване на жилищни асоциации, които изграждат и поддържат наемен фонд, липсват системи за жилищно субсидиране, за жилищно спестяване и жилищно кредитиране, което е ангажимент на държавата. Мащабните програми за саниране на сградния фонд могат да стартират само с помощта на държавата и не са по силите на нито една община. Държавните бюджетни средства за жилища за всички общини през последните години не надхвърляха 1 % и бяха насочени единствено за изпълнение на наследени задължения отпреди 1989 г. към отчуждени собственици.

Общинските ангажименти в жилищната политика се свеждат до проучване и прогнозиране на жилищните нужди; разработване на общински жилищни стратегии и програми; осигуряване на терени и устройствени планове; изграждане на социалната и инженерната инфраструктура; изграждане на общински жилища за семейства с остри жилищни нужди и ниски доходи; изграждане на защитени домове за деца и възрастни. Столична община не изпълнява тези ангажименти. За жилищни програми и стратегии няма нито един написан ред (ако не броим програмата за строеж на ромски жилища със средства от европейските фондове), дори наличните общински жилища не са описани в единен списък; жилищните нужди се установяват само на база на картотекираните за общинско жилище, а за прогнози и дума не може да става. Години наред имаше порочна политика на замени на терени за строителство срещу панелни жилища, които се предоставяха под наем на социално слаби. Тези жилища по-късно се изкупуваха от наемателите на цени, далеч по-ниски от цената на придобиване, което бе губеща политика за общината. Като капак на всичко това получените от продажбите средства не се влагаха обратно в строеж на жилища, на хосписи и приюти за бездомни хора, на домове за възрастни и деца без родители. Резултатът е, че свободни терени за жилищно строителство липсват, общината няма свободен наемен фонд, а заетият е около 2.5 % от целия жилищен фонд в София и е разпръснат в множество отделни жилищни сгради, което затруднява ефективния му надзор и качествено управление.

Накъде върви София?

Общият устройствен план е предвидил три възможни сценария за развитие. И трите са свързани много пряко с жилищната политика и устройството на жизнената среда. Естествено първият от тях е оптимистичен и превръща София в европейски град; вторият е наречен реалистичен и се свежда до подържане на състоянието и темповете на развитие отпреди десетина години, а третият е песимистичния сценарий или „развитие на града без намеса“. Разработени са и критериите за това. Европейската визия ще бъде факт, ако Кремиковци не съществува и вече не е ограничаващия фактор за развитието на София и на населените места в полите на Стара планина; ако са реконструирани кварталите по западната ос на града и сегашните гета и кризисни райони са „излекувани“; ако инфраструктурата на южните територии е изградена, а тази на централната част е напълно обновена; ако жилищните комплекси са санирани до 70 % и те, както и северните индустриални зони са така преструктурирани, че да добият качества на среда за труд, отдих и обитаване. И още, ако транспортът бъде модернизиран и наистина масов, а проблемът с паркирането поне частично бъде решен, ако се разработи съвременна жилищна политика с активен и достъпен жилищен пазар и пълноценно се използват резервите на териториите извън компактния град. Звучи прекрасно, но нищо от това не е дори започнало да се изпълнява. Напротив, реализира се точно обратното на предвиденото по-горе, което означава развитие на София по песимистичния сценарий, без намеса или както се казва няма пилот в самолета!