Ще предложим изцяло нова държавна политика за грижа за възрастните хора и хората с увреждания, която ще гарантира достоен живот за тях и подкрепа за техните близки.

В България,  нуждите на възрастните хора продължават да се неглижират от държавата и нейните институции. У нас все още липсват услуги, които да съдействат и помагат на възрастните хора да запазят своя самостоятелен начин на живот и да продължат да живеят в общността си достойно.

По традиция, в България грижата за възрастните хора се възприема като отговорност на семейството. Тя обаче е огромно, често непосилно предизвикателство. В същото време почти всяко българско семейство рано или късно се сблъсква с необходимостта да полага грижи за болен или възрастен роднина. Поради тази причина, през последните години много хора в трудоспособна възраст губят работата си и остават извън пазара на труда, принудени да се грижат за болни или възрастни членове на семейството. По данни на НСИ повече от половин милион българи всяка година полагат грижи за болни и възрастни хора, хора с увреждания и други, нуждаещи се от грижи. За тези хора, неформалният ангажимент към обслужвания човек е свързан с редица финансови, професионални, здравословни и социални последствия, а усилията им остават невидими за обществото и институциите.

Въпреки приетата през 2014 г. „Стратегия за дългосрочната грижа“, предоставянето на грижа в България не е уредено нормативно и институционално, не е финансово обезпечено и продължава да се намира в зоната на „ничията земя“, на границата между здравното осигуряване и социалното подпомагане. В България 85% от общите разходи за дългосрочна грижа са частни, от джоба на потребителите. Публичните разходите са едва 0,05 % от БВП, като по този показател страната ни заема последно място в ЕС. Всички прогнози обаче сочат, че темповете на нарастване на публично финансираните средства за дългосрочни грижи ще изпреварват тези на БВП и на здравните разходи през следващите десетилетия.

Как политиката и обществото могат да реагират на това предизвикателство, преди да е станало прекалено късно? В теорията и в практиката има много разработени и прилагани модели, от които България би могла да заимства. Едно е ясно – при бързо застаряващото население в България, настоящият модел, с огромен дял на семейната, неформална грижа, е със силно разклатени основи и няма сигурно бъдеще. В рамките на Европейския съюз всички държави-членки са поели ангажимента да осигурят на своите граждани общ достъп до висококачествени дългосрочни грижи на достъпна цена. Страните, които са осъзнали необходимостта от устойчиво финансиране на дългосрочните грижи, го правят или чрез данъчното облагане (Австрия, Швеция) или чрез създаването на специални универсални социално-осигурителни схеми (Германия).

В България с извеждането на грижата като отделен осигурителен риск, със самостоятелен бюджет и автономно функционираща система за предоставяне на услуги, биха могли да бъдат спестени огромна част от неефективните разходи от бюджетите за здравеопазване и социално подпомагане. Сред очакваните резултати са предотвратено настаняване в специализирани институции, навременно лечение при открит проблем, намаляване на ненужните посещения при личен лекар, намаляване на излишните повиквания на спешна помощ, подобряване на здравословното състояние и повишаване на качеството на живот на възрастните хора. Една работеща и финансово устойчива система за дългосрочна грижа би била ефективен инструмент и за насърчаване на един сектор от икономиката с много динамично развитие в повечето европейски държави. В България този сектор е с относително висок дял на нерегламентирана заетост, а изсветляването, професионализирането и развитието му биха могли да допринесат за създаването на голям брой нови работни места, спестяване на публични разходи от бюджета за здравеопазване, намаляване на емиграцията и освобождаване на ресурс от квалифицирани кадри. С климата и природните си ресурси, България има капацитет да използва ефективно възможностите, които предлага „сребърната икономика“ и да се специализира и развие като водещ доставчик на услуги в дългосрочната грижа в Европа.

България има спешна нужда от изцяло нова държавна политика за грижата към хората с увреждания, хронично болните и възрастните хора. Отделянето на дългосрочната грижа като самостоятелен осигурителен риск ще позволи да бъде изграден капацитет, да бъдат подготвени подходящите квалифицирани кадри и да се осигури качествен живот за хората, имащи нужда от продължителна грижа и техните близки. Целта на системата за дългосрочна грижа е да осигури подходяща помощ на нуждаещите се лица, гарантираща достойно качество на живот, без това да е свързано с непосилна финансова тежест за самите тях и семействата им. Предвид демографските тенденции, външната и вътрешната миграция, както и нарасналите очаквания на хората за качествен живот, тази реформа няма алтернатива.

Семейната солидарност съществува, но е важно да се формулира и обществената солидарност, защото всеки от нас е потенциален нуждаещ се от грижа или грижещ се.

д-р Цецка Бачкова, зам. председател на ПП ДСБ и говорител на Демократична България по сектор Социални политики