Ще консолидираме десните избиратели

Радан Кънев е роден през 1975 година в София. Завършил е Френската гимназия и право в Софийския университет. Работи като адвокат. Един от учредителите на ДСБ, а от 2009 г. и член на ръководството й. След последните парламентарни избори, заедно с Иван Костов и Петър Москов, си подаде оставката, която трябва да бъде гласувана на събрание на партията на 23 юни. Междувременно ръководството в оставка го номинира за председател на партията. Владее английски, френски и немски език. Женен е, с едно дете.
– Г-н Кънев, къде сгреши ДСБ, та пожъна такъв резултат на изборите?
– Ако можем да говорим за грешки, мисля, че това са грешки в десницата и изобщо в реформаторското пространство. Наложи се ДСБ да се яви самостоятелно на избори и трябва да си даваме сметка, че това е равнището на доверие. Ние имахме яснота за това на база на социологическите данни, с които разполагахме. Доверието към традиционната десница като цяло се срина след неуспеха да излъчим обща кандидатура на президентските избори през 2011 г. и още веднъж много тежко – след като СДС напусна „Синята коалиция“. Знаехме с каква подкрепа влизаме на парламентарните избори и оценката ни е, че в рамките на предизборната кампания имахме ръст от 20-25 хил. гласа. Направихме успешна кампания, но това, за съжаление, е крайно недостатъчно за добро представяне на изборите. Наистина се борихме много – имам предвид и общинските структури, и кандидатите, и щабовете. Във втората половина на кампанията изглеждаше, че сме се преборили за преодоляването на бариерата, но след това изместването на медийния фокус върху прекия компроматен сблъсък БСП-ГЕРБ лиши всички малки партии от шансове. Резултатът е много лош, но тръгнахме от равнище на доверие, което не позволяваше да спечелим повече, освен по някакво чудо.
– На вота вие взехте приблизително към 103 хил. гласа, а Движение „България на гражданите“ – към 115 хиляди. Не е ли логично, след като и двете партии не успяхте да привлечете масовия анти-БСП гласоподавател, да потърсите път една към друга.
– Най-същественото в този случай е, че избирателите не са стада, те са направили избора си рационално. Имаме всички основания да вярваме, че избирателите, които стоят зад Движение „България на гражданите“, не са склонни да гласуват автоматично за кандидати на ДСБ и с особена сила е валидно и обратното. Съчетаването на тези или на други партии с по-скромен резултат не би дало аритметичен сбор и мисля, че ръководствата на всички тези формации ясно осъзнават това.
– Има ли обаче смекчаване на отношението към Кунева, която по израза на Костов беше „последната червена кукувица, която се опитва да снесе яйце в синьото гнездо“?
– Затова започнах с това, че имаше големи стратегически грешки в дясно-центристкото пространство – погрешни преценки, които всички сме направили, включително и аз. Те обаче не са поправими с подобен тип коалиционно поведение. Необходимо е да се извърви път за консолидация на избирателите вдясно, а не просто някакви лидери да седнат на една маса. Това е много голяма задача и неслучайно всички ние като ръководство сме в оставка, защото очевидно не постигнахме тази консолидация. Ръководствата, които ще бъдат избрани на всички партии, които днес не са представени, нямат за задача да осигурят коалиция за минимално представителство, а съюз, който да представлява стотици хиляди граждани. Никой не го интересува, че ние в момента не сме депутати, а че – да не казвам голяма дума, най-активната, образована и инициативната част от населението, е без представители в парламента.
– От това, което чувам, си правя извода, че ако след половин година правителството падне, процесът на консолидация на десницата, за който говорите, все още няма да е приключил.
– Нека да не градим хипотези. Ако говорим за прогнози, за съжаление, според мен, този парламент ще има по-дълъг живот от половин година. Казвам за съжаление, защото той видимо не може да реши никакви проблеми, пред които е изправено обществото. Но за да се стигне дотам, че точно тази най-активна част от населението да е непредставена, това не е вследствие на случайни процеси или на лошо съвпадение на обстоятелствата. То е резултат от това, че дълго време в България политическият сблъсък е нещо средно между футболен мач и мафиотска война. А както знаем, дори и във футбола у нас сблъсъците често са само привидни. Ирационалното противопоставяне между червените и другите, независимо от това кои са те, не дава отговор на въпроса как обществото да се управлява по-добре. Не е чудно, че в такава ситуация най-сериозните данъкоплатци у нас масово не гласуват.
– Вие ли ще бъдете единственият кандидат за поста на председател в партията ви?
– Уставът допуска неограничен брой кандидати, включително и издигането им в самия ден на събранието. За момента няма друга номинация. По инициатива на старото ръководство беше потърсен именно този вариант. Кандидатурата ми е на ръководството и на водачите на листите, които в голяма степен представляват регионите, защото организационно партията надали би могла да понесе дълга окопна война между повече претенденти. Няма пречка за други кандидати, но истината е, че между авторитетните хора в ДСБ има съгласие да няма братоубийствени сблъсъци.
– Каква е разликата между визията на Иван Костов за ДСБ и вашата?
– Много е трудно да се говори за сериозни различия с Костов. Аз съм човек от неговия екип в последните четири години. Имал съм, разбира се, различия в мненията – както с него, така и с останалите членове на ръководството. И ако има разлика, тя надали е за това, което представлява ДСБ. Имаме платформа с доста дълъг хоризонт, зад която стоим всички. Разбира се, имам разбирания и за организационното развитие, и за публичното присъствие на партията, които са различни от досегашната практика.
– Бихте ли признали, че надменността или дори арогантността бяха сред греховете на вашата партия?
– Арогантност е силна дума. Ако има проблем в поведението, той съвсем не е на лидерско равнище, а дори на ниво редови партийни членове, организации и кандидати за различни постове. Неведнъж е имало прекалена елитарност.
– Нерядко наблюдатели ви обвиняват дори в сектантство.
– Сектантство е дума, която не приемам – неведнъж сме показвали, че имаме широки възгледи. Но за мен има две неща, които трябва да бъдат преодолени в мисленето ни като общност. Първото е склонността ни да приемаме, че хората, които гласуват за нас, едва ли не са всички хора с десни реформаторски убеждения в България. Това не може да е вярно – най-малкото защото през годините избирателите ни намаляха. Спрямо 2005-а, общо взето, намаляха наполовина, те или гласуват за друг, или въобще не гласуват. На второ място, извън тази самодостатъчност, има и едно поведение на хора, които пазят завета на миналото и с това си изчерпват задачите. В първия случай идентификацията е някак естетическа – „всички са чалгаджии, а ние слушаме джаз и класическа музика“, а в другия – от типа „пазим завет, който не се споделя от всички“. Това обаче не са политически позиции. Те могат да оправдаят едно клубно съществуване, но не трупат доверие. По тази причина аз бих се разделил и с двете. Тук трябва да кажа, че Костов е последният човек, който може да бъде обвинен, че е бил носител на тези модели. Пак подчертавам – това са по-скоро проблеми на общността, отколкото на даден лидер.
– Какво мислите за това, че единствената дясна партия в парламента е ГЕРБ? Каква опозиция очаквате да бъдат те?
– ГЕРБ не могат да бъдат опозиция, защото те са участници в борбата по какъв начин да бъдат откраднати парите на данъкоплатеца. Най-същественото, което в момента виждаме в първите дни на новото правителство, е, че не се предвижда сериозна промяна в икономиката на страната и в правосъдието. Промяната в правосъдието отсъства от т.нар. план Орешарски. Самите нови управляващи признават, че те са същото като ГЕРБ. А ГЕРБ може да бъдат опозиция на персонално ниво – кой да държи конците, каналите, влиянието, кой да прави партийните назначения.
– Допускате ли, че по някое време те могат да подкрепят кабинета? Особено с оглед на проблеми на техни лидери с правосъдието.
– На този етап не изглежда така. Аз обаче наблюдавам сходства между случващото се в България и това, което се случи в последните две години в Румъния. А именно – една все по-овълчена, партийна, за да не кажа партизанска война, в която целият ресурс на държавата и на правосъдието, се използва за разправа с политическия противник и за овладяване на властови позиции. И от двете страни. От подобни сблъсъци обществото затъва непрекъснато, те не могат да решат нито един икономически проблем, а ги задълбочават.
– ДСБ загуби държавната субсидия, защото на изборите се яви в коалиция с БДФ. Колко гласове получихте благодарение на партньора ви?
– Това, на първо място, показа, че не сме партия, която участва в политиката за субсидия. Ако мнозина участваха на изборите с цел да вземат един процент, ние участвахме, за да дадем представителство на избирателите си.
– Какви са отношенията ви със „Синьо единство“ в момента и какво точно стана преди вота?
– Отношенията ни са добри и се надявам това скоро да се види публично. Възнамерявам, ако бъда избран за председател, да работя много интензивно с техните лидери. Предпочитам да оставим зад гърба ни това, което се случи преди изборите. Споделял съм личната ми оценка, че в част от преговарящите имаше съмнение, че дори и заедно можем да успеем. Преди вота имахме доста обезкуражаващи социологически данни и предполагам, че доста хора са се уплашили от това.
– Как ще се издържате оттук нататък? На каква приблизителна сума годишно можете да разчитате като дарения от фондациите „Ханс Зайдел“ и „Конрад Аденауер“?
– Тези фондации не финансират политически партии. Те могат да финансират събития на неправителствени организации, в които наши представители да участват и те са го правили винаги. Ще разчитаме на дарения, но не сме се отказали и от юридическа борба за субсидията.
– Тоест смятате, че има основание и коалициите, получили под 4%, да получават субсидия?
– Да. Става въпрос за празнота в закона, а не за член, който изключва коалициите от кръга, който има право на субсидия. Всяка празнина в закона е предмет на тълкуване, но тук като юрист ще запазя своите аргументи за онези институции, в които е мястото им.
– Мислите ли, че протестиращите са способни да излъчат алтернатива на политическото статукво от собствените им редици? И ако – да, тя по-скоро дясна или лява е?
– Тук въпросът опира до това кои са протестиращите и дали има протестиращи с главно „П“. И тъй като съм участник, особено в протестите във Варна, видях, че има най-различни общности, индивиди и групи, една част от които са с десни убеждения, а друга – с крайно леви. Вторите може би взеха микрофона в един момент. Но когато протестите наистина бяха големи и масови, там имаше хора с най-разнообразни възгледи, които нямат причина да бъдат обединени в един политически субект и не биха застанали зад една програма.
– Виждате ли необходимост от преосмисляне на оценката на неолибералния икономически модел, за чието налагане в България автентичната десница има немалка роля?
– За мен да се каже, че този модел е бил наложен по принцип е погрешно. В България неолибералните постулати се използват многократно и успешно, за да се оправдаят интереси на олигархията. С тях се злоупотребява, доколкото те са в интерес на конкретни групировки, близки до властта, които трябва да си утвърдят позициите. В този процес ДСБ принос няма, ние сме се опитвали да го разкриваме през годините. Накратко десницата означава едно нещо – напредък към обществено-икономически напредък, основан на законността.