Четири пъти по-евтин газ при собствен добив

Иван Костов: Господин председател, моля Ви да увеличите времето на Парламентарната група на Синята коалиция, тъй като, както виждате, има много желаещи да се изкажат.

Уважаеми господин председател, колеги народни представители, забелязвам лоша ескалация на настроенията и нагласите в Народното събрание. Вносителят каза, че рисковете не са уточнени и до уточняването на рисковете да се вземе мораториум. Защото науката се развива напред. Едни вещества се заменят с други, едни методи се подобряват и се правят безопасни и така нататък. Светът върви напред. И той правилно каза: „Докато окончателно се уточни каква е оценката“. Това беше предложението.

В залата това предложение ескалира. Тази все пак донякъде разумна позиция ескалира в пълна и тотална забрана, което според мен, е абсолютно не аргументирано, особено направена от хора, които предварително казват, както и аз ще кажа, че не са специалисти, не са експерти по въпроса и не могат да се произнесат дали това е за забрана, или не е за забрана. Откъде добихте тази увереност аз не мога да преценя.

Искам само да кажа, че тезата, че трябва да се вземе институционално становището на Института по геология към Българската академия на науките, не на отделни хора – това е абсолютно правилно, и на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, е предложение на господин Иван Иванов, направено в комисията – институциите да застанат зад оценката, а не определени професори.

Професорите и в здравеопазването, и в науката непрекъснато спорят по всякакъв важен за обществото тезис. Едни говорят едно, други говорят друго, но премерват позицията си като наука, когато се поиска мнението институционално. Институционално, чрез господин Иван Иванов, ние поискахме да се вземе това становище. Това становище не е взето. Сега тук всички се упражняват на тема, в която очевидно не са експерти. Колко са отровни, колко са вредни, как предизвикват земетресения, аз не смея да кажа такова нещо. Защото не знам как е, но бих повярвал на институциите.

Освен това наистина редно е да се вземе и становището на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на икономиката. Да застанат като институции и да кажат какво е отношението им към точно този метод. Защото технологията, която е описана в точка едно, всъщност може би набор от технологии за проучване и добив, която се прилага в България от 1950 г. насам – извършени са стотици сондажи по тези технологии. Стотици. Данните от проучвателните сондажи се съхраняват в Националния геоложки фонд. С тази забрана Вие рискувате може би да забраните това, което е вършено в последните 50-60 години, за да се създаде геоложката карта на страната, което според мен, е крайна недомислица.

Ето го простият въпрос, който трябва да бъде зададен на Минно-геоложкия университет и на Института по геология – вярно ли е, че са правени проучвания по методите, така както за записани в точка първа на решението досега? Откога са правени и къде са данните, за да видим какво ще отговорят тези институти? Ако тази позиция е вярна, ще се окаже, че със задна дата забраняваме нещо, което технологически е правено в България в последните 60 години, което е абсолютно неразумно. Това от гледна точка на научните аргументи.

Второ. Въпросът за диверсификацията на доставката на газ е въпрос на националната сигурност на страната. Единствената криза, която България реално преживя вследствие на спиране на подаването на природен газ от Русия – видяхме как руския президент завърта крана за доставка на газ, е вследствие на прекратени доставки от Русия. Това е единствената реална криза, която ние сме преживяли и която е причинила съществени щети на страната. Пита се защо не трябва да ни е ясно имаме ли индустриални възможности за добив на шистов газ? Не дали да добиваме, а дали изобщо имаме индустриална възможност да добиваме шистов газ сами? Вижте колко е съществен въпросът, погледнат от гледна точка на икономическата ни конкурентоспособност. В момента ние купуваме от Русия газ на стойност 420 долара на 1000 куб. метра. Четиристотин и двадесет долара на 1000 куб. метра! В страните, които произвеждат собствен природен газ, цената, като например Щатите, е 99 долара на 1000 куб. метра. Четири пъти повече! В Русия сигурно е още по-ниска, и в другите страни, които добиват природен газ.

В този смисъл въпросът, който разглеждаме, е въпрос за конкурентоспособността на българската икономика и за сигурността на доставките на изключително важна енергийна суровина. Може ли този въпрос да се решава на коляно? Може ли да се решава от днес за утре? Не е ли редно наистина да се вземат становищата на институциите, да се преценятрисковете, тенденциите в развитието на науката и тогава разумно да се вземе решение, което да е в изгода на хората, на българските интереси?! Не в изгода на който и да било друг. Да не е решение, което да е нещо като баене на страховете на народните представители, а да е решение, съобразено с тенденциите в развитието на науката.

Ние живеем в риск. Не е вярно, че ние не живеем в риск. Когато се качвате в колата си, вие рискувате живота си. Когато се качите на влак – рискувате живота си. Като се качите на самолет, пак рискувате, разбира се, малко, умерено.

Пренасянето на петрол е силно рискова дейност. Виждате какви катастрофи са станали от разбиването на танкери. Силно рискова! Хората обаче продължават да пренасят петрол с танкери. Хората добиват петрол, включително под морското дъно. И продължават да живеят с този риск. Може ли ние, защото ни е страх от този риск, да приемаме иначе с безметежно съгласие риска да ни се диктуват условията, да бъде омаломощавана конкурентоспособността на българската икономиката и да бъдем държани за гушата за доставка на природен газ?! Ето, в момента пак няма договор за доставка на природен газ между България и Русия. Отново няма договор! Може ли това да се нарече отговорна позиция на управляващата политическа партия ГЕРБ?

Особено след направеното предложение за отпадане на точка девета, аз мисля, че тази ескалация на страховете на ГЕРБ, според мен премина всякакви граници и в никакъв случай не бива да бъде подкрепена, защото това е срещу интересите на страната, срещу развитието на техническия прогрес въобще. Такова решение на прилича на партия, която е за европейско развитие на страната.

И накрая не е ли неудобно на всички, които се накачихте на протестите за да отговорите на тези протести, отивайки дори не към техните умерени искания, а ескалирайки и отивайки отвъд техните умерени искания? Ами аз ако съм човек, който съм протестирал не защото сигурно разбирам точно детайлите от добива на шистов газ, а защото съм против правителството на Бойко Борисов, аз утре ще си намеря друга причина и пак ще протестирам. Тогава вие пак ли ще взимате решение против националните интереси, когато някой ви принуждава да го направите? Как ще се разделят тези гласове на протестиращите между БСП и ГЕРБ, ГЕРБ който застава до БСП в това последно предложение, което е очевидно и останалите, които претендират, на мен не ми е ясно.

Мисля, че не е това въпросът, когато се обсъжда такъв жизнено важен за страната въпрос.

Призовавам ви да бъдете благоразумни, да мислите логически, да не се подавате на страхове, да прецените рисковете и да изберете по-малкия риск. За мен по-малкият риск е България да знае има ли възможност да добива собствен газ на своята територия, което е много важно за националната сигурност или не трябва да знае, както искат сигурно тези, които са монополизирали доставките на природен газ в нашата страна. Благодаря ви за вниманието.

Иван Костов: Господин Мутафчиев, въобще не съм говорил за АЕЦ „Белене“. Аз говорих специално по този случай, опитът да бъде разширена тематиката, е некоректен в един дебат. Трябва да вземете отношение, към това, което съм казал тук по тази тема, ако искате да бъдем коректни един към друг, защото Вие 10 години правите едно и също нещо по отношение на мои думи. Тълкувате си ги по някакъв начин, виждате си ги в някакъв контекст, след това се разправяте с този контекст и така нататък. Не го правете!

Защо съм оценил риска като по-малък? Аз не мога да оценя риска. Първо искам добре да стане ясна позицията ми. Аз не казвам, че това е безвредна технология, не казвам, че е установено, че тя е вредоносна сега или преди. Аз тези неща не мога да ги кажа. Въобще не знам откъде Вие сте толкова начетен, че ги знаете всичките тези неща. Сигурно сте чели много вестници напоследък. Само че от вестници не може да се напредне много.

Аз смятам, че изборът на огромната част от европейските страни в полза на проучването на възможности за индустриален добив на газ от шисти вероятно е взет като са съобразени аргументите на националната сигурност на страните. Само в една европейска страна има забрана и това е Франция, и сега върху отделни територии на Ирландия, доколкото аз знам.

Затова казвам: да питаме институтите на БАН.

За следващия въпрос Вие казвате: „Не е поискано“. Има официално становище на Института по геология на БАН и то е, че рискът е умерен, тоест като за всяка човешка дейност. Това означава умерен риск.

Има официално становище, което не е взето предвид от Икономическата комисия, но ако трябва, може да се възложи ново становище. Може да се запита Минно-геоложкият университет дали са извършени и дали сега не се е оказало – след 60 години, че тези методи, които са приложени, за да бъде съставена геоложката карта на страната, са вредни? Може да бъде запитан, но какво ще отговори Минно-геоложкият университет? Вие не знаете, и аз не знам.

Това, за което ме опонира господин Червенкондев. Разбира се, че не на всяка цена. Откъде накъде на всяка цена?! И това не съм казал, и не мога да го кажа никога. Въпросът е, че Вие трябва да разберете, че съществуват тежки избори в политиката. Тежкият избор например е дали да има национална сигурност, като се разполага със собствени суровини и така се защитава националната конкурентоспособност и как се заплаща това. Това не е прост избор. В това съм абсолютно съгласен.

От друга страна, самото становище, което Вие прочетохте не казва „забранете метода“, а казва „предпазливо прилагане“. Формулата „предпазливо прилагане“ Вие я зачерквате с това, което предложихте тук в залата. Благодаря Ви.