За Европа, българската и английската политика, с Радан Кънев, председател на ДСБ разговаря Д-р Милена Бордън.

РК: Ако тази лоша прогноза се сбъдне, тя ще изглежда като други български изобретения от типа полу-пазар, полу-демокрация, полу-свобода. Например в момента имаме в България трета скорост на свободата на словото. Няма затвор за това което се пише, но няма и свобода. Без тя да е забранена.

РК: Понятието за ‘Европа на две скорости’ е пасивност и нежелание от наша страна като европейска държава да участваме в процеса на интеграция. Българският проблем не е в това, че Европа не й обръща внимание или, че не й дава права, а видимото нежелание на елити, които не искат участие. Това е неопределеното сътояние. Те се чустват добре в сивата зона. Те не искат реформа в првосъдието.

Ние, повечето партии от Реформаторския Блок сме обсъждали, че България има толкова много, което да иска, че въпросът е дали Европа бе могла да й го даде, дали има властовия ресурс да й помогне.

А ние сме се скрили и малкото, което Брюксел дава – не го искаме и бягаме от него.

РК: Главното е да преодолеем това, което и в момента ни прави член под въпрос в Европа – непостигането на европейските стандарти за правосъдие и вътрешен ред. Ако Европа е на две скорости, което се определя от общата валута, то третата скорост се задава от липса на необходимите стадарти в правосъдието. Това е което в момента отличава България и Румъния.

РК: Голям въпрос. Аз мисля, че Маастрихтска Европа беше леко закъсняла от света през 1992 и е безнадежно назад от света през 2013. Тя е закъснелият отговор на ЕС на това, което общо наричаме Вашингтонски консенсус – пакет от икономически политики за реформи. Той е минало за европейската и американската политика, за университетите, за високите нива на международните икономически организации като Световната Банка и Международния Валутен Фонд и за европейската тройка. Всички тези елити са съгласни че той е преживял веремето си.

Но Маастрихтска Европа е изградена на вътрешни задръжки и баланси с цел да подкрепи този консенсус. Европа има много норми кито гарантират, че отделните държави няма да насърчават своите производители, а да гарантират конкуренция между европейски компании. Все едно, че европейският пазар изчерпва световния. А той всъщност намаля през последните 20 години. В същото време други световни пазари имат мощни инструменти за насърчаване на своя бизнес. Европа има инструменти само да забранява това насърчаване. Така че тук говорим за една генерална необходимост от промяна на икономическата и политическа визия за Европа. А не просто за проблем с еврото.

РК: Директно казах мнението си по този въпрос на среща с политическия съветник на американското посолство у нас наскоро. Преди 200 години Александър Хамилтън е казал в ‘Записките на федералиста’ какво ще стане, ако федерацията няма федерален бюджет и правото да събира федерални данъци. Сега това става в Европа защото няма централна власт. Но такъв разговор трудно бих могъл да водя с британски консерватори. Великобритания е взела друг курс на развитие.

РК: Това е порблемът с ‘Европа на две скорости’. За малките страни, а и за по-големите като Полша например, да ги наречем бившите източно-европейски страни, това е отрицание на тяхната мечта. Тука няма да намерим противорчия между леви и десни, поляци и българи. Само руската агентура може да има друга позиция.

Но по отношение на степента на централизация на една, дай боже, едноскоростна Европа, има безкрайно много възгледи и на изток и на запад. Моето мнение е, че един български или румънски консерватор има 90 % припокриване в отношението си към Европа с британския. Но разликата е, че този от малката държава е федералист, а този от голямата – не. Защото интересът ни към Европа е коренно различен.

Ние всички искаме повече политическа отговорност от центъра. Но въпросът е дали искаме и по-големи правомощия. Всички искаме и повече връзка между граждани и власт. Но източно-европейците искат и да разчитат за всичко това на централата в Брюксел. Тове е нормално.

РК: Тук няма как да бъдем на едно мнение от българска гледна точка. Британската консервативна идея не е просто успешна. Тя е заложила матрицата по която се развива целият богат свят. Англия продължава да бъде велика сила на свободния пазар. Тя винаги ще бъде в друга позиция към ЕС. Тя ще остане център на свободната търговия в целия атлантически басейн и индо-австралийска зона. Тя дори и да не е най-силна икономически или политически ще остане свободна. Традицията и е многостолетна.

Обратното е при нас в България. Националните ни институции не са успешни. Доверието в тях е 12 % , а в правителството – 19%. Дори и тези показатели да са рекордно ниски сега, те са близки до обичайните. Винаги доверието е под 50%, а и под 40%.

Отделни личности успяват да получат някакво доверие и то трудно, и за кратко. Тази липса на доверие в националните институции съвсем естествено води до желание да имаме пряка врзъка с този когото избираме, да имаме силен и отчетен парламент, силна изпълнителна власт. Но ние сме много клонни да виждаме част от тези институции извън територията на България без да виждаме в това драма.

РК: Започвам отдалече. В началото на 20в. преди пресата на САЩ да стане национална, а и особено преди национланите радио предавания да станат ключове за политическата картина, демократите непрекъснато управляват южните щати. Те използват корупционни практики, в сравнение с които днешна източна Европа може да се гордее, че е на следващ етап от политическото си развитие. Като същеверменно техните представители в Сената са били най-тихите и послушните. Бойко Борисов – като любимец на ЕНП – е типичен представител на Алабама от 1905.

В момента в който политиката става национална и демократическата партия в Ню Йорк започва да губи гласове заради това, което правят поддръжниците й в Алабама, положението се променя радикално. Тогава партиите започват да се обединяват вътрешно, като обръщат внимание и на най-малките си райони.

Очаквам големите европейски партии да започнат да носят отговорност за това, което техните представители правят на национално ниво.

Абсурдна ситуация беше следната – Европейската комисия доминирана от ЕНП, водена от Барозу – един от най-ярките й представители – не спира да критикува България за правосъдието и вътрешния ред. А същевременно е напълно безкритична към тогава управляващата партия ГЕРБ. С ПЕС това нещо стигна до гротеска в момента в който те избраха за свой председател, лидерът на БСП. С избора на Станишев ПЕС надмина ЕНП по абсурдност. Отношението на Европейските либерали към тяхната членка ДПС е също гротеска. Тези европейски партии официално не се интересуват от политическите практики на своите членове.

РК: Не. Това е защото не се страхуват, че това ще им се отрази на изборните резултати в големите държави. Европейските избори нямат залог. Те са всъщност национални във всяка държава. С тях се наказват правителства, дава се заявка за следващи парламентарни избори, в известна степен те представляват скъпи социологически проучвания. И са много достоверни. Но в момента в който европейските избори имат залог положението ще се промени. Очакват ни такива – европейските избори догодина ще имат голям пан-европейски залог.

РК: Темите за национална държава, за повече или по-малко Брюксел, за Европа на две скорости, за имиграцията, както и за трудовия пазар, за който България и Румъния например са един вид залог. Тези теми най-вероятно ще бъдат издигнати в изборите в големите държави и ще дадат на европейските избори пан-европейска окраска. Ще има сблъсък между трите големи европейски партии, както и с поредицата малки и фрагментирани анти-европейски партии, които ще получат значителен резултат. Очакваме в следващия европейски парламент големите опоненти да търсят мнозинства заедно с други по-малки партньори.

Няма как да им е безразлично. Те ще понасят тежки удари заради греховете на свои дъщерни партии. ЕНП вече е под жесток обстрел на социалистите с непрекъснатите примери срещу практиките на Борисов и румънския президент Бъсеску. Но пък, както вече казах, европейските социалисти си отвориха жестока рана с необмисления избор на Станишев за председател.

РК: Сигурен съм, че изборът на Станишев се отчита като капитална политическа грешка в ПЕС. Непоправима.

РК: Няма успокоение. Става въпрос за политически популизъм. Макар и в не много груба форма. Свободното движение на работна сила в Европа е основен принцип. Ако той бъде нарушен, много други неща ще бъдат нарушени. Трябва де се приеме. В съответствие с основен английски принцип, който е, че пазарът сам ще се регулира в достатъчна степен. Нуждата от ниско квалифцирани работници е в крайна сметка ограничена. А ако са висококвалифицирани, те ще си намерят съответното място. Не българите и румънците са проблем на Лондонския пазар.

РК: Това е огорчение, което подлежи на бърза промяна с промяната на политическата ситуация в България. Не трябва да гледаме на такива неща с прекален драматизъм именно заради отворените граници на Европа, заради нискобюджетните самолети и евтините телефонни разговори. Това дори не е имиграция в истинския смисъл.

Противопоставям се на мораториума и на понятието ‘купуване на земя от чужденци’. Формално и юридически погледнато терминът е неточен. Разликата между европейски и български граждани в Европа е почти само езикова. Да не забравяме, че всеки уседнал европейски гражданин има право да гласува тук и на европейски, и на местни избори. Само на парламентарни няма.

Мораториумът е обратната страна на трудовия пазар с още повече популизъм отколкото при въпроса за имиграцията в Англия. В България проблем с изкупуването на земеделска земя от чужди физически лица просто не съществува. И в двата случая става въпрос за комбинация на дезинформация и популизъм. Като в България имаме основания да смятаме, че има силно централизирана медийна кампания свързана с политическата мафия. Почти всички медии в тази кампания са под монополните шапки на една фалшива драма.

РК: Кризата е дълбока и вече едногодишна. Тя не може да доведе до повишено доверие към умерени градивни политически сили като РБ.

РК: Не. Не може. Това което може да постигнем е сериозна консолидация на хората, които винаги са ни подкрепяли и сериозна консолидация на хора със демократични пазарни европейски възгледи, които или не са гласували, или са глусавули и за БСП, и за Герб. Защото на последните избори вотът се поляризира рязко и около 200 000 гласа, които сме свикнали да наричаме ‘десни’ отидоха и в БСП. За първи път. След избора на Делян Пеевски, вероятно и за последен. Това са хора, които вероятно не искаха повече Борисов да им бъде премиер – силно персонализиран избор. Между Борисов и Орешарски те избраха последния с наивната илюзия, че БСП е способна да даде способно управление само защото премиера не е социалист.

Очаквам освен консолидация и сериозен ръст на гласове за нас, който при добри обстоятелства може да ни направи равностойни на БСП и Герб. Говорим за трипартиен модел. Но на този етап не може да ни даде мнозинство. За мнозинство е необходима устойчивост, както структурна, така и морална. Ние трябва да докажем, че повечето от нас са нови лица със стабилни идеи за промяна. Че не сме само параван. Защото неудобството на новото лице е, че не е изпробвано. То може да изглежда много добре, но и много бързо да се изкуши.

Например, управляващата втори мандат със стабилни мнозинства дясноцентристка партия Гражданска Платформа в Полша загуби на първите си избори. Тя имаше първо 16 -17 %, но не се разпадна. Тя мина в опозиция и показа изключителна последователност и интегритет. Това й даде възможност след това да спечели и да създаде едно много добро управление.

РК: Целият градивен протест в българското общество в крайна сметка се гради в липсата на правова държава и на правосъдие. Осъзнаваме, че това е прекият причинител за бедността. Защото преди пет или шест години можеше да се чуе всекидневно по улиците на Варна например, която ми е някак на сърцето: ‘Какво ми пука като управляват мафиотите като доходите са ми добри.’ Да де, ама доходите не са вече добри и много ясно се вижда връзката между управлението на мафиотите и лошите доходи. Така че съвсем естествено е проблемът да е фокусиран върху правосъдието. Единствено който може да направи стъпка в тази посока може да спечели доверието на България. В това съм напълно сигурен. Нас хората много ни харесват. Но не вярват на голи декларации. Ние трябва да стигнем до определени позиции и да извършим промени за да спечелим доверието им.

На втория ден на протеста, написах няколко реда във Фейсбук, защото наистина ме болеше за Юридическия факултет. Казах, че и преподавателите и студентите всъщност измиват един наш срам от 1997. Въпреки че протестирахме тогава, факултетът се отличаваше с изключителна свързаност с БСП, оттам и с държавна сигуронст. Знаем какво особено внимание комунистическия режим е обръщал на правото. И с изключителен политически конформизъм.

От нашия факултет излязоха много политически хора, именно защото тогава не ги посочихме с пръст. А трябваше. Защото впоследствие те станаха знаме на провала на българското правосъдие. И шестима от тях гласуваха конституционното решение за назначението на Пеевски. Те всичките са мои преподаватели. Всичките са ми писали петици или шестици. Много ми хареса когато доц. Кристиян Таков в лекция пред студентите в окупираната аудитория 272 каза, че има време да си доучат. Но, запита той, дали в България такава каквато е, ще намерите смисъл от професията си – това е голимия въпрос. Говоря като човек, който е завършил този факултет преди 14 години и все по малко намирам опора в професията си за съжеление.

РК: Не се наемам с прогнози. Мисля, че това мнозинство и това правителство ще функционират. Но дали ще има нови избори и дали ще успеят да скалъпят някаква друга конфигурация в този парламент е трудно да се каже. Управляващите очевидно вървят по синосуидни спадове, момент като сегашния в който са напълно парализирани, след което получават някакви инжекции от покровителите си и се мобилизират. Рано или късно един от тези спадове ще бъде последен. Не може да предвидим, защото процесът е много задкулисен и нямаме обективни показатели за преценка.

РК: Контактите ни през последните години бяха малко позабравени. Сега когато бях за пъви път в Брюксел, единствената причина да не се срещна с британски колеги консерватори е, че като председател на ДСБ първата ми визита може да се изтълкува като някакъв знак за промяна в европейскато семейство. Но непременно при следващото си посещение ще имам срещи с тях. Следя трансформацията на министър-председателя Дейвид Камерън, която той прави в партията. Тя е учебник за всеки политик в центъра и в дясно.