“България в днешното си състояние се нуждае от задълбочени реформи в трите големи сфери – образование, здравеопазване и социална политика. Нуждаем се от нова стратегия за икономическото си развитие и от национална демографска стратегия, и стратегия за работа с малцинствата. Всичко това го има на някакви хартии без реално съдържане в него”, казва лидерът на ДСБ Радан Кънев пред Mediapool.
Господин Кънев, още преди евроизборите две от партиите, които заедно с вас бяха засвидетелствали реформаторски намерения – Зелените и Синьо единство – се отцепиха. Това в духа на българската дясна традиция ли е или е нов процес, за който вие имате друго обяснение?
Нов процес е. Държа да отбележа, без да изглежда като адвокатско увъртане, че те – Зелените и Синьо единство не влязоха в коалицията. В крайна сметка пет от седем партии подписахме споразумение за траен политически съюз. В крайна сметка това не е коалиция, а нова политическа сила. Нормално е не всеки да е съгласен да влезе. За Зелените го знаехме, за Синьо единство го научихме на по-късен етап.
Не мисля, че обаче тези действия ще отблъснат избиратели от РБ. Предполагам и двете отделили се формации си имат своя електорат, който ще ги последва.
Искам да подчертая обаче, че вратите за тях са категорично отворени. РБ е отворен и за нови формации, които са готови да влязат в единен политически съюз, така и за преговори за явяване на отделни видове избори с отделни формации. А и за Зелените и Синьо единство сме “по-отворени”, защото имаме все пак общ път заедно.
Три стъпки очертавате за излизане от кризата: оставка, избори, програмен кабинет с ограничен мандат. Всички социолози, обаче ви дават 6-7%. Как с тази подкрепа ще реализирате целите си?
В никакъв случай не съм примирен с тези 6-7%, които дават всички агенции. Това, обаче от общият брой избиратели е 12-13 на сто от реалните гласове на избори. Прогнозират ни силно представяне като за нова политическа сила и като партии, които несъмнено са се провалили на последните избори. Подписахме споразумението си, тепърва ще излъчваме политическото си лидерство, ще определим листата си. Но това не променя възгледа ни как държавата трябва да излезе от кризата. Имаме първите две точки: оставка и нови избори. Около тези искания е обединена голяма част от обществото, НПО-та и партии. А третата стъпка – реформаторското управление е в основата на политическата ни програма, това което само ние предлагаме. А именно – възглед как да продължи обществото ни след новите избори. И то е чрез правителство с кратък мандат, което да извърши определени промени в правосъдието, администрацията и медиите, разбира се и в икономиката и енергетиката. По този начин това управление да върне вярата на избирателите в политиката изобщо, не конкретно в нас или в ГЕРБ.
Как изобщо ще сформирате такова управление с прогнозите дори за 12-13%?
Сами нямаме илюзии, че можем да го направим. Социологическите данни, с които разполагаме са, че дори да реализираме максимума от потенциала си, пак няма да бъдем в положение за съставяне на самостоятелно правителство. Дори да можем да съставим самостоятелно правителство искам да уточня, че доверието в партиите в момента е толкова ниско, че надали една политическа сила сама е в състояние да поеме този удар да извърши промените в правосъдието, например. При всяко положение ще е необходимо сътрудничество.
Как виждате това сътрудничество с партии и НПО-та?
Тук има два въпроса – първият как бихме си сътрудничили за постигане на оставка. На него ще отговаря така – с всеки, който я иска и, разбира се, с всеки, който смятаме, че не е клонинг на управляващите, като например Бареков. В такъв случай няма никакво значение какво говори. По отношение на оставка и нови избори сме готови веднага на сътрудничество с ГЕРБ, стига да можем да направим нещо заедно.
Съвсем друг въпрос е за сътрудничество след изборите. Този въпрос изисква съгласие за краткия мандат на кабинета. И за конкретните задачи, които изброих преди малко и които са различни от това, което ГЕРБ прилагаше докато бе на власт. Така че тук въпросът не е към мен – дали РБ би си сътрудничил с ГЕРБ. След като става дума за изпълнение на нашите цели защо не? Въпросът е към ГЕРБ – биха ли участвали в правителство, което променя лоши практики, в това число и на тяхното управление. Дай Боже да са изминали този път.
Преди време в свое интервю за Mediapool казахте, че РБ иска да освободи хората от избор между БСП и ГЕРБ. “Това в същината си не е избор, защото те в правосъдието са били на една и съща позиция, в медиите са били на една и съща позиция и Делян Пеевски е лице на този процес. В злоупотребата с властта при избори са били на една и съща позиция. Ние не можем да ги различим”. Бихте ли приели тогава подкрепа от БСП за реформаторските си идеи?
Аз и сега казвам това. Стоя зад думите си. А сега на въпроса ви – ние искаме определена промяна, която не сме видели нито от БСП, нито от ГЕРБ, докато са били на власт. Тук обаче трябва да кажем, че с част от нещата, които искаме не са се справили нито управлението на ОДС, нито това на НДСВ, нито последвалите. ОДС, например, не успя с реформа в правосъдието. НДСВ – също, въпреки че имаше отделни хора там, които опитаха. ГЕРБ не се и опитаха.
Аз бих преобразувал въпроса така – има ли партии в България, които могат да извървят пътя от неуспеха в правосъдието, от неуспеха да се реформира МВР, от нежеланието да се даде независимост на медиите, да осъзнаят този проблем и да водят нова политика. Ето – ние сме доказателство, че хора от СДС могат да извървят този път, че хора от НДСВ могат да извървят този път. Вярвам, че има хора в ГЕРБ, които могат да извървят този път. Категорично не вярвам, че в двете партии, създадени да обслужват мафията в България – БСП и ДПС, може да бъде извървян този път.
Сегашното мафиотско статукво в България, което се крепи на МВР, прокуратура и бизнес кръжоци, свързани с ДС и решават съдбите на страната, възниква през 80-те години. Това статукво си е създало БСП и ДПС, като негови политически представители и крепители. Има други партии, които са направили грешка да се впишат в него и да използват негови инструменти, за да злоупотребяват с властта. Неслучайно ползвам метафората за отрязване на клона – когато има възможности за злоупотреба с власт, всеки се изкушава. Някой трябва да събере достатъчно смелост и със законодателни промени да прекрати това.
Това означава ли, че преглътнахте всички ултиматуми, които поставихте пред ГЕРБ за общо действия? Поискахте първо Цветанов да бъде елиминиран от партията – не се случи, изказахте се, че е невъзможно сътрудничество, защото партията на Борисов гласува предложението на “Атака” за мораториума за земя?
Не, не са. Ще оставя извън скоба темата с Цветанов – много пъти съм се изказвал за него, но не мисля, че условията между партии могат да бъдат персонални. Това кой ни е симпатичен не трябва да бъде важно. Мораториумът наистина предизвика разлом между РБ и ГЕРБ, който все още не е преодолян. Ние протягаме ръка, за да го преодолеем, за да можем заедно да го преодолеем.
Цветанов не беше ли символът на вмешателство на МВР в съда, на овладяването на репресивния апарат на държавата?
Ето това е големият въпрос – правосъдие и МВР. Но този въпрос не се нарича Цветан Цветанов. Той стана символ на лошата политика на ГЕРБ в тези сфери, но ние гледаме напред и казваме каква е добрата политика. Затова е важна и темата за главен съдебен инспектор. Символно ще бъде отношението на ГЕРБ по тази тема. Нашите идеи за промени в правосъдието, поне операция “Чисти ръце”, като предварителна цедка за назначение могат да бъдат приложени. ГЕРБ може да използва своите народни представители и да наложи такава процедура, защото без техните гласове не може да бъде избран никой – нито Тенева, нито друг.
ГЕРБ наистина проспаха и не пожелаха да атакуват процедурата в началото, но после атакуваха правилата за избор за нов главен съдебен инспектор – вслушаха се в нашите съвети. Трябва да отчетем, че направиха това. Следващата крачка и сериозен ход е, ако не бъде удължена процедурата, ГЕРБ да откажат да гласуват избора на съдия Тенева.
Ще попитате ли членските маси на петте партии с помощта на социологическите инструменти дали биха подкрепили евентуални общи действия с ГЕРБ в програмен кабинет?
Разговорът вътре в партиите ще го проведем, при всяко положение. Трябва да имаме и предвид, че в България членските маси на партиите са сравнително малки, избирателите са повече. Но иначе – разбира се, ще ползваме инструментите на социологията да разберем какво мислят членовете ни за такива общи действия.
Определяте кратък мандат на евентуален реформаторски кабинет, а говорите за дълбинни реформи. Как се съчетават тези две понятия?
България в днешното си състояние се нуждае от задълбочени реформи в трите големи сфери – образование, здравеопазване и социална политика. Нуждаем се от нова стратегия за икономическото си развитие и от национална демографска стратегия, и стратегия за работа с малцинствата. Всичко това го има на някакви хартии без реално съдържане в него. Нуждаем се от съгласие за позицията ни спрямо ЕС и къде се намиране ние в него.
Ако се върнем на стратегиите обаче, не можем да си помислим да се захванем с тези трудни и болезнени сфери с доверието, което има в нас като политици. Все едно дали става дума за мен, за Меглена Кунева, за Бойко Борисов или Сергей Станишев. За тях трябва доверие. Искаме първо да направим така, че учителите и лекарите да не се назначават по партийни квоти, а да бъдат наистина учители и лекари. Нека журналистите да имат свобода, за да може дебатът за промяна реално да тече. Нека направим първите промени в правосъдието. И след това да видим дали в обществото се е появило доверие към някои политически сили и да се захванем с образованието. Ако някой сега се захване с образованието ще падне от власт след три дни.
Поставихте си за цел четирима евродепутати. Ще се справите ли с тази висока цел, при все че изборната бариера за ЕП е 6%?
Много е важно дали вотът ще бъде 2 в 1 или не. Управляващите проявяват упорство и не искат да подадат оставка. Ако това положение остане, единствено вот за РБ е вот за оставка на кабинета. Всичко извън нас преповтаря статуквото в което БСП и ДПС от една страна и ГЕРБ от друга се мерят и БСП и ДПС имат повече от ГЕРБ. Силен резултат на РБ ще промени картината и ще свали днешното правителство.
Как ще се случва номинирането и окончателното оформяне на евролистата, а и впоследствие с другите листи за национален парламент? И защо сте се отказали от вътрешни избори, не е ли по-демократично с предварителен вот?
Евролистата и като номинации, и като подреждане ще бъде предложена от изпълнителния съвет на блока. И ще бъде гласувана от разширен състав на Гражданския съвет с представители от всички области на страната. Този орган ще бъде около 300 души и ще взема решения с мнозинство от 3/4-ти – ще гласува листите.
Колкото до вътрешните избори – лош е опитът на българската политика с предварителен, вътрешен вот. Преди много настоявах, дори бях част от неформално движение в ДСБ, което си постави за цел всички номинации да са след вътрешен вот. От днешна гледна точка при всички вътрешни избори и в СДС, и в ДСБ – примерите са много неудачни и всички са довели до тежки вътрешни конфликти. Човек трябва да се учи от грешките си.
Как ще убедите избирателите на ДСБ, вие като лидер на тази партия, да гласуват за Меглена Кунева като водач на евролистата?
До момента не съм срещал проблеми с това да ги убедя. От доста време обикалям страната и водя именно тази дискусия и не съм срещнал проблем. Все пак, обаче да не говорим за нещо, което не се е случило – на първо място Меглена Кунева трябва да се съгласи да бъде част от евролистата. И все пак – тя е представител на политиците, които платиха много висока цена за това България да влезе в ЕС. Тези политици са трима – Иван Костов, Надежда Нейнски и Меглена Кунева. Тези хора поеха отговорността да откъснат страната от руската орбита и мафията и да платят политическата цена. Те и тримата са обект на тежка черна кампания, заради тези си решения. С номинацията на Кунева моето поколение ще покаже, че не ни е страх от помията, която ще се изсипе над нас, защото се ангажираме с още по-тежки реформи, с които ще настъпим мафията. С Кунева бихме дали знак, че не ни е страх.
Разбирам желанието да бъдат изпратени на избори нови и неопетнени хора, само че в тези мега институции като ЕП, ако не ти знаят името никой няма да ти чуе гласа.
Решението, че лидерът на ДБГ ще бъде водач на евролистата изглежда предрешено преди произнасянето на разширения Граждански съвет?
Казвам своята позиция и какво мисля аз за нейната кандидатура.
Понеже споменахте, че сте обсъждали тази тема в страната, наблюдавате ли докъде върви сформирането на структурите на РБ по места?
В момента, в който подписахме споразумението между партиите на национално ниво, имахме вече шест областни съвета, които имат дори собствена гражданска квота. На практика във всички останали области, с едно или две изключения, партиите работят заедно и дори да имат търкания успяват да вършат политическа работа. Това бе една от първите задачи, които си поставихме през август и предстои завършването й. Самият аз тръгвам на обиколка из Североизтока и съм си поставил за цел, ако има нещо за доизглаждане, да го свършим, защото ни предстои истинската политическа работа с хората, а не да се занимаваме със самите нас. Въпреки всичко, може би тук е мястото да спомена, че където има създадени регионални съвети – хората на Синьо единство не напускат, а остават в съветите.
Каква е вашата прогноза за настоящата политическа година?
Няма да ме чуете да правя прогнози. Участниците в процесите бъркат в прогнозите, според мен. Не можете да питате един футболист преди да изпълни дузпа дали ще я вкара, защото намалявате шанса му да успее. Човек трябва да се съсредоточи в работата си, други да правят прогнозите.